Ad Config - Website header

 

Article_top

След оттеглянето на САЩ от споразумението за иранската ядрена програма европейците и Китай уверяват, че работят за запазването му, но как да се постигне това, при положение че главната световна сила отново ще наложи санкции?

Европейският съюз твърди, че ще се придържа към споразумението, докато Иран спазва задълженията си и предстоящите дни ще са решаващи за убеждаването на Техеран да остане в сделката.

Какво предприеха европейците?

Великобритания, Франция и Германия, трите европейски страни в споразумението (групата Е3), предприеха съгласувана дипломатическа офанзива, за да успокоят Иран, че запазват ангажимента си.

Френският президент Еманюел Макрон разговаря в сряда с иранския си колега, а в близките дни, може би в понеделник, се очаква външните министри от европейското трио да се срещнат с представители на Техеран.

Темата за иранското споразумение ще присъства също в дневния ред на срещата на върха на ЕС в София следващата седмица - подходящ случай за Европа да отправи ясно и единно послание в подкрепа на сделката.

Европейските ръководители ще разговарят също с Китай и Русия - други две страни по договора, за да съгласуват реакциите си. Според европейски дипломат това не бива да се възприема като опит "за изолиране" на Вашингтон. Независимо от важността на тези политически ходове, Иран иска конкретни гаранции, че търговските отношения ще бъдат защитени, след като Вашингтон отново налага санкции.

"Трябва да обсъдим стимули за оставането на Иран в споразумението. Това означава, че трябва да намерим начини за неутрализиране на икономическия удар, предизвикан от новите американски санкции", обясни пред АФП европейският дипломат.

Каква ще е стратегията?

За момента Париж, Лондон и Берлин не са огласили подробности за стратегията си. Мозъчният тръст Международна кризисна група (МКГ) предлага няколко възможности, които биха могли да успокоят компаниите, работещи с Иран, и да помогнат на умерените ирански политически фигури да убедят привържениците на твърдия курс Техеран да остане в споразумението.

Страните от ЕС биха могли да прибягнат до своите държавни агенции за инвестиции, за да покрият рискове като санкциите, на които вероятно ще бъдат подложени фирмите, търгуващи с Иран, предлага в доклад МКГ. Същевременно страните от Е3 биха могли да подкрепят заедно инфраструктурни проекти в Иран чрез агенциите си за развитие.

Друга възможност, също лансирана от европейски висши представители в последните седмици, ще е Иран да получи право на заеми от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), както и да се даде на Техеран достъп до международно финансиране в евро, за да се избегнат трансакциите в долари.

"Може да се направи опит за осъществяване на бизнес операции във валути, различни от еврото, но за това са нужни банки, които работят в тази област", обясни европейски дипломат. "Това не е лесно за банка, която оперира в САЩ. Затова и помислихме за ЕИБ", добави той.

Въпреки това "е много, много сложно при реалното състояние на света" да се избегнат трансакциите в долари, каза бившият френски външен министър Юбер Ведрин, отговаряйки на въпрос на радио "Франс ентер".

Какво би станало, ако ЕС приложи "закона за блокирането"?

Тази идея беше редовно обсъждана в Брюксел в последните седмици: ЕС би могъл да противодейства на американските санкции, като приеме регламент от 1996 г., създаден по начало за заобикаляне на ембаргото, наложено на Куба.

Законът "за блокирането" позволява на европейски компании и съдилища да не се подчиняват на регулации за санкции, въведени от трети страни, и постановява, че никое съдебно решение на чуждестранен съд, основаващо се на тези регулации не може да се прилага в ЕС.

Разногласията със САЩ по кубинското ембарго обаче бяха решени на политическо равнище, така че доколко ефективен е този регламент така и не беше установено на практика.

Само че ефектът може да се окаже повече символичен, отколкото икономически, предположи европейски източник.

"Ако дадена компания оперира на големия американски пазар и на малкия ирански пазар, тогава тя не се облагодетелства особено от факта, че дейностите ѝ са защитени в Европа и в Иран, а в САЩ не са", отбеляза този източник.

"Това обаче може да помогне на средните фирми, специализирани в Близкия изток", допълни той.

Ще има ли ефект?

Вашингтон даде шестмесечен гратисен период на компаниите да приключат дейността си в Иран, преди да наложи нови санкции, но вече възникват въпроси доколко ефикасни биха били евентуални контрамерки от страна на ЕС и съюзниците им.
Висш представител на Християдемократическия съюз (ХДС) на Ангела Меркел предупреди, че присъединяване към споразумението ще е трудно под заплахата от санкции.

"Този, който инвестира в Иран, ще пострада от американските санкции, а това няма как да се компенсира", заяви Норберт Рьотген за електронната версия на сп. "Шпигел".

Дилемата беше ясно изложена в сряда от иранския върховен ръководител аятолах Али Хаменей, който подчерта, че Иран няма остане в споразумението без "реални гаранции" от страна на европейците.

Текстът е от Франс прес. Преводът е на БТА

 

След оттеглянето на САЩ от споразумението за иранската ядрена програма европейците и Китай уверяват, че работят за запазването му, но как да се постигне това, при положение че главната световна сила отново ще наложи санкции?

Европейският съюз твърди, че ще се придържа към споразумението, докато Иран спазва задълженията си и предстоящите дни ще са решаващи за убеждаването на Техеран да остане в сделката.

Какво предприеха европейците?

Великобритания, Франция и Германия, трите европейски страни в споразумението (групата Е3), предприеха съгласувана дипломатическа офанзива, за да успокоят Иран, че запазват ангажимента си.

Френският президент Еманюел Макрон разговаря в сряда с иранския си колега, а в близките дни, може би в понеделник, се очаква външните министри от европейското трио да се срещнат с представители на Техеран.

Темата за иранското споразумение ще присъства също в дневния ред на срещата на върха на ЕС в София следващата седмица - подходящ случай за Европа да отправи ясно и единно послание в подкрепа на сделката.

Европейските ръководители ще разговарят също с Китай и Русия - други две страни по договора, за да съгласуват реакциите си. Според европейски дипломат това не бива да се възприема като опит "за изолиране" на Вашингтон. Независимо от важността на тези политически ходове, Иран иска конкретни гаранции, че търговските отношения ще бъдат защитени, след като Вашингтон отново налага санкции.

"Трябва да обсъдим стимули за оставането на Иран в споразумението. Това означава, че трябва да намерим начини за неутрализиране на икономическия удар, предизвикан от новите американски санкции", обясни пред АФП европейският дипломат.

Каква ще е стратегията?

За момента Париж, Лондон и Берлин не са огласили подробности за стратегията си. Мозъчният тръст Международна кризисна група (МКГ) предлага няколко възможности, които биха могли да успокоят компаниите, работещи с Иран, и да помогнат на умерените ирански политически фигури да убедят привържениците на твърдия курс Техеран да остане в споразумението.

Страните от ЕС биха могли да прибягнат до своите държавни агенции за инвестиции, за да покрият рискове като санкциите, на които вероятно ще бъдат подложени фирмите, търгуващи с Иран, предлага в доклад МКГ. Същевременно страните от Е3 биха могли да подкрепят заедно инфраструктурни проекти в Иран чрез агенциите си за развитие.

Друга възможност, също лансирана от европейски висши представители в последните седмици, ще е Иран да получи право на заеми от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), както и да се даде на Техеран достъп до международно финансиране в евро, за да се избегнат трансакциите в долари.

"Може да се направи опит за осъществяване на бизнес операции във валути, различни от еврото, но за това са нужни банки, които работят в тази област", обясни европейски дипломат. "Това не е лесно за банка, която оперира в САЩ. Затова и помислихме за ЕИБ", добави той.

Въпреки това "е много, много сложно при реалното състояние на света" да се избегнат трансакциите в долари, каза бившият френски външен министър Юбер Ведрин, отговаряйки на въпрос на радио "Франс ентер".

Какво би станало, ако ЕС приложи "закона за блокирането"?

Тази идея беше редовно обсъждана в Брюксел в последните седмици: ЕС би могъл да противодейства на американските санкции, като приеме регламент от 1996 г., създаден по начало за заобикаляне на ембаргото, наложено на Куба.

Законът "за блокирането" позволява на европейски компании и съдилища да не се подчиняват на регулации за санкции, въведени от трети страни, и постановява, че никое съдебно решение на чуждестранен съд, основаващо се на тези регулации не може да се прилага в ЕС.

Разногласията със САЩ по кубинското ембарго обаче бяха решени на политическо равнище, така че доколко ефективен е този регламент така и не беше установено на практика.

Само че ефектът може да се окаже повече символичен, отколкото икономически, предположи европейски източник.

"Ако дадена компания оперира на големия американски пазар и на малкия ирански пазар, тогава тя не се облагодетелства особено от факта, че дейностите ѝ са защитени в Европа и в Иран, а в САЩ не са", отбеляза този източник.

"Това обаче може да помогне на средните фирми, специализирани в Близкия изток", допълни той.

Ще има ли ефект?

Вашингтон даде шестмесечен гратисен период на компаниите да приключат дейността си в Иран, преди да наложи нови санкции, но вече възникват въпроси доколко ефикасни биха били евентуални контрамерки от страна на ЕС и съюзниците им.
Висш представител на Християдемократическия съюз (ХДС) на Ангела Меркел предупреди, че присъединяване към споразумението ще е трудно под заплахата от санкции.

"Този, който инвестира в Иран, ще пострада от американските санкции, а това няма как да се компенсира", заяви Норберт Рьотген за електронната версия на сп. "Шпигел".

Дилемата беше ясно изложена в сряда от иранския върховен ръководител аятолах Али Хаменей, който подчерта, че Иран няма остане в споразумението без "реални гаранции" от страна на европейците.

Текстът е от Франс прес. Преводът е на БТА

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли съживяването на проекта за АЕЦ „Белене“?