За пръв път от 2015 г. насам Китай проведе на 18 април тази година военни маневри в Тайванския проток. Целта беше, от една страна, да се отправи предупреждение срещу стремежите на Тайван за независимост, а от друга - да се демонстрира най-новата китайска военна техника. При управлението на президента Си Цзинпин китайската армия обхватно модернизира арсенала и структурата си. На 19-ия партиен конгрес през миналия октомври Си заяви, че модернизирането на армията ще бъде завършено до 2035 г., а до 2050 г. Китай смята да се нареди сред най-големите военни сили в света. За тези амбициозни цели на армията бяха предоставени над 150 милиарда щатски долара през 2017 г.

Възходяща регионална сила

Според британския Международен институт за стратегически изследвания (IISS), който всяка година излиза с доклад за актуалното състояние на всички армии в света, Китай инвестира за военни цели между 6 и 7 на сто от брутния си вътрешен продукт. В последния доклад на мозъчния тръст се сочи също, че през последните години страната отбелязва голям напредък по отношение на модернизацията на военновъздушните сили и флотата и започва да достига САЩ.

Китай например демонстрира вече първия си стелт изтребител "Ченгду J-20". В комбинация с модерните ракети "въздух-въздух" PL-15 и новият клас ескадрен миноносец за пръв вече разполага със способността ефективно да възпира вражески сили далеч от крайбрежието и териториалните си води. Експертът Майкъл Чейз от "Ранд корпорейшън" казва: „Китай постигна невероятен напредък в редица ключови военни технологии за сплашване на евентуални противници и разви способности, които ще му позволят да печели бъдещи войни.“

Според единодушната оценка на експертите модернизацията на китайската армия показва, че страната е схванала много точно колко сериозно са се променили модерните методи за водене на война. Мея Ноуенс от IISS посочва в разговор с ДВ, че Китай се подготвя за потенциални конфликти във всички области - на суша, по море, във въздуха, в космическото и в киберпространството. Според нея модернизацията на армията междувременно позволява на Китай да налага претенциите си в региона и с военни средства.

Засега китайската армия не разполага обаче с боен опит и тренировки за съвместни действия на различните си  войскови поделения. А корупцията и остарялата организационна структура на армията ограничават ударната ѝ сила. Затова Си Цзинпин започна мащабна кампания за борба срещу корупцията и за преструктуриране на армията. "При управлението на Си Китай се зае и с редица предизвикателства пред армията, които не са свързани с технологичното развитие“,посочва Майкъл Чейз от "Ранд корпорейшън".

Глобална експанзия

На 1 август 2017 г. Китай откри първата си презокеанска военноморска база в Джибути край Африканския рог. Това е ясен сигнал, че Китай иска да разшири военното си влияние в Азия и Тихоокеанския регион. Изследване на американския Center for Advanced Defense Studies (C4ADS) показва, че 15 от пристанищните проекти, финансирани по линия на мащабната престижна инициатива на Китай - "Поясът и пътят", целят не толкова взаимната икономическа изгода, колкото защитата на китайските интереси в сферата на сигурността. "Инвестициите трябва да осигурят политическо влияние, да повишат военното присъствие на Китай и да му дадат стратегически предимства", се посочва в изследването. Ангажиментът на Китай цели утвърждаването на страната като военноморска сила.

Модернизацията на армията и свързаното с нея нарастване на военното влияние на Китай изправят САЩ и неговите съюзници пред непосредствени предизвикателства. "Във военно отношение се наблюдава пряка надпревара между Пекин и Вашингтон", посочва Ноуенс. Както САЩ редовно изпращат кораби в Тихия океан и Южнокитайско море, така и Китай все по-често изпраща свои кораби в Индийския океан и дори чак до Средиземно и Балтийско море. 

"Дойче веле"