Ad Config - Website header

 

Article_top

„Демокрацията ни отне много.” Тази фраза на Корнелия Нинова до голяма степен предопредели резултатите от последните парламентарни избори. Подобно популистко послание обаче често присъства в публичните изяви не само на Нинова, но и на други политици. Носталгията по комунизма продължава да е силна и понякога дори е печеливша политическа стратегия. Важният въпрос обаче е друг – какво ние отнемаме от демокрацията? И дали именно заради това, което й отнемаме, не успяваме все още да се отречем напълно от онова, което беше преди 1989 г.

Популярното твърдение как някои народи, включително българският, са недорасли за демокрация или пък тя не е подходяща за тях, категорично не е вярно. С голяма доза сигурност може да се твърди, че демокрацията е най-подходящата форма на управление за всички европейски народи. Именно истинската демокрация е онзи идеал, към който те се стремят от древни времена до днес.

Разликите

Разликите между народите са не в нуждата им от демокрация, а в механизмите, по които тя се е зародила в различните страни. В западния свят, най-общо казано, борбата за демокрация първоначално е възникнала заради опитите на аристокрацията да не допуска тирания от страна на един свой представител върху останалите. От друга страна пък, кралете са се опирали на по-широките обществени слоеве, за да ограничат претенциите на аристократите и опитите им да бъдат самостоятелни владетели на своите земи, независими от централната власт. Така лека-полека са се изработвали демократични закони и са се създавали демократични институции, които продължават да се развиват и до днес.

Кои са базовите принципи на демокрацията?

Върховенството на закона

Вероятно за мнозина първите и най-важни принципи са общото избирателно право и възможността на всеки член на обществото да участва под някаква форма в упражняването на властта и вземането на решенията. Историята обаче показва друго. Първото демократично нововъведение е върховенството на закона. Или принципът, че никой, дори да е крал, не е по-голям от закона, който да важи за всички. Всеобщото избирателно право е въведено в пълна степен чак през XX век. Докато идеята за върховенството на закона съществува от най-дълбока древност.

Пътят на демокрацията в Древна Атина е прокаран от т.нар. Драконови закони. Те в общи линии били насочени срещу опитите на аристокрацията да обсеби властта. Демокрацията в Рим е станала възможна след приемането на т.нар. Закони на дванадесетте таблици. Преди тяхното приемане патрициите често злоупотребявали с правни норми, които не били записани никъде. Чрез дванадесетте таблици законодателството било записано и изложено на форума, като всеки бил длъжен да се съобразява с него.

Началото на английската демокрация пък е поставено с известната Магна харта, приета през далечната 1215 г. С нея се защитават правата на аристокрацията срещу краля и действията на неговата власт. Идеята на Магна харта в общи линии е принципът на върховенството на закона. Нейното послание е следното – законът е по-голям дори от краля. Не всички крале впоследствие са се съобразявали с този принцип, но все пак той е бил установен. В борбата за степента на прилагането му лека-полека се е зародила английската демокрация, каквато я познаваме и до днес.

Въобще Магна харта е изключително важен документ. Англичаните са първите в Средновековна Европа, които приемат подобен документ и започват да прилагат демократични принципи. Те, както е известно, са и първите, които са обезглавили своя крал. Въобще на Острова винаги са имали собствено мнение и „Брекзит“ е поредното доказателство за това. В повечето случаи са се оказвали прави и собственото им мнение ги е водело до позитивно развитие – икономическо, политическо, обществено, всякакво...

Първообразът на демокрацията

Известно е, че първата позната форма на демокрация е тази в Древна Атина. Най-общо в тази система всеки пълноправен гражданин е бил политически ангажиран. Основен политически орган бил народното събрание, в което всеки атински гражданин имал право на достъп. Всеки гражданин имал право да бъде избиран и в т.нар. Хелилея – нещо подобно на апелативен съд. Изключително важна подробност е, че имотните граждани били задължени да извършват дейности в полза на обществото – например да строят кораби, обществени сгради и т.н. Чрез въведеното заплащане на държавните длъжности в управлението са могли да участват и най-бедните.

Атинската демокрация е първообраз на западната демокрация, каквато я познаваме и до днес. На Запад за пръв път подобно управление се е появило в Древния Рим. В периода на републиката държавата се е управлявала, като основните държавни постове са били избираеми с мандат, създадени са Сенат и различни представителни събрания, съществували са разделение и взаимен контрол между властите и т.н.

Борбата за върховенството на закона и притъпяване на социалните неравенства продължавала през целия период на републиката. Сред най-известните примери за това са реформите на братя Гракхи, които се опитали да ограничат прекомерното увеличаване на собствеността от страна на патрициите. И двамата братя били убити, но някои от техните реформи все пак били прокарани.

Понякога трябва революция

Историята на Франция, другата европейска люлка на демокрацията, е малко по-различна. Там тази форма на управление си пробива път по-трудно и по-късно. Може би именно затова в крайна сметка тя е наложена чрез изключително кървавата Велика френска революция, в която всички аристократични семейства са загубили поне по един свой член. Първият що-годе демократичен орган във Франция са т.нар. Генерални щати – един вид парламент, който се свиква периодично, най-вече за да се произнесе по финансовите въпроси на държавата. Генералните щати нямат власт, каквато има английският парламент по същото време. В тях е имало три съсловия – духовенство, аристокрация и т.нар. трето съсловие, буржоата.

Последното свикване на Генералните щати обаче става повод за споменатата по-горе революция. В този момент третото съсловие е било решено да придобие и политическа власт, тъй като икономическата сила отдавна била съсредоточена в неговите ръце.

Няма как да не се обърне внимание и на държавното устройство на САЩ. Тази държава е първата съвременна демокрация, при това република с избираем държавен глава, който е и начело на изпълнителната власт. До голяма степен в устройството на САЩ са вложени и доразвити принципите на английската демокрация. Приета е обаче конституция, в която е записано разделението на властите. Една от отличителните черти на американската демокрация е прекият избор на съдии. Тези от Върховния съд обаче се определят от президента и Сената.

Изключително важна е следната подробност. Във всички водещи европейски демокрации към момента – Великобритания, САЩ, Германия, Франция – депутатите се избират или с чист мажоритарен вот, или с много силен мажоритарен елемент. Вероятно това е така, защото принципът на личната отговорност на избраните е заложен още в Древна Атина и Древен Рим.

Това в общи линии представлява класическата западна демокрация. Разликите с българската са очевидни.

Къде сме ние?

На първо място, корените на българската демокрация са по-различни. През Средновековието нашата аристокрация е била по-скоро служебна, пряко назначавана от царя, отколкото поземлена и наследствена. Тя е започнала да става от втория тип малко преди падането на България под османска власт. Именно тогава, макар и за кратко, се проявяват класическите за Европа по това време конфликти между царя и местните феодали, от които в крайна сметка се е появила демокрацията. За нас обаче този период е твърде кратък.

В османски условия демократичните кълнове са намирали почва у нас най-вече в самоуправлението на общините. България има вековни традиции в това отношение и незнайно защо те в момента са пресечени от ужасяващ държавен централизъм. Именно от местното самоуправление тръгва демократичното начало у нас.

След Освобождението България приема Търновската конституция, която е една от най-либералните и най-демократичните за времето си. Тя на няколко пъти обаче е суспендирана. Последния път е след преврата от 1934 г. От тогава до приемането на настоящата ни конституция през 1991 г. България се управлява от авторитарен и тоталитарен режим.

Кратката историческа справка показва, че ние сме „отнели” от демокрацията естественото й развитие. Това обаче се дължи по-скоро на обективни причини. Просто такава е била историческата ни съдба.

Това обаче не е чак такъв голям проблем. Защото далеч по-важно е онова, което „отнемаме” от демокрацията в момента и което може да бъде поправено, ако има обществена воля.

Недосегаемият

Както стана ясно, първият признак за демокрация е налагането на върховенството на закона. Този принцип в нито една страна не е наложен категорично и често хора с по-големи възможности успяват да го преодолеят. У нас обаче проблемът е по-мащабен, защото липсата на върховенство на закона е заложена и на институционално ниво. В България има една институция, за която няма дори законово уреден механизъм, според който тя подлежи на контрол. Иде реч за главния прокурор. Президентът, премиерът, председателят на парламента, депутатите – за всички тях в законодателството е записано как биха могли да бъдат контролирани или подведени под отговорност. Главният обвинител на републиката обаче е по-недосегаем дори от английския крал през XIII век.

Това е огромно „отнемане” от демокрацията. И неслучайно голяма част от европейските препоръки са насочени именно към неговото преодоляване. По една или друга причина обаче у т.нар. елит има пълен консенсус, че това статукво не трябва да се пипа. Това е и един от въпросите, по които и ГЕРБ, и БСП, и ДПС, и „Обединени патриоти” са на едно мнение. По тази тема в настоящия парламент управляващи и опозиция няма.

Другият основен признак на демокрацията е всеобщото избирателно право. То обаче не се свежда само до самия избор, а и до последващия контрол върху избраните. По този показател у нас „отнемането” от демокрацията също е прекалено голямо, за да бъде подминато. Пропастта между избиратели и избраници е огромна. Дори може да се постави въпросът съществува ли у нас изобщо политическо представителство.

Мажоритарният вот, който се практикува под една или друга форма във всички големи демокрации, има своите недостатъци, но със сигурност дава по-голяма възможност на избирателите да контролират своите избраници. Няма как да се пропусне фактът, че и по този въпрос в настоящия парламент управляващи и опозиция на практика няма. ГЕРБ внесоха законопроект за чист мажоритарен вот, след като 2,5 млн. избиратели на референдум се произнесоха в негова полза. Това обаче бе по-скоро пиар акция, отколкото искрено намерение.

Това в общи линии са двете направления, по които трябва да се развива българската демокрация.

Популярно твърдение е, че тя като форма на управление е подходяща само за богати държави. Историята обаче учи друго – демократичните принципи предхождат постигането на по-добър живот. Англия първо е станала що-годе демократична държава и след това се е превърнала в империя, над която слънцето никога не залязва. Южна Америка има далеч по-големи ресурси във всяко едно отношение от Северна Америка. Именно САЩ обаче в момента са една от големите световни сили, защото демокрацията е заложена там още от създаването на държавата. Докато в Южна Америка е много съмнително доколко тя съществува дори днес.

Така че би било най-добре да спрем да тъгуваме за комунизма и да започнем да връщаме на демокрацията това, което сме й отнели. Току-виж сме заживели далеч по-добре.

----

Този текст е публикуван в списание "Клуб Z" през април 2018 г. Още материали от същия автор можете да прочетете тук.

 

„Демокрацията ни отне много.” Тази фраза на Корнелия Нинова до голяма степен предопредели резултатите от последните парламентарни избори. Подобно популистко послание обаче често присъства в публичните изяви не само на Нинова, но и на други политици. Носталгията по комунизма продължава да е силна и понякога дори е печеливша политическа стратегия. Важният въпрос обаче е друг – какво ние отнемаме от демокрацията? И дали именно заради това, което й отнемаме, не успяваме все още да се отречем напълно от онова, което беше преди 1989 г.

Популярното твърдение как някои народи, включително българският, са недорасли за демокрация или пък тя не е подходяща за тях, категорично не е вярно. С голяма доза сигурност може да се твърди, че демокрацията е най-подходящата форма на управление за всички европейски народи. Именно истинската демокрация е онзи идеал, към който те се стремят от древни времена до днес.

Разликите

Разликите между народите са не в нуждата им от демокрация, а в механизмите, по които тя се е зародила в различните страни. В западния свят, най-общо казано, борбата за демокрация първоначално е възникнала заради опитите на аристокрацията да не допуска тирания от страна на един свой представител върху останалите. От друга страна пък, кралете са се опирали на по-широките обществени слоеве, за да ограничат претенциите на аристократите и опитите им да бъдат самостоятелни владетели на своите земи, независими от централната власт. Така лека-полека са се изработвали демократични закони и са се създавали демократични институции, които продължават да се развиват и до днес.

Кои са базовите принципи на демокрацията?

Върховенството на закона

Вероятно за мнозина първите и най-важни принципи са общото избирателно право и възможността на всеки член на обществото да участва под някаква форма в упражняването на властта и вземането на решенията. Историята обаче показва друго. Първото демократично нововъведение е върховенството на закона. Или принципът, че никой, дори да е крал, не е по-голям от закона, който да важи за всички. Всеобщото избирателно право е въведено в пълна степен чак през XX век. Докато идеята за върховенството на закона съществува от най-дълбока древност.

Пътят на демокрацията в Древна Атина е прокаран от т.нар. Драконови закони. Те в общи линии били насочени срещу опитите на аристокрацията да обсеби властта. Демокрацията в Рим е станала възможна след приемането на т.нар. Закони на дванадесетте таблици. Преди тяхното приемане патрициите често злоупотребявали с правни норми, които не били записани никъде. Чрез дванадесетте таблици законодателството било записано и изложено на форума, като всеки бил длъжен да се съобразява с него.

Началото на английската демокрация пък е поставено с известната Магна харта, приета през далечната 1215 г. С нея се защитават правата на аристокрацията срещу краля и действията на неговата власт. Идеята на Магна харта в общи линии е принципът на върховенството на закона. Нейното послание е следното – законът е по-голям дори от краля. Не всички крале впоследствие са се съобразявали с този принцип, но все пак той е бил установен. В борбата за степента на прилагането му лека-полека се е зародила английската демокрация, каквато я познаваме и до днес.

Въобще Магна харта е изключително важен документ. Англичаните са първите в Средновековна Европа, които приемат подобен документ и започват да прилагат демократични принципи. Те, както е известно, са и първите, които са обезглавили своя крал. Въобще на Острова винаги са имали собствено мнение и „Брекзит“ е поредното доказателство за това. В повечето случаи са се оказвали прави и собственото им мнение ги е водело до позитивно развитие – икономическо, политическо, обществено, всякакво...

Първообразът на демокрацията

Известно е, че първата позната форма на демокрация е тази в Древна Атина. Най-общо в тази система всеки пълноправен гражданин е бил политически ангажиран. Основен политически орган бил народното събрание, в което всеки атински гражданин имал право на достъп. Всеки гражданин имал право да бъде избиран и в т.нар. Хелилея – нещо подобно на апелативен съд. Изключително важна подробност е, че имотните граждани били задължени да извършват дейности в полза на обществото – например да строят кораби, обществени сгради и т.н. Чрез въведеното заплащане на държавните длъжности в управлението са могли да участват и най-бедните.

Атинската демокрация е първообраз на западната демокрация, каквато я познаваме и до днес. На Запад за пръв път подобно управление се е появило в Древния Рим. В периода на републиката държавата се е управлявала, като основните държавни постове са били избираеми с мандат, създадени са Сенат и различни представителни събрания, съществували са разделение и взаимен контрол между властите и т.н.

Борбата за върховенството на закона и притъпяване на социалните неравенства продължавала през целия период на републиката. Сред най-известните примери за това са реформите на братя Гракхи, които се опитали да ограничат прекомерното увеличаване на собствеността от страна на патрициите. И двамата братя били убити, но някои от техните реформи все пак били прокарани.

Понякога трябва революция

Историята на Франция, другата европейска люлка на демокрацията, е малко по-различна. Там тази форма на управление си пробива път по-трудно и по-късно. Може би именно затова в крайна сметка тя е наложена чрез изключително кървавата Велика френска революция, в която всички аристократични семейства са загубили поне по един свой член. Първият що-годе демократичен орган във Франция са т.нар. Генерални щати – един вид парламент, който се свиква периодично, най-вече за да се произнесе по финансовите въпроси на държавата. Генералните щати нямат власт, каквато има английският парламент по същото време. В тях е имало три съсловия – духовенство, аристокрация и т.нар. трето съсловие, буржоата.

Последното свикване на Генералните щати обаче става повод за споменатата по-горе революция. В този момент третото съсловие е било решено да придобие и политическа власт, тъй като икономическата сила отдавна била съсредоточена в неговите ръце.

Няма как да не се обърне внимание и на държавното устройство на САЩ. Тази държава е първата съвременна демокрация, при това република с избираем държавен глава, който е и начело на изпълнителната власт. До голяма степен в устройството на САЩ са вложени и доразвити принципите на английската демокрация. Приета е обаче конституция, в която е записано разделението на властите. Една от отличителните черти на американската демокрация е прекият избор на съдии. Тези от Върховния съд обаче се определят от президента и Сената.

Изключително важна е следната подробност. Във всички водещи европейски демокрации към момента – Великобритания, САЩ, Германия, Франция – депутатите се избират или с чист мажоритарен вот, или с много силен мажоритарен елемент. Вероятно това е така, защото принципът на личната отговорност на избраните е заложен още в Древна Атина и Древен Рим.

Това в общи линии представлява класическата западна демокрация. Разликите с българската са очевидни.

Къде сме ние?

На първо място, корените на българската демокрация са по-различни. През Средновековието нашата аристокрация е била по-скоро служебна, пряко назначавана от царя, отколкото поземлена и наследствена. Тя е започнала да става от втория тип малко преди падането на България под османска власт. Именно тогава, макар и за кратко, се проявяват класическите за Европа по това време конфликти между царя и местните феодали, от които в крайна сметка се е появила демокрацията. За нас обаче този период е твърде кратък.

В османски условия демократичните кълнове са намирали почва у нас най-вече в самоуправлението на общините. България има вековни традиции в това отношение и незнайно защо те в момента са пресечени от ужасяващ държавен централизъм. Именно от местното самоуправление тръгва демократичното начало у нас.

След Освобождението България приема Търновската конституция, която е една от най-либералните и най-демократичните за времето си. Тя на няколко пъти обаче е суспендирана. Последния път е след преврата от 1934 г. От тогава до приемането на настоящата ни конституция през 1991 г. България се управлява от авторитарен и тоталитарен режим.

Кратката историческа справка показва, че ние сме „отнели” от демокрацията естественото й развитие. Това обаче се дължи по-скоро на обективни причини. Просто такава е била историческата ни съдба.

Това обаче не е чак такъв голям проблем. Защото далеч по-важно е онова, което „отнемаме” от демокрацията в момента и което може да бъде поправено, ако има обществена воля.

Недосегаемият

Както стана ясно, първият признак за демокрация е налагането на върховенството на закона. Този принцип в нито една страна не е наложен категорично и често хора с по-големи възможности успяват да го преодолеят. У нас обаче проблемът е по-мащабен, защото липсата на върховенство на закона е заложена и на институционално ниво. В България има една институция, за която няма дори законово уреден механизъм, според който тя подлежи на контрол. Иде реч за главния прокурор. Президентът, премиерът, председателят на парламента, депутатите – за всички тях в законодателството е записано как биха могли да бъдат контролирани или подведени под отговорност. Главният обвинител на републиката обаче е по-недосегаем дори от английския крал през XIII век.

Това е огромно „отнемане” от демокрацията. И неслучайно голяма част от европейските препоръки са насочени именно към неговото преодоляване. По една или друга причина обаче у т.нар. елит има пълен консенсус, че това статукво не трябва да се пипа. Това е и един от въпросите, по които и ГЕРБ, и БСП, и ДПС, и „Обединени патриоти” са на едно мнение. По тази тема в настоящия парламент управляващи и опозиция няма.

Другият основен признак на демокрацията е всеобщото избирателно право. То обаче не се свежда само до самия избор, а и до последващия контрол върху избраните. По този показател у нас „отнемането” от демокрацията също е прекалено голямо, за да бъде подминато. Пропастта между избиратели и избраници е огромна. Дори може да се постави въпросът съществува ли у нас изобщо политическо представителство.

Мажоритарният вот, който се практикува под една или друга форма във всички големи демокрации, има своите недостатъци, но със сигурност дава по-голяма възможност на избирателите да контролират своите избраници. Няма как да се пропусне фактът, че и по този въпрос в настоящия парламент управляващи и опозиция на практика няма. ГЕРБ внесоха законопроект за чист мажоритарен вот, след като 2,5 млн. избиратели на референдум се произнесоха в негова полза. Това обаче бе по-скоро пиар акция, отколкото искрено намерение.

Това в общи линии са двете направления, по които трябва да се развива българската демокрация.

Популярно твърдение е, че тя като форма на управление е подходяща само за богати държави. Историята обаче учи друго – демократичните принципи предхождат постигането на по-добър живот. Англия първо е станала що-годе демократична държава и след това се е превърнала в империя, над която слънцето никога не залязва. Южна Америка има далеч по-големи ресурси във всяко едно отношение от Северна Америка. Именно САЩ обаче в момента са една от големите световни сили, защото демокрацията е заложена там още от създаването на държавата. Докато в Южна Америка е много съмнително доколко тя съществува дори днес.

Така че би било най-добре да спрем да тъгуваме за комунизма и да започнем да връщаме на демокрацията това, което сме й отнели. Току-виж сме заживели далеч по-добре.

----

Този текст е публикуван в списание "Клуб Z" през април 2018 г. Още материали от същия автор можете да прочетете тук.

Коментари

Ех, тия опорни точки...

"Върховенството на закона" е празна и куха фраза в нашата действителност.

У нас има върховенство на (лобистките) закони. Всичко става по някой закон, писан от някой адвокат за някой клиент.

Времето, когато ставаше другояче отмина.

И коректно, по закон ни бяха отнети от демокрадцията сума ти общи блага, в полза на малка група олигарси.

Скоро, както четохме, даже г-н кобур-Горски ще си вземе имотите, защото е имало подходящ закон. Само за него.

Проблемът у нас е друг, очевиден и невидим за всеки, който се кани да вземе властта.

По очевидни причини ;)
Rhapsody of fire's picture
Rhapsody of fire
Rhapsody of fire

Очевидно си отличник

Очевидно си отличник на званието "Първи лайномет".
Върховенството на закона е имунната система на обществото. Ако тя е поразена - всеки вирус може свободно да си "развява коня".
И ти и твоеподобните точно за това мечтаете.

Хубаво е, че можеш да обиждаш,

хубаво е, че можеш да рецитираш клишета като "имунната система" и "вирус".

Обаче опорните ти точки са много далече от проблема - а то е, че у нас формално има върховенство на закона, но законът е писан от крадците за крадците.

И сме така открай време. Дадох и примери :))

За съжаление, тролякът, както всички останали слуги на олигархията, сте много и заглушавате с глупости и поръчкови минуси всичко останало.

Затова и ще живеете в мизерия и гнус - дали служиш на Пееф или на Доньоф няма разлика ;)

Вие отнехте от демокрацията

"четвъртата власт" и я направихте продажна проститутка на няколко клана комунистическа номенклатура, организирала "Прехода".

Нищо кой знае какво.

Калин

Да, демокрацията им отне много на комунистите. Отне им превилегиите, отне им господарското усещане, че са над другите, а отнемането на това господарско усещане е най-голямата им болка.
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Между

демокрация като нагласа и демокрация като утвърдено държавно устройство и управление има голяма разлика. Мнозина не осъзнават, че демокрацията не само дава права, но и възлага отговорности. Това се възпитава с поколения. Збигнев Бжежински дава възможно най-точната дефиниция: "Преходът от тоталитарен режим към демократична форма на държавно устройство е продължителен процес. Неговата продължителност е не по-малка от продължителността на предходния тоталитарен режим."
Ако използваме за референтна точка 1934 г. (деветнадесетомайският преврат) и установяването на диктатура и за край на диктатурата приемем 10.11.1989, то математически по формулата на Бжежински най-ранното установяване на демократична форма на управление тук, в България, можем да очакваме през юни 2044 година. И то ако през това време тъмните сили не установят нова диктатура. А тя е вече почти факт.

...

Много писане от г-н Обретенов е паднало. А суровата реалност е видима и осезаема за всички и никакви статийки не могат да я променят.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията