Една действаща, ясно разписана, не будеща противоречия в практиката правна норма не се нуждае от промяна, а от разяснение, тогава когато тя не е добре разбрана от неспециалистите. Това заявява Наказателната колегия на ВКС в свое становище по проекта за промяна на Наказателния кодекс, свързан с неизбежната отбрана, който беше внесен на 18 април от Обединените патриоти. То е изпратено до председателя на правната комисия Данаил Кирилов.

Темата предизвика обществени брожения в началото на март, когато д-р Иван Димитров от Пловдив простреля крадец от ромски произход.

Предложението на патриотите е за промени само в третата алинея на чл. 12, припомня news.lex.bg. В момента тя гласи: „Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище“. А проектът предвижда в две точки да бъдат описани по-казуистично хипотези, в които няма да е налице превишаване на пределите на неизбежната отбрана:

  • когато нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище,
  • когато нападението е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем.

Основният мотив за измененията е, че уредбата на неизбежната отбрана трябва да стане по-ясна за гражданите.

„Не приемаме за основателни изложените мотиви, тъй като считаме, че една действаща, ясно разписана не будеща противоречия в практиката правна норма (за такава я приемат вносителите на законопроекта) не се нуждае от промяна, а от разяснение, тогава когато тя не е добре разбрана от лица неспециалисти. Предложената правна разпоредба на чл. 12, ал. 3 от НК, освен че ще създаде редица проблеми при правоприлагането, също ще се нуждае от разясняване на обществото. И в тази връзка възниква въпросът, нужна ли е изобщо промяна в утвърдения и действащ вече петдесет години институт на неизбежната отбрана?“, заявяват върховните съдии.

Те изтъкват, че Законът за нормативните актове не предвижда изменение в правни норми на основание, че те следва да са максимално ясни за гражданите. И обясняват, че към изменение се тръгва, когато има промяна в обществените отношения или заради необходимост от привеждането на нормата в съответствие с международни правни актове.

Като върховните съдии заявяват:

„Съзнаваме, че част от обществото може би не разбира напълно смисъла на неизбежната отбрана, както и същността на хипотезата на превишаване на нейните предели, но за преодоляването на този проблем е необходимо провеждане на адекватна информационна и разяснителна политика, а не промяна на правната норма“.

ВКС прави и критичен анализ на конкретните предложения на патриотите, но преди това дава разяснения за нормата на чл. 12 НК.

"Към опасността на нападението следва да се причислят онези обстоятелства, които са свързани с интензивността на нападението, начините и средствата, с които се извършва, броя на нападателите, мястото и времето, където е упражнено насилието и т.н. С други думи, превишаване пределите на неизбежна отбрана има, когато е нарушен балансът между нападението и защитата и защитата надхвърля необходимото за отблъскване на нападението“, припомнят върховните съдии.

Те обясняват, че, независимо че законът дава право на гражданите да отблъснат нападението, чрез причиняване на вреди на нападателя, това е допустимо, само ако защитата е в пределите на неизбежната отбрана.

„Дали защитата е в пределите, необходими за отблъскване на нападението или пък ги е надхвърлила, като е причинила вреди, по-големи от нуждите на защитата, е въпрос, който се решава конкретно по всеки казус, с оглед установената фактическа обстановка“, се подчертава в становището.

В становището върховните съдии подчертават, че Европейската конвенцията за правата на човека защитава правото на живот и то не може да бъде дерогирано дори по време на война или извънредни ситуации. В конвенцията са посочени хипотези, при които лишаването от живот е оправдано – когато е резултат от употреба на сила, която не е по-голяма от „абсолютно необходимата, а тя е такава, само ако е „строго пропорционална на постигането на разрешената цел“.

Според ВКС предлаганата от патриотите редакция на чл.12, ал. 3 от НК, на практика лишава компетентните власти от възможност за обективна преценка дали използваната за защита сила е строго пропорционална на постигането на легитимната цел, т.е. дали използваната за отблъскване на нападението сила е в рамките на необходимите предели.

За да илюстрира тезата си, съдът дава следните примери, като подчертава, че те не изчерпват многообразието на житейските възможности:

  • нападение, извършено от две невъоръжени лица (възможно е да са и непълнолетни), застрашаващо здравето, което нападение е осъществено срещу три лица, две от които са въоръжени с ножове;
  • нападение от лице, въоръжено с нож, силно повлияно от алкохол, застрашаващо живота, срещу лице, неупотребило алкохол, въоръжено с огнестрелно оръжие;
  • нападение от лице нощем, застрашаващо живота, срещу лице, което е шампион по боен спорт.

„С предлаганите промени на практика се загърбва принципът на съразмерност на защитата и нападението и се създават предпоставки за отблъскване на нападението чрез убийство или причиняване на увреждания при всяко нападение, без да се прави преценка на характера и опасността му, с оглед характеристиките на всеки отделен случай“, заключава ВКС.

За другата хипотеза, предлагана от патриотите – да няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана при противозаконно влизане в жилище, върховните съдии нямат възражения.