През 2017 г. линията на бедност общо за страната e 351.08 лв. средномесечно на лице от домакинство. Така под прага на бедност м. г. са изпаднали 1 665.3 хил. души, или 23.4% от населението на страната. Това сочат данните на Националния статистически институт за миналата година.

1. Изчислява се на основата на данни от разпределението на лицата от домакинствата по доход и е нормиран в границите от 0 до 100.

В сравнение с 2016-а размерът на линията на бедност нараства с 13.9%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.5 процентни пункта (табл.1).

Бедността е обусловена образователно, етнически и възрастово, показват данните на НСИ.

Най-много бедни има сред безработните (58.7% за 2017 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 8.2 пункта по-висок.

Всеки десети работещ е беден, показват данните.

Добрата новина тук е, че има известно намаление на бедността в тази група. През 2017 г. делът на бедните сред заетите лица между 18 - 64 години намалява спрямо 2016-а с 1.6 процентни пункта до 10%. При хората, които работят на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок. Работещите жени са по-малко застрашени да изпаднат в бедност - с 2.9 процентни пункта.

Образованието е сериозен фактор, който е свързан с бедността. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 65.6%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително 2 пъти за хората с основно образование и над 7 пъти за хората със средно образование.

Работещите бедни с висше образование са едва 1.8%, според НСИ.

Най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства, в което живее  възрастен човек  над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца.

Най-голямо нарастване на риска от бедност през 2017 г. в сравнение с 2016 г. се наблюдава при едночленните домакинствата с лице на възраст над 65 години - с 10.8 процентни пункта.

Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (12.6%).

Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 20.2% по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 29.3 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

От 2015 г. към основния въпросник на изследването е добавен въпрос за етническата принадлежност на лицата в отговор на нарастващата нужда от информация за домакинствата по етнически признак, включително и оценки на бедността, уточняват от НСИ. Анкетираните лица сами определят етническата си група. Отговорът на този въпрос е доброволен, т. е. ако лицето не желае да посочи към коя етническа група принадлежи, се отбелязва отговор „Не желае да отговори“. Дадена е възможност да се отбележи и отговор „Не се самоопределям“, ако лицето не може да определи своята етническа група. Етническата група на децата се определя от родителите. Ако родителите имат различна етническа принадлежност, за децата се регистрира отговорът, който родителите определят по взаимно съгласие.

През 2017 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 77.2%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се от българската етническа група - 15.7%.

 

Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност - и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява. Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 28 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 5 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определили се като роми - 73.2% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.

Оптимизъм и доволство струи от работната сила в България, според данните на "Галъп интърнешънъл"

На този фон актуално изследване на "Галъп интърнешънъл", проведено между 13 и 22 април т. г. сред 817 лица над 18-годишна възраст по метода лице в лице, отчита една картина на доволство и оптимизъм. 

Очакванията на българите за безработицата са на ниски нива в сравнение с предходни периоди, според данните от проучването. През април 20% очакват повишаване на безработицата и това е най-ниската точка от години. В последните няколко години тези очаквания се били около 40%, а по време на кризата дори са на нива от 70%. Междувременно растат очакванията безработицата да остане на нива като сегашните (47% през този месец), а очакванията за намаляване на безработицата се движат напоследък на нива около и над 10%, като този месец са 14%. Всичко това означава, че песимизмът за трудовите перспективи остава преобладаващ, но намалява.

Оптимизъм струи и от следващите данни.

43 на сто от анкетираните заявяват, че работят и са доволни от работата си.

19 на сто или близо всеки пети от анкетираните обявява, че не работи, но досега е бил доволен от работата си.

 Колкото и да е невероятно - над половината от българите са доволни от парите, които им дава работодателят. Това са над 53 на сто от хората. 

А 58 на сто са доволни или по-скоро доволни от шефовете си. 

 

От какво са се лишавали българите през 2017 г.

Най-много българи споделят, че са изпитвали ограничения, свързани с почивката извън дома (52.6%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (53.2%).

2.7% не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1.6% - цветен телевизор, 8.3% - автоматична пералня, а 31.6% - потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден.

Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 36.4% се ограничават при отоплението на домовете си.

През 2017 г. 30% от населението живее в материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя).

Ограниченията на лицата, свързани със задоволяване на определени нужди и потребности, се различават в зависимост от етническата принадлежност. За всички етнически групи най-висок е процентът на лицата, които не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, като сред ромите това са 89.8%, за турската етническа група - 72.5%, и за българската етническа група - 46.4% от лицата, самоопределили се към съответния етнос.

Над 85% от ромите не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и 70% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. При турската етническа група 66% не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и 34.2% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.

Бедността по региони

През 2017 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Пазарджик - съответно по 234 лв., а най-високата - в област София (столица) (511 лв.), следвана от областите Габрово (399 лв.) и Стара Загора (396 лeвa).

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Кърджали - 29.1%, Сливен - 28.2%, и Шумен - 25.8%.

Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Благоевград - 13.5%, Плевен - 14.8%, и Разград - 15.7%.

Линията на бедност за 2017 г. намалява спрямо 2016 г. в две области - Сливен (с 4.2%) и Монтана (с 2.5%). Основната причина за по-ниския размер на линията на бедност се дължи на намаляването на средния размер на дохода от пенсии с 16.7% и за двете области.

Линията на бедност за 2017 г. се увеличава спрямо 2016 г. във всички останали области, по-съществено в областите Кърджали (с 30.2%), Ловеч (с 30.2%), Русе (с 25.3%), Варна (с 23.4%), Габрово (с 21.5%) и Видин (с 20.6%). Водещите причини за увеличението са:

Увеличаване на относителния дял на заетите (със 7.1% за област Видин, с 6% за област Кърджали и с 5.2% за област Габрово).

Увеличаване на средния размер на дохода от трудова дейност в областите Габрово (с 64.8%), Кърджали (с 57%), Варна (с 40.4%), Русе (с 37.9%) и Ловеч (с 23.3%).

Намаляване на броя на безработните и други икономически неактивни лица.

Област Благоевград е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 11.7%, а с най- високо равнище е област Сливен - 30.1%.

В област Разград жените са с най-ниско равнище на бедност - 14.9%, при 30.5% за област Кърджали.

В областите Ямбол, Русе, Габрово, София, Смолян и Стара Загора относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете.

В седем области - Сливен, Велико Търново, Монтана, Хасково, Разград, Силистра и Добрич, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.