Роджър Уотърс отново направи страхотен концерт в София – този път с повече музика, с по-малко зрелище, но и с повече (отколкото е добре) политика извън музиката. Един от последните активни динозаври, оцелели от 60-те години, представи най-доброто от „Пинк Флойд“ и The Wall (слагам албума отделно от групата, защото той е по-скоро произведение на Уотърс с участието на „Пинк Флойд“). От соло кариерата на артиста чухме само 4 песни от последния му албум.

Четири нови песни не е много, но българската публика има сериозни дефицити, които трябва да навакса. Защото по независещи само от нас причини, през първите най-силни 20 години от кариерата на „Пинк Флойд“ бяхме лишени от възможността да ги слушаме и гледаме на живо. А в един период през 80-те (след излизането на The Final Cut) и БНР ги отлъчи от програмите си (заради стиха „Брежнев взе Афганистан“).

Уотърс винаги е имал политическа позиция – и за разлика от други артисти, колкото повече остарява, толкова по-непримирим става. За разлика от някогашните сърдите млади хора, той е сърдит възрастен човек и може би това го подмладява. Изглежда донякъде все пак се съобразява и с публиката, защото и на предишното си шоу на стадион Васил Левски, и снощи в „Арена Армеец“ Роджър Уотърс не показа антиизраелски лозунги и не се изказа в защита на палестинската кауза, както обича да прави.

В 20-минутния антракт Уотърс използва гигантския екран зад сцената, за да ни съобщи нещо, което може да се нарече „50-те заповеди на едно рок божество“ (наред с Пол Маккартни, Мик Джагър, Боб Дилан… той е едно малкото останали действащи такива). С големи червени букви Уотърс призова за СЪПРОТИВА срещу:

АПАТИЯТА, РАСИЗМА, ОМРАЗАТА, ГЛАДА, АЛТЕРНАТИВНИТЕ ФАКТИ, ФАЛШИВИТЕ НОВИНИ, НОРМАЛИЗЦИЯТА, ТИРАНИЯТА, ГЕНОЦИДА, КОЛОНИАЛИЗМА, СЕКСТРАФИКА, БЕЗЧЕСТИЕТО, ИЗОЛАЦИОНИЗМА, АЛЧНОСТТА, ДВУЛИЧИЕТО, БРАТЯ КОХ, МАРК ЗУКЪРБЪРГ, НАЦИОНАЛИЗМА, ОСТАНАЛИТЕ ЗАДНИЦИ, НАПРАВИЛИ УЖАСНО МНОГО ПАРИ – МИЛИАРДЕРИ, КОИТО СИ МИСЛЯТ, ЧЕ МОГАТ ДА НИ КАЗВАТ С КОГО ТРЯБВА ДА ГОВОРИМ И КАКВО ДА КАЗВАМЕ, ЕГОИЗМА, КЪСОГЛЕДСТВОТО, АРОГАНТНОСТТА, МЪРЗЕЛА, ПАРАНОЯТА, СЕКСИЗМА, ХОМОФОБИЯТА, НЕУВАЖЕНИЕТО, УБИЙСТВАТА, НАСИЛИЕТО, ГОЛЕМИЯ БИЗНЕС, РЕЛИГИОЗНОТО ДЯСНО, ДЕМАГОГИЯТА, КЛЕПТОКРАЦИЯТА… НЯМА МЯСТО ДА СПОМЕНЕМ ВСИЧКИ.

Но все пак продължи:

СЪПРОТИВЛЯВАЙТЕ СЕ НА СВИНЕТЕ,

СЪПРОТИВЛЯВАЙТЕ СЕ НА ВСИЧКО, КОЕТО ВИ ПРЕЧИ ДА ОСТАНЕТЕ ХОРА.

В идеологическо отношение Уотърс сякаш е заседнал в края на 60-те и началото на 70-те – когато Джон Ленън пее Power To The People и Working Class Hero, Юлия Кръстева се възхищава на Мао, парижките студенти демонстрират срещу империализма, срещу авторитарните власти и схеми на възпитание и почти никой не обелва и дума срещу СССР, защото – омагьосана от омразата срещу капитализма и влюбена в марксизма (троцкизма, сталинизма…) – по-голямата част от интелигенцията силно левее.

В края на великолепния концерт, започнал и завършил с песни от най-великия албум на „Пинк Флойд“ (Dark Side Of The Moon, разбира се), при изпълнението Dogsи Pigs Уотърс се впусна в яростна анти-тръмп риторика, която – поне за мен – беше на път да развали впечатлението от прекрасната музика и алегоричните текстове с директни нападки и подигравки срещу Тръмп (колкото и неприятен да ми е настоящият американски президент). Това изпълнение щеше да си е съвсем на мястото на политически митинг или на фестивал на политическата песен („Ален мак“). Публиката на „Пинк Флойд“ (а и умните текстове на Уотърс) нямат нужна от директни обяснения кой е свинята в Pigs и кои са кучeтата в Dogs. Но дотук поне директната полит-агитация (ако можем да наречем така надписа на български „Тръмп е свиня“) беше вкарана във визуалната част на шоуто.

 

Преди бисовете Уотърс заряза за 5-6 минути музиката и произнесе реч срещу яростната антируската пропаганда, която се вихрела в Европа и Америка. Не спомена нищо за антизападната и антиевропейска пропаганда, която се вихри в Русия. Публиката, която силно се радваше на антитръмп лозунгите, се зарадва и на риторичните му въпроси:

Иска ли някой да се бие с Русия? Вие тук искате ли да се биете с Русия?“.

Както и да е“ – с тези думи Уотърс приключи защитната си реч за Русия и се върна към това, което прави най-добре.

Финалът дойде с още две песни от The Wall – Mother и Comfortably Numb. После на светлината на лазерни ефекти над публиката се посипаха като майски сняг розови листчета, на които бе изписана думата RESIST! (съпротивлявай се) – добър съвет. Ето какво изпълни Роджър Уотърс в „Арена Армеец“:

Speak to Me
One of These Days
Time
Breathe (Reprise)
The Great Gig in the Sky
Welcome to the Machine
Déjà Vu
The Last Refugee
Picture That
Wish You Were Here
The Happiest Days of Our Lives
Another Brick in the Wall Part 2

Антракт

Dogs (Reprise)
Pigs
Money
Us and Them
Smell The Roses
Brain Damage
Eclipse

На бис:

Mother
Comfortably Numb

Площад Славейков