Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) пресече в зародиш намерението на министъра на туризма Николина Ангелкова да въведе минимални цени на нощувките в хотелите, мотивирано със защита на малкия бизнес, подобряване на качеството на услугата и изсветляване на сивия сектор. КЗК отчита добрите намерения на Ангелкова, но в същото време отбелязва, че идеята й по същество би довела до ефекта на картела и вместо да подобри качеството, има риск то да се влоши. В добавка, Комисията посочва, че на българския пазар има свръхпредлагане на места за настаняване, вследствие на което хотелите стоят полупразни. 

Становището на КЗК по питането на Министерство на туризма (МТ), бе публикувано в петък следобед на сайта й.

Туристите ни - петзвездни

В началото на годината Ангелкова анонсира идеята си като тогава бе посочено, че тя е в отговор на искане на туристическия бранш.

"Към момента не съществува законово установена ценова рамка по отношение на нощувките в различните категории места за настаняване. По този начин е възможно в някои случаи изравняване на цената за нощувка в място за настаняване категория две звезди и такова с четири звезди, като освен това се допуска "подбиване" на цените на нощувка, най-вече от страна на големите хотелски вериги спрямо по-малките. В резултат на по-ниските цени в хотелите от висока категория, туристите се насочват към тях за сметка на хотелите от по-ниска категория", смятат от Министерството на туризма.

Следователно: липсата на достатъчно туристи в хотелите от по-ниска категория водело до невъзможност за възвръщане на инвестициите и до евентуалното им затваряне, както и до това, че не разполагат с достатъчно средства за повишаване на качеството, с което стават още по-неконкурентоспособни.

Министерството дава и общи данни за България за заетостта в местата за настаняване с 10 и повече легла, които показват, че заетостта при категории "четири" и "пет звезди" е 50,5%, в "три звезди" – 37,5%, а в "една" и "две звезди" – 25 на сто.

"Въвеждане на минимални цени на база на себестойността на услугите, предлагани в хотелите, ще окаже положително въздействие върху пазара, като го предпази от дъмпингови практики, които обикновено са свързани със съкращаване на част от услугите или понижаване на качеството им", мотивират се от ведомството на Ангелкова.

Къде е контролът 

КЗК е поискала становища от големите национално представителни организации в бранша - Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА), Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА), както и от Българска национална асоциация "Активни потребители" (БНААП). Становищата на всички организации са много сходни. Те се обявяват "против" идеята на Николина Ангелкова.

Ето и част от съображенията им:

- при образуването на цените на хотелиерските услуги влияят множество и комплексни фактори като разходи, период на заетост (като сезон и като ден от седмицата), предоставянето на пакетни услуги, дали настаняването е индивидуално или пакетно. Следователно БХРА изразява опасения относно механизма, по който ще бъдат налагани минимални цени, ефектът им върху предоставяните услуги и начина, по който ще се отчитат индивидуалните особености на предоставяните хотелиерски услуги по региони.

- въвеждането на минимални цени противоречи на принципите на свободна пазарна икономика и няма да гарантира качеството на услугата. Според БАТА, обекти от една и съща категория, но с различна леглова база ще се окажат в неравностойно положение и съответно тази мярка няма да има положителен ефект нито за местата за настаняване и служителите им, нито за клиентите.

 - аргументите, че мярката ще доведе до изсветляване на пазара за неоснователни, тъй като проблемът е, че не се регистрират реализираните нощувки, а не на какви цени се отчитат, смята и АБТТА. Според асоциацията основната причина за тези практики е свръхпредлагането в резултат на небалансирано съотношение между наличната леглова база и реалното търсене, какъвто е случая по Черноморието, Банско и някои други локации.

- не въвеждането на нови правила, а стриктното прилагане на съществуващите изисквания е гаранция за постигане и поддържане на оптималното съотношение цена/качество, както и за нормалното функциониране на пазара, смята и БНААП.

Добри намерения - лошо изпълнение

На базата на тези становища, КЗК взима решение, че идеята на Ангелкова не бива да се реализира. Биха се ограничили възможностите на хотелите да използват едно от най-важните средства за конкуренция, а именно цената, като прилагат различни ценови стратегии за привличане на клиенти, посочва Комисията и прави извод:

"Въвеждането на минимални цени за настаняване би довело до същия ефект, какъвто би имал картел между всички хотели в България. Разбираема е регулаторната цел за подкрепа на малкия и среден бизнес, но поддържането на неефективни хотели не би следвало да бъде за сметка на потребителите, които ще заплащат по-високи цени в резултат на определянето на минимални цени."

Сами по себе си минималните цени не могат да бъдат гаранция нито за качество, нито за спазване на изискванията за съответната категория хотели. Наличието на минимални цени, които да гарантират по-висок марж между разходите и приходите и съответно по-висока печалба, не може да попречи на някои хотелиери да предлагат услуги с по-ниско качество с цел да понижат разходите си и при гарантираното ниво на минимални цени да увеличат печалбата си. Аналогично няма и гаранции, че хотелиерите биха инвестирали тази допълнителна печалба в по-квалифициран персонал, по- голямо разнообразие и по-високо качество на предлаганите услуги. Нещо повече, при гарантирано ниво на печалба те не биха имали стимул да подобряват качеството на предоставяните от тях услуги по настаняване, смятат от Комисията.

Различните фактори като населеното място, период от годината, дали е активен сезон – лятото за морските курорти и зимата за планинските курорти, ден от седмицата – дали е работен ден или уикенд, местоположение – дали е в центъра на населеното място или в покрайнините и пр. всъщност определят търсенето и предлагането, което е в основата на ценообразуването - основен пазарен механизъм, който няма как да се регулира със закон, пише още в решението.

Много хотели, малко нощувки

От КЗК прилагат като аргумент справка на самото министерство за заетостта на хотелите по курорти, от която вадят извода, че "постоянно и значително незапълване на капацитета на местата на настаняване са индикация за наличие на свръхпредлагане на пазара на настаняване. Дори в активния сезон не се запълва максималният капацитет на местата за настаняване". 

Ето какъв процент от легловата база в по-големите курорти е била заета (2016 г и 2017 г):

Албена (между 79,3% и 86,9%),

Златни пясъци (между 82,2% и 87,8%),

Слънчев бряг (между 82,9% и 89,1%),

Приморско (между 79,9% и 85% с изключение на юли2017 г., когато заетостта достига 96,1%).

Единственият пример за висока заетост е Дюни (между 94,2% и 100% с изключение на юли 2016 г., когато заетостта е 84%).

Значително по-ниска е заетостта в Св. св. Константин и Елена (между 61,8% и 65,3%) и особено в Елените (между 30,2% и 35,2%).

Месеците юни и септември, при които са налице приемливи климатични условия за почивка в морските курорти, се характеризират с още по-ниски нива на заетост.

Ситуацията не е по-добра при планинските курорти. При тях, както и при морските най-активният сезон отново е ограничен до два месеца: януари и февруари, като данните за тези месеци са както следва:

Боровец (между 66,2% и 80%),

Пампорово (между 50,1% и 55%),

Банско (между 53,6% и 58%). В съседните на тези месеци: декември и март заетостта е още по-ниска.

Заетостта на хотелите в София, която не се характеризира със сезонност, също е на ниски нива: като се изключат някои по-ниски данни от началото на 2016 г. и януари 2017 г. заетостта се движи между 41,1% и 52,9%. 

В заключение КЗК посочва: 

"КЗК счита, че определянето на минимални цени при категоризираните места за настаняване би ограничило ценовата конкуренция между хотелите. Минималните цени не могат да бъдат гаранция нито за качество, нито за спазване на изискванията за съответната категория хотели, нито, че хотелиерите биха инвестирали тази допълнителна печалба в повишаване на качеството на предлаганите услуги."