Ad Config - Website header

 

Article_top

Декември 2012 г. Американският президент Барак Обама подписва вече приетия от Конгреса „Закон Магнитски“. Той носи името на руския адвокат Сергей Магнитски, разкрил мащабна данъчна измама и хвърлен в затвора, където умира при неясни обстоятелства. Законът налага финансови и визови санкции върху отговорните за смъртта на юриста. Четири години по-късно американските конгресмени гласуват законът да разшири обхвата си и да санкционира нарушители на човешките права по целия свят.

Историята на руския адвокат вдъхновява приемането на закони или поправки и в Естония, Канада, Литва и Великобритания. Европейският съюз обаче, въпреки многото призиви, все още не се е заел с подобен закон.

През ноември миналата година група евродепутати изпрати писмо до естонското председателство на Съвета на ЕС с искане да инициира внасянето на законопроект. Това обаче не се случи. Днес България вече е на мястото на Естония. Изниква логичният въпрос – ще бъде ли изправено правителството в София пред подобно искане през следващите месеци?

Изобличителят на измама за стотици милиони

Сергей Магнитски е специалист по данъчно право и работи за московската кантора „Файърстоун Дънкън“, когато през 2007 г. с него се свързва бизнесменът Уилям Браудър. Той е най-големият чуждестранен инвеститор в Русия до 2005 г., когато фондът му „Хермитидж кепитъл“ е определен като „заплаха за националната сигурност“, а самият Браудър е задържан на летище „Шерметиево“ и депортиран във Великобритания. До 2007 г. бизнесменът вече е изтеглил капитала си от Русия. Тогава обаче той научава, че главният офис на фирмата му е бил обискиран и са иззети множество документи и всички печати.

Няколко месеца по-късно три от фирмите, притежавани от инвестиционния му фонд, са обвинени в укриване на данъци. Сергей Магнитски, който поема случая, открива, че документите, конфискувани от офиса на „Хермитидж кепитъл“, са използвани, за да бъдат прехвърлени руските компании на Браудър на името на престъпник, обвинен в убийство. Изтеглени са обратно вече платени данъци на стойност 230 милиона долара.

Двамата съобщават на властите.

„И чакахме добрите да хванат лошите. Оказа се обаче, че в Русия на Путин добри няма“, ще каже по-късно Браудър.

Той е обвинен в данъчни измами и му е забранено да влиза в Русия.

2004 г. Бил Браудър прекосява Червения площад.

Сергей Магнитски е хвърлен в затвора. От него се иска да оттегли показанията си. Адвокатът живее при нечовешки условия, но отказва да свидетелства. В резултат на жестокото отношение към него в затвора здравето му се влошава. Адвокатите на Магнитски подават молби за спешно лечение до всички нива на руската съдебна система, но нито една не е уважена. Вместо да бъде настанен в помещение за спешна помощ, той е пратен в изолирана килия и е вързан за леглото. Браудър казва:

„Вместо да арестуват хората, които извършиха престъплението, Сергей беше арестуван. Кой го арестува? Същите хора, срещу които той даде показания. На 24 ноември 2008 г. те отидоха в дома му, сложиха му белезници пред семейството му и го изпратиха в затвора.“

Сергей Магнитски умира на 16 ноември 2009 г. на 37-годишна възраст, оставяйки съпруга и две деца. Според докладите на съдебните лекари причината за смъртта му е остра сърдечна недостатъчност и токсичен шок, предизвикани от нелекуван панкреатит. Според разследване на независими експерти, проведено по-късно, адвокатът е пребит с гумени палки.

През ноември 2009 г. руските власти започват разследване на смъртта на Магнитски. Няколко служители в затвора, където той умира, са уволнени. Лекарят е обвинен в непредумишлено убийство, но после обвиненията са свалени. Води се разследване дали Магнитски е арестуван законно, а в него участват някои от служителите на реда, срещу които той свидетелства. През 2013 г. властите заключават, че задържането на юриста е законно.

Битката на Браудър

Бил Браудър иска виновниците за смъртта на адвоката и негов близък приятел да бъдат наказани. Той разказва историята на Сергей на американските сенатори Бенджамин Кардин и Джон Маккейн, които внасят законопроекта „Магнитски“ в Камарата на представителите. Актът е приет и от двете камари на Конгреса. Тогавашният президент Барак Обама го подписва и на 14 декември 2012 г. и той официално влиза в сила.

Бенджамин Кардин

Едва няколко дни след това идва и отговорът на Москва – президентът Владимир Путин издава забрана американци да осиновяват руски деца. Това предизвиква негативна реакция от международната общност, както и от част от руското общество. Лоялните на управляващите медии обаче налагат тезата, че „американците са виновни“. Москва забранява дейността на неправителствени организации, които получават финансиране от Вашингтон. Потърпевшите са най-вече правозащитни организации.

„Законът Магнитски“ обаче влиза в сила и забранява в САЩ да влизат свързаните с убийството на Сергей лица. Активите им в американски банки са запорирани. Законът се отнася до нарушители на човешките права и клептократи в Русия. Това обаче не е достатъчно за Браудър.

Глобалният „Закон Магнитски“

Четири години след като „Законът Магнитски“ влиза в сила, американският Конгрес приема неговата глобална версия, която позволява нарушители на човешки права или замесени в корупционни схеми от целия свят да бъдат санкционирани. Законопроектът отново е внесен от сенатора демократ Бенджамин Кардин и влиза в сила на 23 декември 2016 г.

Глобалният „Закон Магнитски“ дава правомощия на американския президент да отнема визи и да блокира активи на територията на САЩ. Санкциониран може да бъде всеки, който е свързан с „извънсъдебни екзекуции, мъчения или други сериозни нарушения на международно признатите човешки права“, както и държавни служители, „съпричастни към актове на корупция“.

Първият черен списък по този закон е приет в края на 2017 г. На 21 декември Държавният департамент обяви, че са санкционирани 52-ма души, сред които са най-голямата дъщеря на покойния вече узбекски президент Ислам Каримов – Гулнара, и синът на руския главен прокурор Юрий Чайка – Артьом.

САЩ продължават да налагат санкции, включително срещу семейството на близкия до Путин главен прокурор Юрий Чайка.

Ден по-рано американското финансово министерство пък обяви мерки срещу чеченския лидер Рамзан Кадиров, изключително приближен до руския президент Владимир Путин и често определян като „лудия му съюзник“, който подпомага издигането му след смъртта на баща му Ахмат Кадиров. Рамзан е санкциониран заради множество убийства на политически противници. Освен него в черния списък по първия „Закон Магнитски“ попадат всички, свързани с убийството на Сергей.

Другите закони

Естония стана първата европейска страна, която прие свой „Закон Магнитски“ още през декември 2016 г.

През февруари следващата година Великобритания също гласува поправка към наказателния си кодекс, вдъхновена от историята на руския адвокат.

В началото на октомври 2017 г. парламентът в Канада прие свой „Закон Магнитски“. Той беше подкрепен от всички 277 присъстващи депутати в залата и дава право на Отава да налага санкции върху чужденци, които „са отговорни или съпричастни към извънсъдебни убийства, мъчения или други нарушения на международно признатите човешки права“. Санкциите включват забрана за влизане в страната, замразяване на авоари и забрана за поддържане на търговски отношения с канадски граждани и компании.

Месец по-късно и Сеймът в Литва също прие единодушно „Закон Магнитски“, забраняващ влизането в страната на чужденци, свързани с корупция в големи мащаби, пране на пари или нарушения на човешките права. Той влезе в сила на 1 януари тази година.

Литовският вариант предлага до петгодишна забрана за влизане в страната на чужденци, ако има основание да се смята, че те са извършили зад граница тежко или много тежко престъпление срещу личността, в резултат на което са били нарушени човешките права и свободи. Същото ще важи и в случаите, ако лицето е извършило корупционно престъпление, занимавало се е с пране на пари, подстрекавало е или по някакъв друг начин е участвало в такива престъпления, а също така, ако е включено в национален списък на нежелани лица, съставен от страна членка на ЕС, Европейската асоциация за свободна търговия или НАТО.

Европейски „Закон Магнитски“?

Фактът, че Естония първа в Европа приема подобен законодателен акт, става причина именно към нейното правителство да бъде адресирано писмото, подписано от 21 евродепутати, с призив страната като председател на Съвета на Европейския съюз да инициира приемането на европейски „Закон Магнитски“. Депутатите, водени от бившия премиер на Белгия и лидер на групата на либералите Ги Верхофстад, са от различни политически групи и се обръщат към Талин през ноември 2017 г.

Законодателните процедури на Европейския съюз не позволяват на евродепутатите сами да предложат проект – Европейската комисия държи монопола за подготвяне на нови закони. Европейският парламент може да приема само необвързващи резолюции, които призовават другите европейски институции към действие.

Още през април 2014 г. Европарламентът приема такава резолюция, която предвижда замразяване на авоарите на 32-ма руски държавни служители и техните семейства, свързани с убийството на Сергей и последвалото му прикриване. Документът призовава Съвета на министрите да одобри „черния списък“ и да забрани влизането на виновните в Евросъюза. Тогавашната върховна представителка на Европейския съюз по външна политика Катрин Ащън обаче не предприема никакви действия.

Затова евродепутатите продължават с призивите си три години по-късно:

„Непрекъснато призоваваме Съвета да предприеме необходимите стъпки, за да гарантира, че руските държавни служители, които причиниха трагичната смърт на Сергей Магнитски и стоят зад последвалото й прикриване, ще бъдат поставени под европейски санкции, пише в писмото на евродепутатите. – За наше огромно съжаление и разочарование нито една от тези молби на Европейския парламент не беше удовлетворена досега.“

Заради своите размери и географска близост Европейският съюз е убежище за тези, които искат да изнесат капиталите си от Русия в държави с върховенство на закона и защитена частна собственост. Ако последва примера на САЩ и Канада, Брюксел обаче ще ограничи драстично менюто с опции за руските клептократи и ще удари режима точно там, където боли най-много.

„Като гарантираме, че лицата в списъка „Магнитски“ най-накрая ще бъдат поставени под европейски санкции – отнемане на визите и замразяване на активите, не само отдаваме чест на Сергей Магнитски. Постигаме нещо повече – предприемаме мерки за защита на животите на опозиционните активисти и дисидентите, защитниците на човешките права и разобличителите на корупционни схеми, които продължават неуморно борбата си в съвременна Русия“, продължава писмото на евродепутатите.

Дали подобен закон наистина би гарантирал живота на опозиционните активисти в Русия не е съвсем сигурно, но при всички положения би бил израз на воля за борба с потъпкването на правата на руските граждани. Настоящият върховен представител на Евросъюза по външна политика Федерика Могерини обаче също не поема инициативата.

„Наивно е да чакаме ЕС сам да се обедини и да действа – лидерството трябва да дойде от страните членки. Моментът е дошъл и не трябва да го изпускаме, коментира Далибор Рохач, старши изследовател в Американския институт за предприемачество. – „Законът Магнитски“ ще бъде еднозначна победа и за имиджа на ЕС, който ще покаже, че може да играе геополитическа роля и да опровергае зачестилите прогнози за своя разпад.“ И продължава: „Както каза Джон Маккейн, това ще бъде закон в полза на Русия. Приемането му от ЕС ще изпрати ясен сигнал, че европейските демокрации са на страната на обикновените руснаци, които са ограбвани от своето собствено правителство.“

Сега България е начело на Съвета на Европейския съюз. Подобни въпроси обаче изобщо не влизат в приоритетите на българското председателство. Евродепутатите отказват да коментират дали планират да изпратят призив и към София да инициира приемането на европейски „Закон Магнитски“, подобен на този към Талин.

Федерика Могерини засега не поема инициатива за европейски "Закон Магнитски".

Дори и да го направят, инициативата им вероятно няма да се увенчае с успех. Правителството на Бойко Борисов многократно призовава да се работи за падане на икономическите санкции, наложени от Евросъюза на Москва заради анексирането на Крим през 2014 г. Нови санкции дори само срещу конкретни лица, отговорни за тежки престъпления срещу човешките права, противостоят на призива за „затопляне на отношенията с Русия“. Която, както видяхме, реагира рязко на такива закони, приети от САЩ.

Българската връзка

През август стана ясно, че българският банкер Цветан Василев е ангажирал вашингтонската кантора JWI Inc, която трябва да му помогне да кандидатства за третиране по глобалния „Закон Магнитски“.

Цветан Василев

Адвокат на банкера е американецът Джоузеф Огъстин, който работи за кантората, с която Василев е подписал шестмесечен договор за 50 000 долара. Огъстин се е срещнал с банкера в Сърбия и е решил да го представлява, „след като се е убедил в неговата невинност“.

В защита на Василев действа и видният американски политик и дипломат Бил Ричардсън, който поиска санкции срещу българския главен прокурор Сотир Цацаров и депутата бизнесмен Делян Пеевски в статия, публикувана в специализираното издание The Hill, отразяващо работата на Конгреса.

Срещу Василев има отправени обвинения за пране на пари и присвояване, свързано с фалита на КТБ, където той беше мажоритарен акционер. България издирва Василев с червена бюлетина на Интерпол за „злоупотреба в особено големи размери, представляваща особено сериозен случай“.

 

Ключът за руската намеса в изборите в САЩ

По време на кампанията за приемане на глобален „Закон Магнитски“ през 2016 г. във Вашингтон се появяват и лобисти срещу него. Кампанията е финансирана от близкия до руския главен прокурор Юрий Чайка бизнесмен Денис Катсив.

Негова адвокатка и активна участничка в кампанията е Наталия Веселницкая – руската юристка, с която се е срещнал синът на американския президент Доналд Тръмп по време на предизборната кампания през 2016 г. Според Тръмп-младши адвокатката е трябвало да му даде компрометираща информация за опонента на баща му в президентската надпревара Хилъри Клинтън.

Други източници обаче твърдят, че на срещата, на която присъства и тогавашният председател на предизборния щаб на Тръмп – Пол Манафорт, който е първият обвинен по разследването за руска намеса, е обсъдена руската забрана за осиновявания на деца от американци – пряко свързана със „Закона Магнитски“.

Владимир Путин със своя приятел Сергей Ролдугин.

Бил Браудър е призован да свидетелства пред американския Сенат по разследването за руска намеса в президентските избори в САЩ. В своите показания, разпространени по-късно в някои медии, бизнесменът твърди, че „Законът Магнитски“ е ключът за разследването. Според него руският президент е свързан с мащабната данъчна измама, разкрита от Магнитски. Разкритията на „Досиетата Панама“ за офшорните сметки на музиканта Сергей Ролдугин, който е близък приятел на Владимир Путин, свързват тези пари с президента и той би могъл да стане обект на санкции по „Закона Магнитски“, твърди още Браудър.

„Това е силно обезпокоително за Путин, защото той е сред най-богатите хора в света. Пресметнах, че е натрупал близо 200 милиарда долара за 17-те си години на власт. Той държи всички тези пари на Запад и те са обект на потенциално замразяване и дори конфискуване. Затова той има значителен личен интерес да намери начин да се отърве от санкциите по „Закона Магнитски“, казва Браудър пред сенаторите.

Дали е имало договорка руските власти да помогнат на Тръмп да спечели изборите в замяна на ограничаване на санкциите по „Закона Магнитски“, не е доказано от екипа на специалния прокурор Робърт Мълър. Санкции продължават да се налагат, включително срещу семейството на близкия до Путин главен прокурор Юрий Чайка.

Робърт Мълър

Самият Тръмп изрази подкрепа към закона и прилагането му в писмо до Конгреса от април 2017 г. Очевидно е обаче желанието му да затопли отношенията между САЩ и Русия.

----

Този текст е публикуван в списание "Клуб Z" през февруари 2018 г. Още материали от същата авторка можете да прочетете тук.

 

Декември 2012 г. Американският президент Барак Обама подписва вече приетия от Конгреса „Закон Магнитски“. Той носи името на руския адвокат Сергей Магнитски, разкрил мащабна данъчна измама и хвърлен в затвора, където умира при неясни обстоятелства. Законът налага финансови и визови санкции върху отговорните за смъртта на юриста. Четири години по-късно американските конгресмени гласуват законът да разшири обхвата си и да санкционира нарушители на човешките права по целия свят.

Историята на руския адвокат вдъхновява приемането на закони или поправки и в Естония, Канада, Литва и Великобритания. Европейският съюз обаче, въпреки многото призиви, все още не се е заел с подобен закон.

През ноември миналата година група евродепутати изпрати писмо до естонското председателство на Съвета на ЕС с искане да инициира внасянето на законопроект. Това обаче не се случи. Днес България вече е на мястото на Естония. Изниква логичният въпрос – ще бъде ли изправено правителството в София пред подобно искане през следващите месеци?

Изобличителят на измама за стотици милиони

Сергей Магнитски е специалист по данъчно право и работи за московската кантора „Файърстоун Дънкън“, когато през 2007 г. с него се свързва бизнесменът Уилям Браудър. Той е най-големият чуждестранен инвеститор в Русия до 2005 г., когато фондът му „Хермитидж кепитъл“ е определен като „заплаха за националната сигурност“, а самият Браудър е задържан на летище „Шерметиево“ и депортиран във Великобритания. До 2007 г. бизнесменът вече е изтеглил капитала си от Русия. Тогава обаче той научава, че главният офис на фирмата му е бил обискиран и са иззети множество документи и всички печати.

Няколко месеца по-късно три от фирмите, притежавани от инвестиционния му фонд, са обвинени в укриване на данъци. Сергей Магнитски, който поема случая, открива, че документите, конфискувани от офиса на „Хермитидж кепитъл“, са използвани, за да бъдат прехвърлени руските компании на Браудър на името на престъпник, обвинен в убийство. Изтеглени са обратно вече платени данъци на стойност 230 милиона долара.

Двамата съобщават на властите.

„И чакахме добрите да хванат лошите. Оказа се обаче, че в Русия на Путин добри няма“, ще каже по-късно Браудър.

Той е обвинен в данъчни измами и му е забранено да влиза в Русия.

2004 г. Бил Браудър прекосява Червения площад.

Сергей Магнитски е хвърлен в затвора. От него се иска да оттегли показанията си. Адвокатът живее при нечовешки условия, но отказва да свидетелства. В резултат на жестокото отношение към него в затвора здравето му се влошава. Адвокатите на Магнитски подават молби за спешно лечение до всички нива на руската съдебна система, но нито една не е уважена. Вместо да бъде настанен в помещение за спешна помощ, той е пратен в изолирана килия и е вързан за леглото. Браудър казва:

„Вместо да арестуват хората, които извършиха престъплението, Сергей беше арестуван. Кой го арестува? Същите хора, срещу които той даде показания. На 24 ноември 2008 г. те отидоха в дома му, сложиха му белезници пред семейството му и го изпратиха в затвора.“

Сергей Магнитски умира на 16 ноември 2009 г. на 37-годишна възраст, оставяйки съпруга и две деца. Според докладите на съдебните лекари причината за смъртта му е остра сърдечна недостатъчност и токсичен шок, предизвикани от нелекуван панкреатит. Според разследване на независими експерти, проведено по-късно, адвокатът е пребит с гумени палки.

През ноември 2009 г. руските власти започват разследване на смъртта на Магнитски. Няколко служители в затвора, където той умира, са уволнени. Лекарят е обвинен в непредумишлено убийство, но после обвиненията са свалени. Води се разследване дали Магнитски е арестуван законно, а в него участват някои от служителите на реда, срещу които той свидетелства. През 2013 г. властите заключават, че задържането на юриста е законно.

Битката на Браудър

Бил Браудър иска виновниците за смъртта на адвоката и негов близък приятел да бъдат наказани. Той разказва историята на Сергей на американските сенатори Бенджамин Кардин и Джон Маккейн, които внасят законопроекта „Магнитски“ в Камарата на представителите. Актът е приет и от двете камари на Конгреса. Тогавашният президент Барак Обама го подписва и на 14 декември 2012 г. и той официално влиза в сила.

Бенджамин Кардин

Едва няколко дни след това идва и отговорът на Москва – президентът Владимир Путин издава забрана американци да осиновяват руски деца. Това предизвиква негативна реакция от международната общност, както и от част от руското общество. Лоялните на управляващите медии обаче налагат тезата, че „американците са виновни“. Москва забранява дейността на неправителствени организации, които получават финансиране от Вашингтон. Потърпевшите са най-вече правозащитни организации.

„Законът Магнитски“ обаче влиза в сила и забранява в САЩ да влизат свързаните с убийството на Сергей лица. Активите им в американски банки са запорирани. Законът се отнася до нарушители на човешките права и клептократи в Русия. Това обаче не е достатъчно за Браудър.

Глобалният „Закон Магнитски“

Четири години след като „Законът Магнитски“ влиза в сила, американският Конгрес приема неговата глобална версия, която позволява нарушители на човешки права или замесени в корупционни схеми от целия свят да бъдат санкционирани. Законопроектът отново е внесен от сенатора демократ Бенджамин Кардин и влиза в сила на 23 декември 2016 г.

Глобалният „Закон Магнитски“ дава правомощия на американския президент да отнема визи и да блокира активи на територията на САЩ. Санкциониран може да бъде всеки, който е свързан с „извънсъдебни екзекуции, мъчения или други сериозни нарушения на международно признатите човешки права“, както и държавни служители, „съпричастни към актове на корупция“.

Първият черен списък по този закон е приет в края на 2017 г. На 21 декември Държавният департамент обяви, че са санкционирани 52-ма души, сред които са най-голямата дъщеря на покойния вече узбекски президент Ислам Каримов – Гулнара, и синът на руския главен прокурор Юрий Чайка – Артьом.

САЩ продължават да налагат санкции, включително срещу семейството на близкия до Путин главен прокурор Юрий Чайка.

Ден по-рано американското финансово министерство пък обяви мерки срещу чеченския лидер Рамзан Кадиров, изключително приближен до руския президент Владимир Путин и често определян като „лудия му съюзник“, който подпомага издигането му след смъртта на баща му Ахмат Кадиров. Рамзан е санкциониран заради множество убийства на политически противници. Освен него в черния списък по първия „Закон Магнитски“ попадат всички, свързани с убийството на Сергей.

Другите закони

Естония стана първата европейска страна, която прие свой „Закон Магнитски“ още през декември 2016 г.

През февруари следващата година Великобритания също гласува поправка към наказателния си кодекс, вдъхновена от историята на руския адвокат.

В началото на октомври 2017 г. парламентът в Канада прие свой „Закон Магнитски“. Той беше подкрепен от всички 277 присъстващи депутати в залата и дава право на Отава да налага санкции върху чужденци, които „са отговорни или съпричастни към извънсъдебни убийства, мъчения или други нарушения на международно признатите човешки права“. Санкциите включват забрана за влизане в страната, замразяване на авоари и забрана за поддържане на търговски отношения с канадски граждани и компании.

Месец по-късно и Сеймът в Литва също прие единодушно „Закон Магнитски“, забраняващ влизането в страната на чужденци, свързани с корупция в големи мащаби, пране на пари или нарушения на човешките права. Той влезе в сила на 1 януари тази година.

Литовският вариант предлага до петгодишна забрана за влизане в страната на чужденци, ако има основание да се смята, че те са извършили зад граница тежко или много тежко престъпление срещу личността, в резултат на което са били нарушени човешките права и свободи. Същото ще важи и в случаите, ако лицето е извършило корупционно престъпление, занимавало се е с пране на пари, подстрекавало е или по някакъв друг начин е участвало в такива престъпления, а също така, ако е включено в национален списък на нежелани лица, съставен от страна членка на ЕС, Европейската асоциация за свободна търговия или НАТО.

Европейски „Закон Магнитски“?

Фактът, че Естония първа в Европа приема подобен законодателен акт, става причина именно към нейното правителство да бъде адресирано писмото, подписано от 21 евродепутати, с призив страната като председател на Съвета на Европейския съюз да инициира приемането на европейски „Закон Магнитски“. Депутатите, водени от бившия премиер на Белгия и лидер на групата на либералите Ги Верхофстад, са от различни политически групи и се обръщат към Талин през ноември 2017 г.

Законодателните процедури на Европейския съюз не позволяват на евродепутатите сами да предложат проект – Европейската комисия държи монопола за подготвяне на нови закони. Европейският парламент може да приема само необвързващи резолюции, които призовават другите европейски институции към действие.

Още през април 2014 г. Европарламентът приема такава резолюция, която предвижда замразяване на авоарите на 32-ма руски държавни служители и техните семейства, свързани с убийството на Сергей и последвалото му прикриване. Документът призовава Съвета на министрите да одобри „черния списък“ и да забрани влизането на виновните в Евросъюза. Тогавашната върховна представителка на Европейския съюз по външна политика Катрин Ащън обаче не предприема никакви действия.

Затова евродепутатите продължават с призивите си три години по-късно:

„Непрекъснато призоваваме Съвета да предприеме необходимите стъпки, за да гарантира, че руските държавни служители, които причиниха трагичната смърт на Сергей Магнитски и стоят зад последвалото й прикриване, ще бъдат поставени под европейски санкции, пише в писмото на евродепутатите. – За наше огромно съжаление и разочарование нито една от тези молби на Европейския парламент не беше удовлетворена досега.“

Заради своите размери и географска близост Европейският съюз е убежище за тези, които искат да изнесат капиталите си от Русия в държави с върховенство на закона и защитена частна собственост. Ако последва примера на САЩ и Канада, Брюксел обаче ще ограничи драстично менюто с опции за руските клептократи и ще удари режима точно там, където боли най-много.

„Като гарантираме, че лицата в списъка „Магнитски“ най-накрая ще бъдат поставени под европейски санкции – отнемане на визите и замразяване на активите, не само отдаваме чест на Сергей Магнитски. Постигаме нещо повече – предприемаме мерки за защита на животите на опозиционните активисти и дисидентите, защитниците на човешките права и разобличителите на корупционни схеми, които продължават неуморно борбата си в съвременна Русия“, продължава писмото на евродепутатите.

Дали подобен закон наистина би гарантирал живота на опозиционните активисти в Русия не е съвсем сигурно, но при всички положения би бил израз на воля за борба с потъпкването на правата на руските граждани. Настоящият върховен представител на Евросъюза по външна политика Федерика Могерини обаче също не поема инициативата.

„Наивно е да чакаме ЕС сам да се обедини и да действа – лидерството трябва да дойде от страните членки. Моментът е дошъл и не трябва да го изпускаме, коментира Далибор Рохач, старши изследовател в Американския институт за предприемачество. – „Законът Магнитски“ ще бъде еднозначна победа и за имиджа на ЕС, който ще покаже, че може да играе геополитическа роля и да опровергае зачестилите прогнози за своя разпад.“ И продължава: „Както каза Джон Маккейн, това ще бъде закон в полза на Русия. Приемането му от ЕС ще изпрати ясен сигнал, че европейските демокрации са на страната на обикновените руснаци, които са ограбвани от своето собствено правителство.“

Сега България е начело на Съвета на Европейския съюз. Подобни въпроси обаче изобщо не влизат в приоритетите на българското председателство. Евродепутатите отказват да коментират дали планират да изпратят призив и към София да инициира приемането на европейски „Закон Магнитски“, подобен на този към Талин.

Федерика Могерини засега не поема инициатива за европейски "Закон Магнитски".

Дори и да го направят, инициативата им вероятно няма да се увенчае с успех. Правителството на Бойко Борисов многократно призовава да се работи за падане на икономическите санкции, наложени от Евросъюза на Москва заради анексирането на Крим през 2014 г. Нови санкции дори само срещу конкретни лица, отговорни за тежки престъпления срещу човешките права, противостоят на призива за „затопляне на отношенията с Русия“. Която, както видяхме, реагира рязко на такива закони, приети от САЩ.

Българската връзка

През август стана ясно, че българският банкер Цветан Василев е ангажирал вашингтонската кантора JWI Inc, която трябва да му помогне да кандидатства за третиране по глобалния „Закон Магнитски“.

Цветан Василев

Адвокат на банкера е американецът Джоузеф Огъстин, който работи за кантората, с която Василев е подписал шестмесечен договор за 50 000 долара. Огъстин се е срещнал с банкера в Сърбия и е решил да го представлява, „след като се е убедил в неговата невинност“.

В защита на Василев действа и видният американски политик и дипломат Бил Ричардсън, който поиска санкции срещу българския главен прокурор Сотир Цацаров и депутата бизнесмен Делян Пеевски в статия, публикувана в специализираното издание The Hill, отразяващо работата на Конгреса.

Срещу Василев има отправени обвинения за пране на пари и присвояване, свързано с фалита на КТБ, където той беше мажоритарен акционер. България издирва Василев с червена бюлетина на Интерпол за „злоупотреба в особено големи размери, представляваща особено сериозен случай“.

 

Ключът за руската намеса в изборите в САЩ

По време на кампанията за приемане на глобален „Закон Магнитски“ през 2016 г. във Вашингтон се появяват и лобисти срещу него. Кампанията е финансирана от близкия до руския главен прокурор Юрий Чайка бизнесмен Денис Катсив.

Негова адвокатка и активна участничка в кампанията е Наталия Веселницкая – руската юристка, с която се е срещнал синът на американския президент Доналд Тръмп по време на предизборната кампания през 2016 г. Според Тръмп-младши адвокатката е трябвало да му даде компрометираща информация за опонента на баща му в президентската надпревара Хилъри Клинтън.

Други източници обаче твърдят, че на срещата, на която присъства и тогавашният председател на предизборния щаб на Тръмп – Пол Манафорт, който е първият обвинен по разследването за руска намеса, е обсъдена руската забрана за осиновявания на деца от американци – пряко свързана със „Закона Магнитски“.

Владимир Путин със своя приятел Сергей Ролдугин.

Бил Браудър е призован да свидетелства пред американския Сенат по разследването за руска намеса в президентските избори в САЩ. В своите показания, разпространени по-късно в някои медии, бизнесменът твърди, че „Законът Магнитски“ е ключът за разследването. Според него руският президент е свързан с мащабната данъчна измама, разкрита от Магнитски. Разкритията на „Досиетата Панама“ за офшорните сметки на музиканта Сергей Ролдугин, който е близък приятел на Владимир Путин, свързват тези пари с президента и той би могъл да стане обект на санкции по „Закона Магнитски“, твърди още Браудър.

„Това е силно обезпокоително за Путин, защото той е сред най-богатите хора в света. Пресметнах, че е натрупал близо 200 милиарда долара за 17-те си години на власт. Той държи всички тези пари на Запад и те са обект на потенциално замразяване и дори конфискуване. Затова той има значителен личен интерес да намери начин да се отърве от санкциите по „Закона Магнитски“, казва Браудър пред сенаторите.

Дали е имало договорка руските власти да помогнат на Тръмп да спечели изборите в замяна на ограничаване на санкциите по „Закона Магнитски“, не е доказано от екипа на специалния прокурор Робърт Мълър. Санкции продължават да се налагат, включително срещу семейството на близкия до Путин главен прокурор Юрий Чайка.

Робърт Мълър

Самият Тръмп изрази подкрепа към закона и прилагането му в писмо до Конгреса от април 2017 г. Очевидно е обаче желанието му да затопли отношенията между САЩ и Русия.

----

Този текст е публикуван в списание "Клуб Z" през февруари 2018 г. Още материали от същата авторка можете да прочетете тук.

Коментари

Цветан Василев показа какъв е

реалният ефект на "закона магницки" - да могат българските крадци и корупционери в особено големи размери да плашат с него гаргите в опит да избягат от отговорност за престъпленията си.
Danail Rumenov's picture
Danail Rumenov
Danail R

Поне стана ясно, че едри

Поне стана ясно, че едри финансови престъпници като Василев не могат да се възползват от този закон.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?