Забравеният герой от “Собибор“

Герой за света, забравен в родината си.

Такава е съдбата на украинско-руския евреин Александър Печерски. Това е човекът, организирал единствения успешен бунт в нацистки концлагер по време на Втората световна война.

Благодарение на него близо 300 души успяват да избягат от лагера за унищожение „Собибор“ през есента на 1943 г. Малко над 50 от тях оцеляват, за да разкажат на света какво се е случило на това зловещо място.

Сега на екраните в Русия тръгва филмът „Собибор“ - 31 години след британския „Бягство от Собибор“. Вероятно това е опит най-после да бъде почетен Александър Аронович Печерски.

Кой е той?

Роден е през 1909 г. В град Кременчуг – тогава в Руската империя, а днес в Украйна. Когато е дете, семейството се преселва в Ростов на Дон.

Печерски работи като електротехник в градския завод за ремонт на локомотиви. Завършва музика и литература в местния университет, след което започва работа като счетоводител.

Призован е в армията веднага след нападението на нацистка Германия срещу СССР през 1941 г. И получава офицерско звание. Участва в битката за Москва, но е пленен край град Вязма. Тъй като е висок и рус, дълго време успява да скрие еврейския си произход. След като е разкрит при медицинска процедура, е изпратен в „Собибор“.

При пристигането си се обявява за дърводелец пред офицера от СС, извършващ селекцията. Макар че никога през живота си не е правил това. И има късмета да го оставят жив, за да върши физическа работа, вместо веднага да го пратят в газовите камери.

В лагера с него бързо се свързват полски евреи, говорещи руски. И Печерски единодушно бива избран да изготви плана за бягство. Този план е колкото опасен, толкова и гениален. Лейтенантът от Червената армия обяснява, че единственият шанс е да се организира колективно бягство. И понеже концлагеристите нямат оръжие, трябва да убият един по един няколко германски есесовци от охраната и украински надзиратели.

Точно тук е гениалното на плана. Печерски залага на алчността на охраната. На надзирателите е прошепнато, че за тях има хубави дрехи, конфискувани от унищожените евреи. И те лесно падат в капана, което им струва живота. А въстаниците се сдобиват с известно количество оръжие. И прекъсват телефонните кабели, като така поне за известно време забавят обявяването на тревога.

Концлагеристите помитат оградата от бодлива тел, обстрелвани от кулите. Над 300 души успяват да избягат. За съжаление, немалко от тях са убити – било в битки, било от полски антисемити.

Благодарение на това бягство светът научава за ужасите в „Собибор“, където за година и половина са убити 250 000 души. Нацистите обаче унищожават лагера веднага. Тези, които не са посмели да участват в бунта, са разстреляни, а на мястото на бараките и газовите камери е посадено зеле.

Но петдесетина души оцеляват и дочакват края на войната. Сред тях е и Александър Печерски. Но патилата му не свършват.

Когато той достига до съветските части в Беларус, бива изпратен в наказателен батальон. Обзет от шпиономания, Сталин смята, че всеки военнопленник, останал жив, е потенциален шпионин, изпратен на мисия от германците, на които се е „продал“.

Печерски отново е ранен и демобилизиран. В документа му пише, че е „изкупил с кръв вината си пред Родината“. Човекът, благодарение на когото в крайна сметка светът научава за ужасите в „Собибор“, да има вина? Абсурдно, но факт.

И след войната Печерски си има проблеми. Режимът на Сталин започва кампания срещу евреите, които обявява за „безродни космополити“. Героят от „Собибор“ е уволнен от работа.

Не му разрешават да присъства на Нюрнбергския процес, където иска да свидетелства.

Съшевременно СССР гради дружба с „нова“ Полша и иска да премълчи за антисемитизма сред част от нейното население.

Отгоре на всичко през 1948 г. е създадена държавата Израел. И там бунтът в „Собибор“ е обявен за едно от най-важните събития в съпротивата на евреите срещу нацистка Германия. А много скоро СССР започва да подкрепя арабите срещу Израел.

Съветският антисемитизъм достига до такива измерения, че се премълчават дори нацистките зверства в Бабий Яр край Киев през 1941 г. А те са считани за началото на Холокоста. Дамгосана е прекрасната поема „Бабий Яр“ на Евгений Евтушенко.

Цялата тази поредица от неблагоприятни за евреите в СССР обстоятелства довеждат до абсурда Александър Печерски да е известен в целия свят, но не и в родината си. Оше приживе името му е изписано на паметна плоча в Тел Авив. Има го и в Бостън, на колона в памет на въстаниците.

Все пак Печерски успява да свидетелства. Това става на процес в СССР през 1963 г. срещу бивши украински надзиратели от „Собибор“.

А в това време Печерски, въпреки недоволството на съветските власти, праща писма до своите оцелели съратници, разпръснати в Израел, САЩ, Канада, Австралия и други страни.

Оцелелите го канят на гости, но Москва не го пуска да пътува. През 1987 г. не разрешават на героя да замине за САЩ за тържествената премиера на филма „Бягство от Собибор“. Ролята на Печерски в него изпълнява холандецът Рутгер Хауер.

Печерски умира на 80-годишна възраст в Ростов на Дон през 1990 г.

Чак през 2007 г. на стената на дома, в който е живял, е поставена паметна плоча.

Полша изпревари СССР, като го награди посмъртно през 2013 г. Три годни по-късно руският президент Владимир Путин връчи на внучката му Орден за мъжество.

Александър Аронович Печерски най-после получи признание и в родината си.