"Един призрак броди из Европа - призракът на комунизма". Така започва "Манифест на комунистическата партия", написан от Карл Маркс в съавторство с Фридрих Енгелс. Освен тази популярна фраза обаче малцина обаче са онези, които знаят какво друго пише в този манифест, публиукван през 1848 г.

Навършването на 200 години от рождението на Маркс стана повод за актуализиране на полемиката за неговото значение за световната история. От една страна се изтъква - с пълно основание - че неговите идеи са били знаме за кървав диктаторски съветски режим в Източна Европа, от който бе потърпевша и България

От друга страна обаче се задава и въпросът дали днес Западна Европа е толкова привлекателно за живеене място и заради това, че много от идеите на Маркс са въплътени в тамошните обществени порядки. И благодарение на това част от негативите на капитализма, описани и анализирани от него, са притъпени.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер защити Маркс като философ, твърдейки че той не е "отговорен" за грешки и зверства, извършени в негово име след смъртта му. В реч, изнесена в родния град на Маркс - Трир, по случай 200 години от рождението му, Юнкер заяви, че "Маркс не е виновен за всичките зверства, за които трябва да отговарят неговите предполагаеми наследници".

"Карл Маркс е философ, който е мислил в бъдещето, имал е творчески търсения и днес стои зад неща, за които не е отговорен и които не е предизвикал, защото много от написаното от него, е претворено в обратното на това, което той пише“, заяви Юнкер по време на реч в църква в Трир. "Карл Маркс трябва да бъде разбран в контекста на неговото време и не трябва да има предразсъдъци около него. Той е бил късметлия, тъй като се е родил в Трир“, допълни още Юнкер.

Първата глава на манифеста се нарича "Буржоа и пролетарий". В нея идеите на Маркс за общественото развитие са написани в синтезиран вид и на сравнително достъпен език. След като мнозина в последните дни се изказаха за Маркс, да видим и какво пише самият Маркс - през призмата на XXI век.

Публикуваме "Буржоа и пролетарий" със съкращения:

Историята на всички досегашни общества е история на класови борби.

Свободен и роб, патриций и плебей, феодал и крепостен селянин, цехов майстор и калфа, накъсо - потисници и потиснати, са се намирали в постоянен антагонизъм един спрямо друг, водили са непрекъсната ту скрита, ту открита борба, която винаги е свършвала с революционно преустройство на цялото общество или с обща гибел на борещите се класи...

Но нашата епоха, епохата на буржоазията, се отличава с това, че тя опрости класовите противоречия. Цялото общество се разпада все повече и повече на два големи враждебни лагера, на две големи, изправени открито една срещу друга класи - буржоазия и пролетариат.

...съвременната буржоазия сама е продукт на дълго развитие, на редица преврати в начина на производство и размяна.

Всяко от тези стъпала в развитието на буржоазията се придружаваше от съответен политически напредък. Потиснато съсловие при господството на феодалите, въоръжена и самоуправляваща се асоциация в комуната. тук - независима градска република, там - трето, данъкоплатно съсловие на монархията,, през време на манифактурата - противовес на аристокрацията в съсловната или в абсолютната монархия, главна основа на големите монархии въобще - буржоазията, най-сетне, след създаването на едрата индустрия и на световния пазар, си извоюва изключителното политическо господство в съвременната представителна държава. Съвременната държавна власт е само комитет, който управлява общите работи на цялата буржоазна класа.

Буржоазията изигра в историята извънредно революционна роля.

Навсякъде, където извоюва господство, буржоазията разруши всички феодални, патриархални, идилични отношения. Тя безмилостно разкъса пъстрите феодални окови, които връзваха човека за неговите "естествени повелители", и не остави никаква друга връзка между хората освен голия интерес, безсърдечното "плащане в брой". Тя удави в ледената вода на егоистичната сметка свещения трепет на религиозния екстаз, на рицарското въодушевление, на еснафската сантименталност. Тя превърна личното достойнство в разменна стойност и на мястото на безбройните, гарантирани и придобити свободи постави само една свобода - безсъвестната свобода на търговията. С една дума, забулената с религиозни и политически илюзии експлоатация тя замени с откритата, безсрамна пряка, бездушна експлоатация.

Буржоазията лиши от свещения ореол всички видове дейности, смятани досега за почетни и гледани с благоговеен трепет. Тя превърна лекаря, юриста, попа, поета, човека на науката в свои платени наемни работници.

Буржоазията смъкна трогателно-сантименталното було на семейните отношения и ги сведе до чисто парични отношения.

Буржоазията показа, че бруталната проява на сила в средните векове, от която реакцията толкова много се възхищава, е намирала своето естествено допълнение в леността и неподвижността. Едва буржоазията показа какво може да постигне дейността на човека. Тя сътвори чудеса, съвсем различни от египетските пирамиди, римските водопроводи и готическите катедрали; тя извърши походи, съвсем различни от преселението на народите и кръстоносните походи...

Чрез експлоатацията на световния пазар буржоазията превърна производството и потреблението на всички страни в космополитически. За голямо огорчение на реакционерите тя изтръгна изпод нозете на промишлеността националната почва. Старинните национални отрасли на промишлеността са унищожени и биват унищожавани с всеки изминал ден. Изтикват ги нови индустрии, чието въвеждане е въпрос на живот за всички цивилизовани нации - индустрии, които вече не преработват местни суровини, а суровини от най-далечни земи, и чиито фабрикати се употребяват не само в дадената страна, но и във всички части на света. На мястото на старите потребности, задоволявани с местни продукти, възникват нови, за задоволяването на които са необходими продуктите на най-далечни страни и най-различни климати. На мястото на старото местно и национално самозадоволяване и затвореност идват всестранна размяна и всестранна зависимост на нациите една от друга. Това еднакво важи както за материалното, така и за духовното производство. Духовните произведения на отделните нации стават общо достояние. Националната едностранчивост и ограниченост стават все повече невъзможни и от многото национални и местни литератури се образува една световна литература.

С бързото усъвършенстване на всички средства за производство, с безкрайно улеснените съобщения буржоазията въвлича в цивилизацията всички народи, включително и най-варварските. По-ниските цени на нейните стоки са тежката артилерия, с която тя събаря всички китайски стени, принуждава да капитулира и най-упоритата омраза на варварите към чужденците. Тя принуждава всички нации да усвоят буржоазния начин на производство, ако не искат да загинат; тя ги принуждава да въведат у себе си така наречената цивилизация, т.е. да станат буржоа. С една дума, тя си създава своя по свой образ и подобие.

Буржоазията подчини селото на господството на града. Тя създаде огромни градове, във висока степен увеличи броя на градското население в сравнение със селското и по този начин изтръгна значителна част от населението от идиотизма на селския живот. Както направи селото зависимо от града, така тя постави варварските и полуварварските страни в зависимост от цивилизованите, селските народи - в зависимост  от буржоазните народи, Изтока - в зависимост от Запада...

От десетилетия насам историята на индустрията и на търговията е само история на бунта на съвременните производителни сили против съвременните производствени отношения, против отношенията на собствеността, които са жизнени условия за буржоазията и нейното господство. Достатъчно е да споменем търговските кризи, които със своето периодическо повтаряне все по-заплашително поставят под въпрос съществуването на цялото буржоазно общество. През време на търговските кризи редовно се унищожава голяма част не само от произведените продукти, но дори и от вече създадените производителни сили. През време на кризите избухва обществена епидемия, която на всички по-раншни епохи би се сторила абсурдна - епидемията на свръхпроизводството. Обществото изведнъж се оказва върнато назад, в състояние на внезапно настъпило варварство; сякаш глад, всеобща унищожителна война са му отнели всички средства за живот; индустрията, търговията изглеждат унищожени - и защо? Защото обществото притежава твърде много цивилизация, твърде много средства за живот, твърде много индустрия, твърде много търговия. Производителните сили, които се намират в негово разположение, вече не служат за развитие на буржоазната цивилизация и на буржоазните имуществени отношения; напротив, те са станали прекомерно огромни за тия отношения и биват спъвани от тях; а когато производителните сили преодолеят тази спънка, те разстройват цялото буржоазно общество, поставят под заплаха съществуването на буржоазната собственост. Буржоазните отношения са станали твърде тесни, за да поберат създаденото от тях богатство.

Как буржоазията преодолява кризите? От една страна, с принудителното унищожаване на маса производителни сили; от друга страна, със завладяването на нови пазари и с по-основно експлоатиране на старите пазари. А как? Като подготвя по-всестранни  и по-съкрушителни кризи и намалява средствата за предотвратяване на кризите...

Съвременната индустрия превърна малката работилница на патриархалния майстор в голямата фабрика на индустриалния капиталист. Натъпканите във фабриката работнически маси са организирали по войнишки. Като редници на индустриалната армия те са поставени под надзора на цяла йерархия от подофицери и офицери. Те са роби не само на буржоазната класа, на буржоазната държава, но и всеки ден, и всеки час ги поробва машината, надзирателят и преди всичко самият отделен буржоа фабрикант. Този деспотизъм е толкова по-дребнав, по-омразен и по-ожесточаващ, колкото по-открито прокламира за своя цел печалбата...

Когато експлоатирането на работника от фабриканта дойде дотам, че работникът получи в брой своята работна заплата, тогава върху него се нахвърлят другите части на буржоазията - домопритежателят, бакалинът, заложният кредитор и т.н.

Низшите слоеве на средното съсловие: дребните индустриалци, търговци и рентиери, занаятчиите и селяните - всички тези класи изпадат в редовете на пролетариата отчасти затова, че малкият им капитал е недостатъчен за едра индустрия и не издържа конкуренцията с по-едрите капиталисти, отчасти за това, че  тяхната професионална сръчност се обезценява от новите начини на производство...

Тази организация на пролетариите в класа, а с това и в политическа партия всекиминутно наново се руши от конкуренцията между самите работници. Но тя възниква отново и отново - по-силна, по-здрава, по-могъща. Като използва раздорите сред самата буржоазия, тя налага признаването по законодателен път на отделни интереси на работниците...

Лумпенпролетариатът, този пасивен продукт на загниването на най-низшите слоеве на старото общество, при една пролетарска революция може на места да бъде въвлечен в движението, но по силата на цялото си жизнено положение той е много по-склонен да се продава за реакционни машинации...

Всички досегашни общества са почивали, както видяхме, на антагонизма между потискащи и потиснати класи. Но за да може една класа да бъде потискана, трябва да й бъдат осигурени условия, при които тя да може да влачи поне своето робско съществуване. При крепостничеството крепостният селянин се добра до положение на член на комуната, както дребният буржоа под игото на феодалния абсолютизъм се добра до положението на буржоа. Съвременният работник, напротив, не се издига с напредъка на индустрията,  а пада все по-ниско под условията за съществуване на своята собствена класа.