На първи май в Германия (или поне в определени области на страната) нищо не изглежда така, както в последния ден на април.

На сутринта пред фасадите на къщите – не пред всяка, но доста начесто – греят тържествени стройни брезички, украсени с шарени гирлянди от разтегателна хартия.

Издигнати са под прикритието на нощта от влюбените в Клара или Моника младежи, които по този начин дават израз на чувствата си и със сигурност успяват да укрепят позицииите си пред избраницата.

А най-желаните моми получават дори по не само по едно дръвче – може да са и няколко.

Офанзивата започва от предния следобед – на определени, достатъчно добре обозначени места, се продават нужните за целта фиданки (актуалната цена е седем евро за метър), които ергените натоварват на коли или велосипеди и ги откарват до дома. Оттам пък в тъмните часове ги пренасят до адреса на любимата, грижливо ги украсяват и изправят пред дома й – да се види колко им е важна и почитана, а несъмнено актът на афиширане на чувствата предполага и покачване на акциите им в нейните очи.

Всъщност съвсем не всички тържествени първомайски дървета преследват „користни“ цели – на места ги слагат по централните площади на села или квартали, за да радват местните жители и да им напомнят за настъпването на пролетта. Естествено, и за това в Германия се води съответната статистика и от нея става ясно, че обичайно дърветата са с дължина между 20 и 25 метра, но можело да се да достигнат и... 56.

„Обществените“ майски дървета се инсталират нерядко под съпровода на духова музика, но личните (с далеч по-скормни размери – от около 5-6 метра) се слагат тихо и тайно – докато спи любимата, която на сутринта трябва да бъде зарадвана. Мащабната операция не е по силите на само един, колкото и силно да е влюбен, младеж – привличат се другари, които помагат при докарването, наместването и поставянето по най-добрия начин. Защото положително сред младите господа се води и един вид състезание – кой ще сложи най-внушителната и най-добре украсена брезичка, свидетелство за максимално силните чувства към Дулсинея.

Цветът на гирляндите не е без значение – тъкмо той свидетелства за силата на чувствата. А за да е напълно ясно за кого е предназначено любовното дръвче, в повечето случаи то е накичено и с червено картонено сърце, на което е изписано името на любимата.

Майското дърво остава на място в продължение на месец – до първи юни, след което трябва да бъде отстранено от поставилия го. Което пак е съпроводено с ритуал – канят го на обед или вечеря и го възнаграждават с каса бира. Ако потенциалната тъща е благосклонна, може да направи и сладкиш, а любимата – да даде целувка. Пък вече ако е особено романтично настроена, може да си отреже едно парче от дървото за спомен.

Преди някой да е казал: що за дискриминация е този старинен обичай, който позволява само на ергените да изразяват чувствата си към момите, да отбележим, че на високосни години нещата се обръщат и  наред са дамите – тогава и на тях е дадено да набавят брезички и да ги поставят пред дома на любимите си мъже. В тези специални години правото да слагат брезички пред дома на любимата е дадено дори и на женените мъже.

Само няма данни как стоят нещата с еднополовите връзки, но традицията по никакъв начин не изключва и Ханс да тури красиво любовно дръвче пред дома на Волфганг, или Урсула – пред дома на Ренате.