„Демокрацията ни отне много.” Тази фраза на Корнелия Нинова до голяма степен предопредели резултатите от последните парламентарни избори. Подобно популистко послание обаче често присъства в публичните изяви не само на Нинова, но и на други политици. Носталгията по комунизма продължава да е силна и понякога дори е печеливша политическа стратегия. Важният въпрос обаче е друг – какво ние отнемаме от демокрацията? И дали именно заради това, което й отнемаме, не успяваме все още да се отречем напълно от онова, което беше преди 1989 г.

Популярното твърдение как някои народи, включително българският, са недорасли за демокрация или пък тя не е подходяща за тях, категорично не е вярно. С голяма доза сигурност може да се твърди, че демокрацията е най-подходящата форма на управление за всички европейски народи. Именно истинската демокрация е онзи идеал, към който те се стремят от древни времена до днес.

Разликите

Разликите между народите са не в нуждата им от демокрация, а в механизмите, по които тя се е зародила в различните страни. В западния свят, най-общо казано, борбата за демокрация първоначално е възникнала заради опитите на аристокрацията да не допуска тирания от страна на един свой представител върху останалите. От друга страна пък, кралете са се опирали на по-широките обществени слоеве, за да ограничат претенциите на аристократите и опитите им да бъдат самостоятелни владетели на своите земи, независими от централната власт. Така лека-полека са се изработвали демократични закони и са се създавали демократични институции, които продължават да се развиват и до днес.

Кои са базовите принципи на демокрацията?

Върховенството на закона

Вероятно за мнозина първите и най-важни принципи са общото избирателно право и възможността на всеки член на обществото да участва под някаква форма в упражняването на властта и вземането на решенията. Историята обаче показва друго. Първото демократично нововъведение е върховенството на закона. Или принципът, че никой, дори да е крал, не е по-голям от закона, който да важи за всички. Всеобщото избирателно право е въведено в пълна степен чак през XX век. Докато идеята за върховенството на закона съществува от най-дълбока древност.

Пътят на демокрацията в Древна Атина е прокаран от т.нар. Драконови закони. Те в общи линии били насочени срещу опитите на аристокрацията да обсеби властта. Демокрацията в Рим е станала възможна след приемането на т.нар. Закони на дванадесетте таблици. Преди тяхното приемане патрициите често злоупотребявали с правни норми, които не били записани никъде. Чрез дванадесетте таблици законодателството било записано и изложено на форума, като всеки бил длъжен да се съобразява с него.

Началото на английската демокрация пък е поставено с известната Магна харта, приета през далечната 1215 г. С нея се защитават правата на аристокрацията срещу краля и действията на неговата власт. Идеята на Магна харта в общи линии е принципът на върховенството на закона. Нейното послание е следното – законът е по-голям дори от краля. Не всички крале впоследствие са се съобразявали с този принцип, но все пак той е бил установен. В борбата за степента на прилагането му лека-полека се е зародила английската демокрация, каквато я познаваме и до днес.

Въобще Магна харта е изключително важен документ. Англичаните са първите в Средновековна Европа, които приемат подобен документ и започват да прилагат демократични принципи. Те, както е известно, са и първите, които са обезглавили своя крал. Въобще на Острова винаги са имали собствено мнение и „Брекзит“ е поредното доказателство за това. В повечето случаи са се оказвали прави и собственото им мнение ги е водело до позитивно развитие – икономическо, политическо, обществено, всякакво...

Първообразът на демокрацията

Известно е, че първата позната форма на демокрация е тази в Древна Атина. Най-общо в тази система всеки пълноправен гражданин е бил политически ангажиран. Основен политически орган бил народното събрание, в което всеки атински гражданин имал право на достъп. Всеки гражданин имал право да бъде избиран и в т.нар. Хелилея – нещо подобно на апелативен съд. Изключително важна подробност е, че имотните граждани били задължени да извършват дейности в полза на обществото – например да строят кораби, обществени сгради и т.н. Чрез въведеното заплащане на държавните длъжности в управлението са могли да участват и най-бедните.

Атинската демокрация е първообраз на западната демокрация, каквато я познаваме и до днес. На Запад за пръв път подобно управление се е появило в Древния Рим. В периода на републиката държавата се е управлявала, като основните държавни постове са били избираеми с мандат, създадени са Сенат и различни представителни събрания, съществували са разделение и взаимен контрол между властите и т.н.

Борбата за върховенството на закона и притъпяване на социалните неравенства продължавала през целия период на републиката. Сред най-известните примери за това са реформите на братя Гракхи, които се опитали да ограничат прекомерното увеличаване на собствеността от страна на патрициите. И двамата братя били убити, но някои от техните реформи все пак били прокарани.

Понякога трябва революция

Историята на Франция, другата европейска люлка на демокрацията, е малко по-различна. Там тази форма на управление си пробива път по-трудно и по-късно. Може би именно затова в крайна сметка тя е наложена чрез изключително кървавата Велика френска революция, в която всички аристократични семейства са загубили поне по един свой член. Първият що-годе демократичен орган във Франция са т.нар. Генерални щати – един вид парламент, който се свиква периодично, най-вече за да се произнесе по финансовите въпроси на държавата. Генералните щати нямат власт, каквато има английският парламент по същото време. В тях е имало три съсловия – духовенство, аристокрация и т.нар. трето съсловие, буржоата.

Последното свикване на Генералните щати обаче става повод за споменатата по-горе революция. В този момент третото съсловие е било решено да придобие и политическа власт, тъй като икономическата сила отдавна била съсредоточена в неговите ръце.

Няма как да не се обърне внимание и на държавното устройство на САЩ. Тази държава е първата съвременна демокрация, при това република с избираем държавен глава, който е и начело на изпълнителната власт. До голяма степен в устройството на САЩ са вложени и доразвити принципите на английската демокрация. Приета е обаче конституция, в която е записано разделението на властите. Една от отличителните черти на американската демокрация е прекият избор на съдии. Тези от Върховния съд обаче се определят от президента и Сената.

Изключително важна е следната подробност. Във всички водещи европейски демокрации към момента – Великобритания, САЩ, Германия, Франция – депутатите се избират или с чист мажоритарен вот, или с много силен мажоритарен елемент. Вероятно това е така, защото принципът на личната отговорност на избраните е заложен още в Древна Атина и Древен Рим.

Това в общи линии представлява класическата западна демокрация. Разликите с българската са очевидни.

Къде сме ние?

На първо място, корените на българската демокрация са по-различни. През Средновековието нашата аристокрация е била по-скоро служебна, пряко назначавана от царя, отколкото поземлена и наследствена. Тя е започнала да става от втория тип малко преди падането на България под османска власт. Именно тогава, макар и за кратко, се проявяват класическите за Европа по това време конфликти между царя и местните феодали, от които в крайна сметка се е появила демокрацията. За нас обаче този период е твърде кратък.

В османски условия демократичните кълнове са намирали почва у нас най-вече в самоуправлението на общините. България има вековни традиции в това отношение и незнайно защо те в момента са пресечени от ужасяващ държавен централизъм. Именно от местното самоуправление тръгва демократичното начало у нас.

След Освобождението България приема Търновската конституция, която е една от най-либералните и най-демократичните за времето си. Тя на няколко пъти обаче е суспендирана. Последния път е след преврата от 1934 г. От тогава до приемането на настоящата ни конституция през 1991 г. България се управлява от авторитарен и тоталитарен режим.

Кратката историческа справка показва, че ние сме „отнели” от демокрацията естественото й развитие. Това обаче се дължи по-скоро на обективни причини. Просто такава е била историческата ни съдба.

Това обаче не е чак такъв голям проблем. Защото далеч по-важно е онова, което „отнемаме” от демокрацията в момента и което може да бъде поправено, ако има обществена воля.

Недосегаемият

Както стана ясно, първият признак за демокрация е налагането на върховенството на закона. Този принцип в нито една страна не е наложен категорично и често хора с по-големи възможности успяват да го преодолеят. У нас обаче проблемът е по-мащабен, защото липсата на върховенство на закона е заложена и на институционално ниво. В България има една институция, за която няма дори законово уреден механизъм, според който тя подлежи на контрол. Иде реч за главния прокурор. Президентът, премиерът, председателят на парламента, депутатите – за всички тях в законодателството е записано как биха могли да бъдат контролирани или подведени под отговорност. Главният обвинител на републиката обаче е по-недосегаем дори от английския крал през XIII век.

Това е огромно „отнемане” от демокрацията. И неслучайно голяма част от европейските препоръки са насочени именно към неговото преодоляване. По една или друга причина обаче у т.нар. елит има пълен консенсус, че това статукво не трябва да се пипа. Това е и един от въпросите, по които и ГЕРБ, и БСП, и ДПС, и „Обединени патриоти” са на едно мнение. По тази тема в настоящия парламент управляващи и опозиция няма.

Другият основен признак на демокрацията е всеобщото избирателно право. То обаче не се свежда само до самия избор, а и до последващия контрол върху избраните. По този показател у нас „отнемането” от демокрацията също е прекалено голямо, за да бъде подминато. Пропастта между избиратели и избраници е огромна. Дори може да се постави въпросът съществува ли у нас изобщо политическо представителство.

Мажоритарният вот, който се практикува под една или друга форма във всички големи демокрации, има своите недостатъци, но със сигурност дава по-голяма възможност на избирателите да контролират своите избраници. Няма как да се пропусне фактът, че и по този въпрос в настоящия парламент управляващи и опозиция на практика няма. ГЕРБ внесоха законопроект за чист мажоритарен вот, след като 2,5 млн. избиратели на референдум се произнесоха в негова полза. Това обаче бе по-скоро пиар акция, отколкото искрено намерение.

Това в общи линии са двете направления, по които трябва да се развива българската демокрация.

Популярно твърдение е, че тя като форма на управление е подходяща само за богати държави. Историята обаче учи друго – демократичните принципи предхождат постигането на по-добър живот. Англия първо е станала що-годе демократична държава и след това се е превърнала в империя, над която слънцето никога не залязва. Южна Америка има далеч по-големи ресурси във всяко едно отношение от Северна Америка. Именно САЩ обаче в момента са една от големите световни сили, защото демокрацията е заложена там още от създаването на държавата. Докато в Южна Америка е много съмнително доколко тя съществува дори днес.

Така че би било най-добре да спрем да тъгуваме за комунизма и да започнем да връщаме на демокрацията това, което сме й отнели. Току-виж сме заживели далеч по-добре.

----

Този текст е публикуван в списание "Клуб Z" през април 2018 г. Още материали от същия автор можете да прочетете тук.