Ad Config - Website header

 

Article_top

Безпрецедентен консенсус на 44-ия парламент между управляващи и опозиция - ГЕРБ, БСП и ДПС ще променят заедно Закона за вероизповеданията. 

Забрана регистрираните религиозни общности и институции да получават чуждестранни дарения за възнаграждения на свещенослужители и служители на религиозни институции, а всяко дарение с произход от друга държава за други цели да подлежи на разрешение от дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет. Държавна субсидия за вероизповеданията да се изчислява по механизъм, подобен на този, по който това се прави за партиите. Нови правила за заплатите във вероизповеданията и нова отчетност за разходите, както и изискване капиталови разходи - например за ремонти на храмове, да се правят по план, а изпълнителите да се избират с обществена поръчка, обявена от Министерския съвет. 

Чужди граждани да нямат право да бъдат свещенослужители или служители в религиозни институции, като изключения ще могат да се допускат само след изрично разрешение от държавата и при определени условия.

Това са част от новите текстове в Закона за вероизповеданията, внесени в Народното събрание от председателя на депутатите от ГЕРБ Цветан Цветанов, председателката на БСП Корнелия Нинова и председателя на ДПС Мустафа Карадайъ.

Как ще се финансират вероизповеданията?

Право на държавна субсидия да имат вероизповеданията, към които принадлежи поне 1% от населението на България според данните от последното национално преброяване - това е едно от предложенията на управляващи и опозиция. Общата годишна сума за вероизповеданията, както и сумата, която ще "върви" с всеки, определил се като последовател на дадена религия, ще се записват всяка година в Закона за държавния бюджет. Годишната субсидия за едно вероизповедание не може да надвишава 15 млн. лв., пише в законопроекта. 

Субсидиите ще се изчисляват по механизма, по който това се прави за политическите партии. При тях парите се пресмятат според тежестта им сред общия брой избиратели и според броя валидни бюлетини, получени на последните парламентарни избори. При вероизповеданията критерият ще е наличие на над 1% от населението граждани, опрелили се като изповядващи дадена вяра по данните на НСИ. За партиите обаче няма "таван" на държавните пари. За 2018 г. парите на глас за политическа формация са 11 лв. и сумата не се променяла в последните години.

Последното преброяване на населението у нас е от 2011 г. Според него броят на българите на територията на страната е 7 364 000 души. Така излиза, че към момента право на държавна субсидия ще имат регистрирани вероизповедания с над 73 364 души. Ето как изглежда таблицата от 2011 г.

Както се вижда - към днешна дата право на държавна субсидия ще имат Българската православна църква и мюсюлманското вероизповедание, ако промените в закона бъдат приети. 

Предлага се и конкретно разпределение на пари за остатъка от 2018 г. - а именно за всеки свой последовател имащите право на субсидия вероизповедания да получат по 10 лв. Така Българската православна църква ще има право на субсидия в размер на заложения таван от 15 млн. лв. за годината, а мюсюлманското вероизповедание - на около 5,7 млн. лв. 

В бюджет 2018 г. към момента са предвидени субсидии за вероизповеданията общо 5 млн. лв. От тях За 2018 г. общо 280 000 лв. са предвидени за строеж и ремонти на храмове на католическата, арменската и еврейската религиозна общност - по 60 000 лв., както и общо 100 000 лв за други регистрирани по закон вероизповедания.  

Как ще се плаща на свещенослужители и служители в институциите

Законопроектът предвижда и спациални правила как ще се харчи държавната субсидия за вероизповеданията. До края на януари на текущата година централното ръководство на вероизповеданието ще трябва да разпредели разходите на текущи и капиталови. Текущите разходи ще са целеви за заплати на свещенослужители и служители в религиозните институции, за образователни дейности и поддръжка на гробищни паркове. Изразходването на парите ще се контролира от Министерския съвет, дирекция "Вероизповедания". Въвеждат се и правила за заплатите и техния размер. Сега това се определя от съответните вероизповедания.

Капиталовите разходи - за ремонти и строителство на храмове, учебни институции, поддръжка на гробищни паркове и т.н., също ще са по предварителен план а всяка година, като парите за тях ще се отпускат според плана от Министерския съвет. Освен това Министерският съвет ще провежда обществени поръчки за   избор на изпълнител на съответните проекти за ремонти и строителство, става ясно още от проекта за промени в закона. 

Въвежда се и строга рамка за финансов контрол на вероизповеданията от Сметната палата и НАП. Освен това 4 пъти в годината религиозните институции ще трябва да декларират всяко едно получено дарение над определен размер, направено от юридическо или физическо лице. Размерът, над който ще се декларира дарението още не е определен - на това място в законопроекта стои многоточие. 

Образователна дейност на вероизповеданията 

По искане на вероизповеданията - но само на тези с последователи над 1% от населението на страната, ще могат да се откриват и духовни училища по правилата в Закона за предучилищното и училищното образование, пише още в законопроекта.

Сега право за поиска разкриване на духовно училище имаше всяко регистрирано вероизповедание в страната. 

Вероизповеданията ще могат да разкриват и висши учебни заведения, ако отговарят на Закона за висше образование. Темата е актуална от години заради невъзможността да Мюфтийството да построи свой висш институт - тъй като едно от изискванията за акредитация е да има своя сграда. А такава не може да се построи, защото Столичната община не дава разрешения. На този казус в законопроекта не се вижда да има решение. 

Ново правило за избор на ръководство на вероизповеданията

Съз законопроекта на ГЕРБ, БСП и ДПС държавата ще се намеси и в начина, по който вероизповеданията избират ръководни ограни на религиозните си институции. Нововъведението гласи, че при изтекъл мандат на ръковоството и ако в продължение на 6 месеца след това не е започнала процедура по избор на ново ръководство, по искане на1/3 от регистрираните местни представителства на вероизповеданието могат да вземат решение за провеждане на избор на ново централно ръководство. Самият избор пък ще трябва да се състои от 1 до 6 месеца след взимането на решението за провеждането на вот, гласят текстовете, написани от ГЕРБ, БСП и ДПС. 

По закон обаче регистрирането на местни представителства на вероизповеданията е пожелателна, а не задължителна опция. Така излиза, че държавата въвежда регламент за избор на централно ръководство само за тези вероизповедания, в чийто устав са предвидени такива представителства. 

Освен това за разлика от представителите на Светия синод, при които няма мандатност, в мюсюлманското вероизповедание такава има - главният мюфтия и председателят на Висшия мюсюлмански съвет се избират от Национална конференция на вероизповеданието. Мандатът на водача на мюсюлманите у нас е 4-годишен. 

В мотивите на Цветанов, Нинова и Карадайъ към законопроекта обяснение кое налага последната описана промяна в закона липсва. 

И още за мотивите

Основният мотив на тримата парламентарни лидери на ГЕРБ, БСП и ДПС за внесените промени в Закона за вероизповеданията са свързани със "защита на националната сигурност", става ясно от документа, публикуван в сайта на Народното събрание.

И забраната за дарения от чужди държави, граждани и организации, и забраната лица, които не са български граждани да участват в богослужения или да работят в религиозните институции са мотивирани с пресичане на възможността "за злоупотреба с религиозните свободи и използването им за параван за други цели с насоченост срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица".

Контролът от страна на държавата за всички дарения (защото такива се допускат за ремонти и строежи на храмове, например - б.р.) е обяснен с подобни аргументи. Промените са базирани на това, че "с оглед на международната обстановка и в духа на борбата с тероризма" се налага "пряко ангажиране на държавата с този въпрос". 

Финансирането на регистрираните вероизповедания, към които принадлежност са заявили под 1% от българските граждани по данните на НСИ, остава по досегашния ред, пише още в законопроекта. 

Управляващи и опозиция са записали и текст, с който на вероизповеданията се дава право (не, че сега има изрична забрана - б.р.) да предоставят на Народното събрание и други институции мнения, предложения, доклади и проучвания, свързани с въпроси, засягащи вероизповеданията. Според вносителите това щяло да допринесе за "по-голяма ангажираност" на религиозните общности към обществения живот в страната.

Осъвременяване на Закона за вероизповеданията бе едно от решенията на последния Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС) при президента Румен Радев на 19 април т.г. Срокът за това е до септември.

 
Парламент Мустафа Карадайъ и Цветан Цветанов 27012016 1

Безпрецедентен консенсус на 44-ия парламент между управляващи и опозиция - ГЕРБ, БСП и ДПС ще променят заедно Закона за вероизповеданията. 

Забрана регистрираните религиозни общности и институции да получават чуждестранни дарения за възнаграждения на свещенослужители и служители на религиозни институции, а всяко дарение с произход от друга държава за други цели да подлежи на разрешение от дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет. Държавна субсидия за вероизповеданията да се изчислява по механизъм, подобен на този, по който това се прави за партиите. Нови правила за заплатите във вероизповеданията и нова отчетност за разходите, както и изискване капиталови разходи - например за ремонти на храмове, да се правят по план, а изпълнителите да се избират с обществена поръчка, обявена от Министерския съвет. 

Чужди граждани да нямат право да бъдат свещенослужители или служители в религиозни институции, като изключения ще могат да се допускат само след изрично разрешение от държавата и при определени условия.

Това са част от новите текстове в Закона за вероизповеданията, внесени в Народното събрание от председателя на депутатите от ГЕРБ Цветан Цветанов, председателката на БСП Корнелия Нинова и председателя на ДПС Мустафа Карадайъ.

Как ще се финансират вероизповеданията?

Право на държавна субсидия да имат вероизповеданията, към които принадлежи поне 1% от населението на България според данните от последното национално преброяване - това е едно от предложенията на управляващи и опозиция. Общата годишна сума за вероизповеданията, както и сумата, която ще "върви" с всеки, определил се като последовател на дадена религия, ще се записват всяка година в Закона за държавния бюджет. Годишната субсидия за едно вероизповедание не може да надвишава 15 млн. лв., пише в законопроекта. 

Субсидиите ще се изчисляват по механизма, по който това се прави за политическите партии. При тях парите се пресмятат според тежестта им сред общия брой избиратели и според броя валидни бюлетини, получени на последните парламентарни избори. При вероизповеданията критерият ще е наличие на над 1% от населението граждани, опрелили се като изповядващи дадена вяра по данните на НСИ. За партиите обаче няма "таван" на държавните пари. За 2018 г. парите на глас за политическа формация са 11 лв. и сумата не се променяла в последните години.

Последното преброяване на населението у нас е от 2011 г. Според него броят на българите на територията на страната е 7 364 000 души. Така излиза, че към момента право на държавна субсидия ще имат регистрирани вероизповедания с над 73 364 души. Ето как изглежда таблицата от 2011 г.

Както се вижда - към днешна дата право на държавна субсидия ще имат Българската православна църква и мюсюлманското вероизповедание, ако промените в закона бъдат приети. 

Предлага се и конкретно разпределение на пари за остатъка от 2018 г. - а именно за всеки свой последовател имащите право на субсидия вероизповедания да получат по 10 лв. Така Българската православна църква ще има право на субсидия в размер на заложения таван от 15 млн. лв. за годината, а мюсюлманското вероизповедание - на около 5,7 млн. лв. 

В бюджет 2018 г. към момента са предвидени субсидии за вероизповеданията общо 5 млн. лв. От тях За 2018 г. общо 280 000 лв. са предвидени за строеж и ремонти на храмове на католическата, арменската и еврейската религиозна общност - по 60 000 лв., както и общо 100 000 лв за други регистрирани по закон вероизповедания.  

Как ще се плаща на свещенослужители и служители в институциите

Законопроектът предвижда и спациални правила как ще се харчи държавната субсидия за вероизповеданията. До края на януари на текущата година централното ръководство на вероизповеданието ще трябва да разпредели разходите на текущи и капиталови. Текущите разходи ще са целеви за заплати на свещенослужители и служители в религиозните институции, за образователни дейности и поддръжка на гробищни паркове. Изразходването на парите ще се контролира от Министерския съвет, дирекция "Вероизповедания". Въвеждат се и правила за заплатите и техния размер. Сега това се определя от съответните вероизповедания.

Капиталовите разходи - за ремонти и строителство на храмове, учебни институции, поддръжка на гробищни паркове и т.н., също ще са по предварителен план а всяка година, като парите за тях ще се отпускат според плана от Министерския съвет. Освен това Министерският съвет ще провежда обществени поръчки за   избор на изпълнител на съответните проекти за ремонти и строителство, става ясно още от проекта за промени в закона. 

Въвежда се и строга рамка за финансов контрол на вероизповеданията от Сметната палата и НАП. Освен това 4 пъти в годината религиозните институции ще трябва да декларират всяко едно получено дарение над определен размер, направено от юридическо или физическо лице. Размерът, над който ще се декларира дарението още не е определен - на това място в законопроекта стои многоточие. 

Образователна дейност на вероизповеданията 

По искане на вероизповеданията - но само на тези с последователи над 1% от населението на страната, ще могат да се откриват и духовни училища по правилата в Закона за предучилищното и училищното образование, пише още в законопроекта.

Сега право за поиска разкриване на духовно училище имаше всяко регистрирано вероизповедание в страната. 

Вероизповеданията ще могат да разкриват и висши учебни заведения, ако отговарят на Закона за висше образование. Темата е актуална от години заради невъзможността да Мюфтийството да построи свой висш институт - тъй като едно от изискванията за акредитация е да има своя сграда. А такава не може да се построи, защото Столичната община не дава разрешения. На този казус в законопроекта не се вижда да има решение. 

Ново правило за избор на ръководство на вероизповеданията

Съз законопроекта на ГЕРБ, БСП и ДПС държавата ще се намеси и в начина, по който вероизповеданията избират ръководни ограни на религиозните си институции. Нововъведението гласи, че при изтекъл мандат на ръковоството и ако в продължение на 6 месеца след това не е започнала процедура по избор на ново ръководство, по искане на1/3 от регистрираните местни представителства на вероизповеданието могат да вземат решение за провеждане на избор на ново централно ръководство. Самият избор пък ще трябва да се състои от 1 до 6 месеца след взимането на решението за провеждането на вот, гласят текстовете, написани от ГЕРБ, БСП и ДПС. 

По закон обаче регистрирането на местни представителства на вероизповеданията е пожелателна, а не задължителна опция. Така излиза, че държавата въвежда регламент за избор на централно ръководство само за тези вероизповедания, в чийто устав са предвидени такива представителства. 

Освен това за разлика от представителите на Светия синод, при които няма мандатност, в мюсюлманското вероизповедание такава има - главният мюфтия и председателят на Висшия мюсюлмански съвет се избират от Национална конференция на вероизповеданието. Мандатът на водача на мюсюлманите у нас е 4-годишен. 

В мотивите на Цветанов, Нинова и Карадайъ към законопроекта обяснение кое налага последната описана промяна в закона липсва. 

И още за мотивите

Основният мотив на тримата парламентарни лидери на ГЕРБ, БСП и ДПС за внесените промени в Закона за вероизповеданията са свързани със "защита на националната сигурност", става ясно от документа, публикуван в сайта на Народното събрание.

И забраната за дарения от чужди държави, граждани и организации, и забраната лица, които не са български граждани да участват в богослужения или да работят в религиозните институции са мотивирани с пресичане на възможността "за злоупотреба с религиозните свободи и използването им за параван за други цели с насоченост срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица".

Контролът от страна на държавата за всички дарения (защото такива се допускат за ремонти и строежи на храмове, например - б.р.) е обяснен с подобни аргументи. Промените са базирани на това, че "с оглед на международната обстановка и в духа на борбата с тероризма" се налага "пряко ангажиране на държавата с този въпрос". 

Финансирането на регистрираните вероизповедания, към които принадлежност са заявили под 1% от българските граждани по данните на НСИ, остава по досегашния ред, пише още в законопроекта. 

Управляващи и опозиция са записали и текст, с който на вероизповеданията се дава право (не, че сега има изрична забрана - б.р.) да предоставят на Народното събрание и други институции мнения, предложения, доклади и проучвания, свързани с въпроси, засягащи вероизповеданията. Според вносителите това щяло да допринесе за "по-голяма ангажираност" на религиозните общности към обществения живот в страната.

Осъвременяване на Закона за вероизповеданията бе едно от решенията на последния Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС) при президента Румен Радев на 19 април т.г. Срокът за това е до септември.

Коментари

Вместо да плащат данъци като всички,

на тия безполезни тунеядци - още от чорбата.

Колкото до бариерата пред американските сектанти не би била лоша, ама няма да се случи.

И баптистите ли ги слагаш в

И баптистите ли ги слагаш в сектантите? Вие комунистите нищо не разбирате от религия, вярно.
Има и сектанти, които се обличат като протестанти, и понеже вашите познания по религия са колкото по китайска фонетика, щом е с бяла риза и вратовръзка, е сектант.

Китайската фонетика, да ме извинявате,

я знаем изоснови - от бопомофото, през Wade-Giles-а и гуою луомадзито, та до йелската система и пинина. Пишем и йероглифи, макар че повече предпочитаме традиционните.

Така сме и със сектантите, донгма?
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Ха !

Ха !
Държавни субсидии за вероизповедания !
Откъде накъде с моите данъци ще се субсидират религии.
Да си направят религиозен членски внос и да си се издържат.

Ха, сетих се !
Спирам да плащам данъци.

Това е вредно за самите

Това е вредно за самите вероизповедания. Не знам за нехристиянските, но за християнските държавна субсидия би ги превърнала в клиенти на държавата, т.е. БПЦ би станала като Руската православна църква. Изключват се протестанти и католици, които, за съжаление, са единствените, търсещи нови вярващи. БПЦ не се интересува от спасение на души, единственият начин е човек чрез протестантите да опознае християнството и като види алчността и американизацията на пасторите, да премине към БПЦ. Споменах американизация. Нима мислите, че САЩ няма да окажат влияние? Или Турция (зад която седят всички ислямски радикали).
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Ако това нещо стане реален

Ако това нещо стане реален закон, то ще напусна тая скапана държава заедно с още трима далеч по-млади от мен членове на семейството ми.

Няма да стане.

Няма да стане.

Не виждам как ще го приемат -

Не виждам как ще го приемат - отрязват католици и протестанти, арменци и евреи.

Освен това мюсюлманите ще

Освен това мюсюлманите ще намерят начин да вкарат външни дарения (тях гяурски закон не ги лови), а православните ще останат без нищо.
hristo G.'s picture
hristo G.
riho

плащаме на ходжи, а пенсионерите гладуват

Пак всички са равни, но някои са по-равни...порочната практика държавата да финансира вероизповедания. Защо трябва един атеист да плаща на поповете например? Какво пречи да се самоиздържат? Докато пенсинерите работили цял живот за държавата ще мизерстват ние трябва да плащаме на ходжите и мюсолманите

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията