Вече стана позната и унизителна тенденция. Европейските лидери ласкаят, спорят и се молят, в желанието си да убедят президента на САЩ Доналд Тръмп да промени мнението си по жизнен въпрос за трансатлантическия съюз. Държавният глава изглежда се наслаждава на шоуто, преди в крайна сметка да избере да не се вслуша в тях, пише американското издание The New York Times. 

Вместо това, той изисква подчинение и изглежда предизвиква разцеплението с мощни и важни съюзници, от което Китай, Иран и Русия искат да се възползват. Точно такъв е случаят и с опитите за запазване на иранската ядрена сделка от 2015-а година. И френският президент Еманюел Макрон, и германският канцлер Ангела Меркел отидоха да се поклонят във Вашингтон и да призоват Тръмп да не излиза от споразумението.

Големи целувки с Меркел и с Макрон и накрая Тръмп пак излезе от споразумението с Иран и не послуша съюзниците си.

Техният провал е подобен на този с Парижкото споразумение за климата и с това за едностранните американски санкции върху вноса на стомана и алуминий, а и с това около решението на Тръмп да премести американското посолство в Израел в Ерусалим. И с всеки такъв случай, става все по-ясно, че трансатлантическите отношения са в беда, както и, че положението за най-близките европейски съюзници на САЩ не е добро.

Колкото и да са ядосани и унижени, тези съюзници все още не са готови да се противопоставят на Тръмп и искат да повярват, че той и неговите помощници могат да бъдат убедени с течение на времето. Това напомня онова, което Самуел Джонсън каза за повторните бракове: триумф на надеждата над опита. Но се появяват и сигнали, че търпението е към края си и че много търсят решения, докато американският президент, в името на „Америка на първо място“, създава вакуум в трансатлантическото лидерство, който европейците засега изглежда не желаят да запълнят.

„На съюзниците със сигурност им е писнало от това, но изглежда нямат алтернатива“, заяви Джереми Шапиро, бивш служител в Държавния департамент, който в момента е в Европейския съвет по международни отношения. "Европейците тръгнаха по пътя на угаждане на президента, не от вяра, а от надежда, че ще го убедят", добави той. "И те правят това, въпреки големите неудобства, защото нямат алтернатива."

Поне сега. След изявленията си във вторник, че съжаляват за отговора на Тръмп и обещанията да работят с Иран за запазване на сделката, външните министри на Великобритания, Франция и Германия ще се срещнат в понеделник с иранските представители, "за да обмислят цялата ситуация", заяви външният министър на Франция, Жан-Ив льо Дриан. Но истинският въпрос за европейците, според Шапиро, "не е дали те се придържат към споразумението, но дали ще се противопоставят на американските усилия за отмяната му и дали ще предприемат активни мерки за защита на техните компании и банки, търгуващи с Иран? Това ще бъде "една изключително конфронтационна позиция", уточни той, "и не е ясно, дали техните компании наистина искат това."

Докато някои смятат, че трябва да се продължи с това, което вече се е превърнало в модел - продължаване на разговорите с Тръмп и неговите помощници, надявайки се да ги убедят в необходимостта от трансатлантическа солидарност – на други вече им писна. Има все повече гласове за разкъсване в рамките на Европейския съюз. В отражение на настроението, Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейската комисия, бюрокрацията на Съюза, заяви, че при Тръмп САЩ обръщат гръб на многостранните отношения и приятелското сътрудничество "с жестокост, която може само да ни изненада".

Юнкер заяви пред фламандския регионален парламент в Белгия, че Вашингтон "повече не иска да си сътрудничи с други части на света", според цитата на The Associated Press.

"В този момент трябва да заменим Съединените щати, които като международен актьор са загубили сила и поради това в дългосрочен план – влиянието си", подчерта Юнкер.

Има и по-спокойни гласове, по-примирени за адаптация.

"Никой не мисли, че трансатлантическият съюз е свършил", увери Пиер Вимонт, бивш френски посланик във Вашингтон. "Но как да го направим да работи с ръководството на САЩ, което не иска да играе ролята на лидер?" - попита той. "Как да продължим напред в един свят, не без САЩ, но с американско ръководство, което не желае да играе традиционната си роля?"

Трудното за Европа, според Вимонт, ще бъде спасяването на партньорството с Вашингтон, като същевременно се избягва "бавното отклонение към конфронтация между Иран и неговите съседи и Вашингтон". „Ще бъде много трудно за натисната от САЩ Европа“ да бъде на страната на Иран по отношение на ядрената сделка и на страната на Китай в търговската сделка, увери той. 

Препечатваме коментара от агенция "Фокус".