Името на още една българска писателка и поетеса бе оповестено от комисията по досиетата с поредната порция лица от медиите, съпричастни към дейността на бившата Държавна сигурност. Лиляна Стефанова, проверена в качеството ѝ на главен редактор на списание „Обзор“, се оказа секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС. Принадлежността ѝ към органите е установена от наличието на документи от щатни служители, регистрационен дневник и картони.

В досието на Стефанова няма подписана декларация за сътрудничество, няма и нито ред собственоръчно написани агентурни сведения или каквото и да е, излязло лично от нейната ръка. Изглежда, че документите са били прочистени. В отчета си за регистрацията на „др. Стефанова за секретен сътрудник на КДС“ първият ѝ ръководител Х.Х. обаче казва:

„Прие с ярко желание да сътрудничи с нашите органи, което тя смята за естествено и патриотичен дълг.“

Но всичките ѝ донесения са преразказани от оперативните работници (петима), които са я ръководили.

В първа част на този текст разказахме за агент Албена, изпратена да се бори с „умраза“ и „провокаций“ в Англия, без да знае английски. Заради информацията от мъгливия Лондон, както и заради усърдието, с което сътрудничи, ѝ връчват медал.

Втора част

В отчета след завръщането на Лиляна Стефанова от Англия е спомената и още една „ценна“ нейна информация, след която началниците също са решили да вземат (неизвестно какви) мерки. В английското списание Men Only ("Само мъже") се появила статия за нашето Черноморие под заглавие „Червеното горещо Черно море“. В нея се пишели „най-гадните неща за нашите жени – че те били много хубави и най-леснодостъпните в света“.

„Привежда се и такъв пример: мъже организирали нещо като дружество – четем в досието й. – Постоянно отчитали постиженията си по точки. Който постигнел милосърдна сестра, му отчитали 1 точка, артистка – 5 точки – и така се стигало до жените на най-високопоставените партийни и държавни функционери. Статията завършвала с извода, че България е устроила на нашето Черноморие публичния дом на социалистическия лагер.

Много англичани коментирали, че българскито правителство сигурно е платило страшно висока цена за тази статия, защото за нито един курорт по света не била излизала такава реклама.“

На 9.XII.1968 г. ДС предлага на Лиляна Стефанова да напише серия от статии за Световния младежки фестивал в София в нашия всекидневен печат, с който да прокара тенденцията за „гостоприемство и бдителност“. Тя приема предложението (което не може да откаже) „с възторг“ (и с уточнението, че трябва да си помисли, тъй като не ѝ достига времето).

През август 1968-а ДС измисля нова мисия за вече понатрупалата опит „шпионка“ – мисия „Скопие“. Идеята е Албена да бъде изпратена на 6-дневна командировка в югославската република Македония, където има роднини на високи постове, за да изясни становището на отговорните партийни, държавни и културни функционери за събитията в Чехословакия. Но изглежгда то е станало ясно и без намесата на тайните служби, защото мисия „Скопие“ си остава само идея.

Година и половина по-рано, през декември 1966-а, малко след завръщането на Стефанова от „специализацията“ в Лондон, досието ѝ е свалено в архив. Но понеже следващите години ходи два пъти (за три и за един месец), втория път отново получава задачи от ДС. Информацията, която предава за подготовката на английска и чешка група да предизвикват политически дискуксии при участието си на фестивала, е оценена високо с резолюции на другарите Солаков, Спасов и Кьосев.

В края на годината Лиляна Стефанова е поканена на специална вечеря във вила на ДС в Бояна. Там по случай 26 години от 9.IX.1944 г. лично ген. Кьосев, началник на Първо главно управление на ДС, ѝ връчва медал „За заслуги за сигурността и обществения ред“ като на секретен сътрудник, „получил и предоставил ценна информация за подготвящи се провокаций“. За съжаление по онова време тя не може да го постави до другите си награди – тези от Съюза на писателите (1964, 1981 и 2009), Димитровската (1971), националните награди „Станка Николица“ (1967), „Яворов“ (1983), „Дора Габе“ (2008)… Е, днес вече може.

Относно награждаването – в досието има отчетен документ за най-голямата сума, отделена от ДС във връзка с Лиляна Стефанова – 20 лв. за „тайната вечеря“. И разходни записки за още няколко суми – 5 лв., 10 лв., 8 лв. – все за почерпки. През 1969 г. ДС си развързва кесията и купува на своя верен агент подарък. Не пише какъв е подаръкът, но изписаната сума за него е 3,80 лв.

От последните страници на досието научаваме, че другарката Лиляна Стефанова е помагала „за решаването на оперативни задачи по линия на влиянието, за изучаването на формите и методите на идеологическата диверсия...“. Тя овладява и особено интересния литературно-медиен-ченгесарски жанр „писане и отпечатване на статии и материали в нашия и чуждия печат по наша [на ДС] препоръка с определени оперативни цели. В рамките на провежданите от отдела активни мероприятия ѝ се възлага писането на позиви и прокламаций.“

Но това, наред с даването на сведения за роднините ѝ в Югославия и за нейни състуденти албанци от литературния институт в Москва двайсетина години по-рано, са последните задачи, които ѝ възлага ДС. Постепенно спират да я търсят и през 1979 г. е свалена от оперативен отчет. Или поне така е отбелязано в досието ѝ.