Размяната на удари между Иран и Израел на сирийска територия няма непосредствена връзка с оттегляното на Доналд Тръмп от ядреното споразумение. Вече от доста време насам на това място кипи военен конфликт между двете страни. Той беше разпален от опитите на Иранската революционна гвардия да създаде в Сирия още една своя оперативна база в чужбина – като преден пост в борбата срещу Израел. Другата подобна база се намира в Южен Ливан. Но онова, което се случи в нощта срещу четвъртък (10.5) беше забележително в поне две отношения.

От една страна Израел атакува значително по-силно, отколкото в последно време, което очевидно трябваше да се разбира като предупреждение към хардлайнерите в Техеран. От друга страна направи впечатление, че Русия отново не направи опит да възпре Израел. Очевидно съюзът на Путин с Иран си има граници.

Въпреки това решението на Тръмп за отказ от ядреното споразумение несъмнено се отразява на цялостната картина в региона. Защото растящите напрежения между Иран и Израел показват, че това споразумение далеч не е било толкова успешно, колкото се струва на мнозина в Европа.

Само частичен успех

То блокира ядрените амбиции на Техеран през последните две години, но не успя да прекърши стратегическите попълзновения на Иран на Арабския полуостров, нито  неговата агресивна политика спрямо Израел. В това отношение критиците на споразумението се оказаха прави:

Новата свобода на действие, която възникна след отмяната на санкциите, Иран вложи в разширяването на властовите си позиции в региона, а не в усмиряването на революционните си претенции.

Този факт остана твърде дълго незабелязан най-вече в Германия, където краят на санкциите бе възприет като стартов сигнал за повторното завладяване на иранския пазар.

А сега какво? Трудно е да си представим, че европейците сами ще успеят да поддържат живота на споразумението. Техните фирми ще се въздържат от търговия с Иран заради угрозата от американски санкции. Затова френският президент Макрон предложи едно разширено споразумение, което да обхваща и някои регионални въпроси, както и иранската ракетна програма.

Подобно нещо наистина би било желателно, дори и само за да бъде обезвредено най-сетне сирийското буре с барут. За тази цел обаче се изисква голямо количество добра воля от всички страни – и най-вече във Вашингтон, Москва и Техеран. За съжаление точно там управляват тесногръди националисти.

Дойче веле.