Ad Config - Website header

 

Article_top

Руският президент Владимир Путин води световна идеологическа война срещу западните либерални и демократични ценности. Тя се води от много години и се простира от неговите непосредствени граници до Западна Европа и, разбира се САЩ, където той се намеси в президентските избори през 2016 г.

Фронтовата линия на тази идеологическа война между путинизма и демокрацията обаче остава Украйна.

След като прекарах миналата седмица в Киев, видях защо днешна Украйна е ужасена от Путин. Този славянски народ с поделено историческо и културно наследство с Русия изгражда демокрация. По време на обеда един ден слушах депутати яростно да спорят за плюсовете и минусите на един проектозакон. Това вече не се случва в Русия.

На другата сутрин се срещнах с дузина неправителствени лидери, борещи се против корупцията и дезинформацията. Украинското гражданско общество остава силно, независимо и продължава да бъде сила, способна да подчини държавата и да оформи резултатите от обществената политика. И от това почти нищо не е останало в Русия.

Друга вечер чух няколко украински политици да се оплакват от олигархичната собственост на телевизионните канали. Но един олигарх или държавата не контролират всички медии. Този вид медийна конкуренция и плурализъм вече не съществуват в Русия.

В разговор с украински правителствени представители, бизнес лидери и журналисти също видях различни оценки на темпото на икономическите и политическите реформи при президента Петро Порошенко и неговото правителство. Някои приветстваха новите мерки за децентрализация, други омаловажиха тяхното значение. Някои изтъкнаха реалните нови усилия в борбата с корупцията, други недоволстваха от бавния напредък. Някои похвалиха условията на Международния валутен фонд (МВФ) като положителна сила за реформи, други обвиниха неолибералната му ортодоксалност, че е спирачка пред икономическия растеж. Но най-впечатляващото от всичко бе самият дебат. Различни групи с противни възгледи бяха ангажирани в енергични дебати за главните въпроси на обществената политика. Това също вече не се случва особено често в Русия.

Тези конкуриращи се лидери, фракции и партии вече бързат да представят аргументите си пред избирателите, тъй като президентските избори са насрочени за догодина, а месеци по-късно ще бъдат последвани от парламентарен вот. Ето още нещо интересно. Никой не знае кой ще спечели. Точно така се смята, че трябва да работят демокрациите. И точно това не се случи на президентските избори в Русия тази година. Отдавна, още преди години, всички знаеха, че победител ще бъде Путин.

Цялата тази демократична дейност точно до границите на Русия заплашва Путин и системата му за управление. Ако украинците могат да направят така, че демокрацията да работи, те могат да вдъхновят руснаците да поискат същото. Така и Путин остава дълбоко ангажиран с подкопаването на все още крехкия украинки демократичен проект. От 4 години войските на Путин са окупирали част от Украйна и продължават да водят война срещу Киев в източната част на страната. Русия продължава да упражнява силен икономически натиск върху Украйна. И усилията на кремълската пропаганда да покажат Украйна като провалена, корумпирана държава продължават да бъдат необезпокоявани както в Украйна, така и на Запад. Дезинформационната кампания на Кремъл създава сериозни затруднения пред украинските граждански обществени организации. Те искат да продължават да разкриват корупцията и провалите на правителството, но като го правят, помагат и на руската пропаганда.

Следващата голяма битка в тази международна война на идеи ще се води по време на президентските избори в Украйна догодина. В много по-голяма степен от тази на руската намеса в нашите президентски избори през 2016 г. Кремъл и наместниците му ще подкрепят кандидати, ще сеят разделение в украинското общество и ще подхранват съмненията в свободното и честно провеждане на изборите. Колебанията за легитимността на изборния процес може да подмами някои да оспорят резултатите, като потенциално предизвикат улични демонстрации, поляризиране и може би дори насилствени сблъсъци. Много украинци през тази седмица ми казаха, че тези избори са най-важните и най-опасните в постсъветската история на Украйна.

Путин иска да използва тези избори, за да разпали хаос, безредици и съмнение в демокрацията. САЩ и нашите демократични съюзници трябва да търсим обратното - мирни, законни, свободни и честни избори. Ние не можем да останем встрани и само да се надяваме на такъв резултат. Путин следва своята антидемократична програма. Ние трябва да задълбочим нашия ангажимент сега, а не само седмици преди изборите, за да дадем тласък на каузата на демокрацията. Това означава:

♦ Първо, сериозно да финансираме антидезинформационни проекти, да насърчаваме прозрачни инициативи и програми за наблюдение на изборите в Украйна, както и да положим масирани усилия за наблюдение на вота при наближаването му.

♦ Второ, Г-7, част от която не е Русия, трябва да се ангажира публично и предварително с използването на санкции и други средства, за да накаже руската намеса в украинските избори.

♦ Трето, западните лидери трябва безусловно да заявят, че не подкрепят нито един кандидат в тези избори, а само процеса. (Чух много теории на конспирацията тази седмица как Белият дом или Брюксел ще изберат следващия президент на Украйна. Тези слухове подкопават законността на изборите.)

♦ Четвърто, западните демократични лидери трябва сега да започнат да съставят нов пакет от икономическа, военна и политическа помощ, който да бъде предоставен веднага след изборите, като така бъде подкрепен следващият демократично избран президент. Периодът веднага след вота е най-подходящият момент за извършване на най-болезнените, но необходими икономически реформи.

♦ Накрая, всички тези мерки трябда да бъдат повторени при еднакво важните парламентарни избори няколко месеца по-късно.

Свободни и честни президентски избори ще бъдат голям крайъгълен камък в демократичното консолидиране в Украйна. Затова Путин се страхува от него. И затова ние в демократичния Запад трябва да го подкрепим.

-------

* Авторът е бил посланик на САЩ в Русия от 2012 до 2014 г. В момента е директор на Института за международни проучвания "Фрийман Споли" и коментатор във в. "Вашингтон пост", където е публикувана тази статия.

 

Руският президент Владимир Путин води световна идеологическа война срещу западните либерални и демократични ценности. Тя се води от много години и се простира от неговите непосредствени граници до Западна Европа и, разбира се САЩ, където той се намеси в президентските избори през 2016 г.

Фронтовата линия на тази идеологическа война между путинизма и демокрацията обаче остава Украйна.

След като прекарах миналата седмица в Киев, видях защо днешна Украйна е ужасена от Путин. Този славянски народ с поделено историческо и културно наследство с Русия изгражда демокрация. По време на обеда един ден слушах депутати яростно да спорят за плюсовете и минусите на един проектозакон. Това вече не се случва в Русия.

На другата сутрин се срещнах с дузина неправителствени лидери, борещи се против корупцията и дезинформацията. Украинското гражданско общество остава силно, независимо и продължава да бъде сила, способна да подчини държавата и да оформи резултатите от обществената политика. И от това почти нищо не е останало в Русия.

Друга вечер чух няколко украински политици да се оплакват от олигархичната собственост на телевизионните канали. Но един олигарх или държавата не контролират всички медии. Този вид медийна конкуренция и плурализъм вече не съществуват в Русия.

В разговор с украински правителствени представители, бизнес лидери и журналисти също видях различни оценки на темпото на икономическите и политическите реформи при президента Петро Порошенко и неговото правителство. Някои приветстваха новите мерки за децентрализация, други омаловажиха тяхното значение. Някои изтъкнаха реалните нови усилия в борбата с корупцията, други недоволстваха от бавния напредък. Някои похвалиха условията на Международния валутен фонд (МВФ) като положителна сила за реформи, други обвиниха неолибералната му ортодоксалност, че е спирачка пред икономическия растеж. Но най-впечатляващото от всичко бе самият дебат. Различни групи с противни възгледи бяха ангажирани в енергични дебати за главните въпроси на обществената политика. Това също вече не се случва особено често в Русия.

Тези конкуриращи се лидери, фракции и партии вече бързат да представят аргументите си пред избирателите, тъй като президентските избори са насрочени за догодина, а месеци по-късно ще бъдат последвани от парламентарен вот. Ето още нещо интересно. Никой не знае кой ще спечели. Точно така се смята, че трябва да работят демокрациите. И точно това не се случи на президентските избори в Русия тази година. Отдавна, още преди години, всички знаеха, че победител ще бъде Путин.

Цялата тази демократична дейност точно до границите на Русия заплашва Путин и системата му за управление. Ако украинците могат да направят така, че демокрацията да работи, те могат да вдъхновят руснаците да поискат същото. Така и Путин остава дълбоко ангажиран с подкопаването на все още крехкия украинки демократичен проект. От 4 години войските на Путин са окупирали част от Украйна и продължават да водят война срещу Киев в източната част на страната. Русия продължава да упражнява силен икономически натиск върху Украйна. И усилията на кремълската пропаганда да покажат Украйна като провалена, корумпирана държава продължават да бъдат необезпокоявани както в Украйна, така и на Запад. Дезинформационната кампания на Кремъл създава сериозни затруднения пред украинските граждански обществени организации. Те искат да продължават да разкриват корупцията и провалите на правителството, но като го правят, помагат и на руската пропаганда.

Следващата голяма битка в тази международна война на идеи ще се води по време на президентските избори в Украйна догодина. В много по-голяма степен от тази на руската намеса в нашите президентски избори през 2016 г. Кремъл и наместниците му ще подкрепят кандидати, ще сеят разделение в украинското общество и ще подхранват съмненията в свободното и честно провеждане на изборите. Колебанията за легитимността на изборния процес може да подмами някои да оспорят резултатите, като потенциално предизвикат улични демонстрации, поляризиране и може би дори насилствени сблъсъци. Много украинци през тази седмица ми казаха, че тези избори са най-важните и най-опасните в постсъветската история на Украйна.

Путин иска да използва тези избори, за да разпали хаос, безредици и съмнение в демокрацията. САЩ и нашите демократични съюзници трябва да търсим обратното - мирни, законни, свободни и честни избори. Ние не можем да останем встрани и само да се надяваме на такъв резултат. Путин следва своята антидемократична програма. Ние трябва да задълбочим нашия ангажимент сега, а не само седмици преди изборите, за да дадем тласък на каузата на демокрацията. Това означава:

♦ Първо, сериозно да финансираме антидезинформационни проекти, да насърчаваме прозрачни инициативи и програми за наблюдение на изборите в Украйна, както и да положим масирани усилия за наблюдение на вота при наближаването му.

♦ Второ, Г-7, част от която не е Русия, трябва да се ангажира публично и предварително с използването на санкции и други средства, за да накаже руската намеса в украинските избори.

♦ Трето, западните лидери трябва безусловно да заявят, че не подкрепят нито един кандидат в тези избори, а само процеса. (Чух много теории на конспирацията тази седмица как Белият дом или Брюксел ще изберат следващия президент на Украйна. Тези слухове подкопават законността на изборите.)

♦ Четвърто, западните демократични лидери трябва сега да започнат да съставят нов пакет от икономическа, военна и политическа помощ, който да бъде предоставен веднага след изборите, като така бъде подкрепен следващият демократично избран президент. Периодът веднага след вота е най-подходящият момент за извършване на най-болезнените, но необходими икономически реформи.

♦ Накрая, всички тези мерки трябда да бъдат повторени при еднакво важните парламентарни избори няколко месеца по-късно.

Свободни и честни президентски избори ще бъдат голям крайъгълен камък в демократичното консолидиране в Украйна. Затова Путин се страхува от него. И затова ние в демократичния Запад трябва да го подкрепим.

-------

* Авторът е бил посланик на САЩ в Русия от 2012 до 2014 г. В момента е директор на Института за международни проучвания "Фрийман Споли" и коментатор във в. "Вашингтон пост", където е публикувана тази статия.

Коментари

""Демокрация" в Украйна?

В какъв смисъл това, че в момента там няма "демокрация" ли?

Как да няма, нали "здравите сили" победиха в Киев?

Нали изпъдиха "руските нашественици" (за които доказателства много не видяхме, ама нейсе) и "стабилизираха границата"?

Нали Парашенка и Наакашвили "борят" корупцията така, че тя а-ха и да изчезне.

За какво се жалва лузерът Макфол?

Фенове на #FreeSavchenko, къде сте????

Милата боркиня за незалежност лежи в украински затвор при украинската власт, а няма КОЙ да напише един таг в нейна защита...

Тъжно.
Artur Schopenberg's picture
Artur Schopenberg
Schopenberg

Бихме се радвали на такава позиция

България и целият Запад трябва много по-силно да се ангажират с демократичния процес в Украйна. Трябва многократно по-твърдо да дадем отпор, заклеймим и обезсилим наглата агресивна война, която безнадеждно проваления Путин провежда. Всяка подкрепа за измъчена Украйна е свидетелство за силата на нашата система от ценности и демокрацията по принцип.

Путин трепери от страх. Каквото и да прави, Хага го очаква. Военнопрестъпник доживот в единична малка, по размера му, килия.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?