Предложението за възможност за спиране на еврофондове за държави с проблемни съдебни системи е изключително добра новина за България и нашата икономика. Исторически е доказано, че нашите правителства имат нужда от външен стимул, за да извършат някакви позитивни реформи в интерес на бизнеса и цялото общество. Това беше и причината за сравнително добрия растеж на икономиката до приемането ни в Европейския съюз през 2007 година. Не че тогава са ни управлявали някакви гении, същите корумпирани като сегашните си бяха. Но имахме национална цел и консенсус, че правим-струваме, трябва да направим възможното за еврочленството. И приемахме директиви на килограм, бизнесът и потребителите бяха с бляскави очаквания за бъдещето, чуждестранните инвеститори се стичаха на талази и оживлението си беше реален факт.

Всичко се промени тотално с изпълнението на тази върховна цел. Вярно, периодът съвпадна и с глобалната икономическа криза. Но също е вярно и че инвестиционните обеми в съседни на нас държави се възстановиха, докато при нас останаха на точката на замръзване. Масово правителствата в страните, които са нетни получатели на европейско финансиране, решиха, че единствената функция на Съюза е да плаща, нещо като прасенце касичка. Особено в нашия случай, усвояването на пари се превърна в център на политиката на Бойко Борисов.

А по правило безплатното финансиране е най-неефективното, защото никой не придиря за възвращаемост, дивиденти или други коефиценти от нормалния бизнес свят. Тук единственият коефицент е броят срязани лентички месечно. Реално учим предприемачите, дори и не толкова свързаните с властта, че лесният начин да спечелиш много пари е да реализираш европроект, като обикновено той е такъв, за който няма и да се замислиш да осъществиш, ако ги няма безплатните пари. Така се роди и класата на усвояващите фондове, в общия случай професионалисти с голям потенциал, които обаче, по силата на най-слабото съпротивление, са решили да го насочат към средствата от Брюксел. Лесно е, а и се търси от достатъчно разваления от безплатен обяд пазар.

Това е много грешна политика, която - доказано от изминалите години, води до катастрофални резултати. Гърция и Португалия поеха по този път още от 80-те години на XX век и виждаме докъде стигнаха. И нашата съдба няма да е по-различна, ако продължаваме така. Както се казваше за Тодор Живков, това което той построи, сегашните не могат да го боядисат. Същото в бъдеще време може да се говори и за сегашния строител. Само дето и в двата случая следва финансов катаклизъм, просто защото усвоените пари са отишли за нискокачествени проекти с отрицателна добавена стойност.

Та, както се изрази един приятел, най-големият плюс на еврофондовете е, че могат да бъдат спирани. Че ако предложението за новата бюджетна рамка мине успешно, пред кабинета ще има изисквания, на които ще му е много важно да отговори, за да продължи сегашната фондова вакханалия.

И тъй като наистина ще става въпрос за милиарди лева, от които в джобовете на "нашата" клиентела заминава солиден процент, шансовете за качествена съдебна реформа, например, нарастват значително. Ако пък правителството се окаже достатъчно упорито в пазенето на интересите на съдебните феодали, тогава ще бъде пометено от финансови несгоди. Малко като менгеме, от което нашите управляващи имат нужда, за да свършат каквото и да било.

...

Владислав Панев е инвестиционен консултант и професионален инвеститор, както и съпредседател на "Зелените". Статията е написана специално за Клуб Z.