Според членовете на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), предимствата на България като бизнес дестинация са данъчната тежест и система, членството на страната в ЕС, цената на работната ръка, достъпът до субсидии и политическата и социална стабилност. Това каза Митко Василев, главен управител на ГБИТК на пресконференция в БТА. Той обобщи данни от годишната анкета "Бизнес средата в България" на Камарата.

Деловите среди поставят сред предизвикателствата при работа в България недостига на квалифицирани кадри, корупцията, правната система, непрозрачните обществени поръчки, реформа в образованието, ниска производителност и изграждане на инфраструктурата.

Анкетата е направена от 1 февруари до 1 март т. г. и в нея са участвали 108 фирми - членове на камарата в България заедно с над 1700 фирми от страните от Централна и Източна Европа (ЦЕИ).

Петдесет и осем на сто от анкетираните фирми оценяват икономическата обстановка в България като задоволителна, а само - 9 на сто - като лоша. Общата констатация от анкетата е, че имаме повече светлина, отколкото сенки в двустранните отношения, коментира Василев.

По отношение на очакванията за развитието на българската икономика спрямо предходната година 50 на сто от респондентите са декларирали очаквания тя да остане без промяна. В отговор на въпрос как ще се развие икономическата ситуация в рамките на предприятията - 63 на сто очакват тя да се подобри и само 2 на сто прогнозират влошаване. В анкетата 49 на сто от фирмите очакват повишаване на оборотите от износ тази година спрямо миналата и само 2 на сто понижение. 48 на сто от фирмите смятат, че ще могат да разкрият тази година повече работни места. По отношение на инвестиционните разходи 47 на сто от фирмите декларират, че те ще са без промяна спрямо предходната година, а 46 на сто са декларирали, че ще повишат допълнителните инвестиции.

Къде се позиционира България в ЦЕИ?

В сравнение с другите държави от ЦЕИ проучването показва, че 52 на сто от фирмите са много доволни от членството в ЕС, като няма нито един много недоволен и по този показател България е над средното равнище за ЦЕИ. В оценката на фирмите за достъпа до субсидии - обществени или от ЕС, също сме над средното ниво, като българските фирми са по-скоро доволни, а много доволните са само 2 на сто.

По въпроса за това дали фирмите искат въвеждане на еврото - 48 на сто са дали положителен отговор. Малко над средното ниво за ЦЕИ се намираме по отношение на оценката за публичната администрация, като има стойности, които са критични - 17 на сто от фирмите са декларирали, че са много недоволни и няма нито един отговор "много доволни".

По оценката на бизнеса за правната сигурност България е под средното за ЦЕИ равнище - най-голям е бил процентът на "много недоволните". По темата "борба с корупцията и престъпността" сме далеч под средното равнище за ЦЕИ, като 44 на сто от фирмите са били много недоволни, по прозрачност на обществените поръчки ние сме на предпоследно място преди Словакия с 33 на сто "много недоволни" и нито един "много доволен". Малко над средното равнище сме по политическа и социална стабилност, докато по предвидимост на икономическата политика сме под средното равнище - 18 на сто "много недоволни" и 1 процент "много доволни".

Стоим добре, даже и на първо място, по оценка на данъчна тежест и данъчната система, коментира резултатите от анкетата Василев и допълни, че има какво да се догонва в оценките за инфраструктурата, като оценките на бизнеса ни поставят под средното равнище за ЦЕИ.

По цената на труда ние сме на второ място след Албания, каза Василев и допълни, че това е атрактивно за чуждестранните инвеститори, но не е добре за хората в страната, като изтъкна, че по този показател сме на последно място в рамките на ЕС.

По качеството на академичното образование оценките на бизнеса са доста ниски и ние сме на последно място от ЦЕИ, подобна е оценката и за професионалното образование. По оценка на бизнеса за наличност на специализирана работна ръка България е под средните стойности за ЦЕИ.

Намаляване се наблюдава и в положителните отговори на това дали фирмите биха инвестирали отново в България - сега 88 на сто са отговорили положително, а 12 на сто - отрицателно, докато през 2017 г. съответно - 90 на сто и 10 на сто.

В отговор на въпрос дали българското председателство ще окаже катализиращо въздействие на икономиката на страната 44 на сто са дали отговор "да", 44 - "не", а 12 на сто - нямат мнение. 

Търговия и инвестиции

По данни на федералното Министерството на икономиката и енергетиката търговският оборот между България и Германия е достигал нов рекорд за 2017 г. - близо 7,5 млрд. евро, което е над 12 на сто ръст спрямо предходната година, обяви главният управител на Германо-българската индустриално-търговска камара. Износът на България към Германия расте с около 20 на сто, докато в обратната посока - само 6 на сто, коментира Василев и допълни, че това поставя Германия на първо място сред всички търговски партньори на България.
Германският пазар е най-важният чуждестранен пазар за българската продукция.

През 2017 г. германските инвестиции в България са около 130 млн. евро по данни на БНБ, цитирани от Василев. Около 1400 фирми са с немско участие в България, което варира от десет до сто процента.

В периода от 1996 г. до 2017 г. общо 3,3 млрд. евро са германските инвестиции в страната, като най-много те са били през 2008 г. - 783 млн. евро.

Годините с отрицателни стойности на германските инвестиции у нас са 2011 г. и 2014 г. Германските вложения са предимно в преработвателната промишленост, енергетиката, строителството, търговията, транспорта, IT сектора и в сферата на обслужването на самолетите. За 2016 г. над 55 000 работни места са създадени от германски компании.