Ad Config - Website header

 

Article_top

"Накрая на бездната.“

Така някога един от най-знаменитите израелски писатели е нарекъл района, където в понеделник бе открито новото посолство на САЩ в Йерусалим. Други го помнят съвсем иначе.

Застанали в долината под хълма, където бяха издигнати знамената на Израел и САЩ, палестинци заявиха, че земята е била на арабски селяни, отглеждали смокини, грозде и пшеница.

Всичко в Йерусалим е спорно и винаги е било такова. Статутът на свещения град е в сърцевината на остър конфликт.

За едно нещо израелците и палестинците са единодушни – решението на една световна суперсила да премести посолството си от Тел Авив в Йерусалим навръх 70-годишнината на Израел е повратен момент. Но тук единодушието свършва.

Израелците вярват, че администрацията на президента Доналд Тръмп придава тежест на отдавнашната им позиция, че Йерусалим е древната столица на еврейския народ и място на светини като Стената на плача и древните еврейски храмове.

Палестинците обаче са гневни на отношението на САЩ към града, където живеят над 300 000 араби и който е третият най-свещен град на исляма.

Палестинският президент Махмуд Абас отказа да се срещне с американски представители и заяви, че САЩ вече не могат да бъдат смятани за честен посредник.

И като микрокосмос на един по-голям спор малкото парче земя, избрано за посолство, има собствена съвкупност от сложности, тъй като се намира в Арнона – днес населен предимно с евреи район южно от Стария град на Йерусалим.

Ничия земя

Мястото разделя линията между Западен Йерусалим и района, известен като Ничия земя, създаден в края на войната през 1948 г. между Израел и арабските му съседи.

След примирие през 1949 г. израелските сили се изтеглят на запад от договорената линия, а йорданците – на изток. В някои райони остава пространство, известно като Ничия земя.

Един от тези райони е анклавът между еврейския квартал Талпиот и арабските села на изток.

Мястото остава демилитаризирана зона до Шестдневната война през 1967 г., когато Израел отнема от Йордания Западния бряг на река Йордан и по-късно разширява границите на Йерусалим и присъединява към града някои арабски села.

Стъпката не получава международно признание и палестинците продължават да претендират за Източен Йерусалим, като настояват, че той трябва да бъде столица на бъдещата палестинска държава.

Пписателят Амос Оз е отраснал в йерусалимския квартал Талпиот, където бе открито новото американско посолство. Снимка Уикипедия

През февруари говорителката на Държавния департамент Хедър Науърт призна, че посолството е „разположено частично в Западен Йерусалим и това, което се нарича Ничия земя“.

Това бе потвърдено от висш представител на ООН, който нямаше разрешение да говори публично поради чувствителността на въпроса.

„Има известна неяснота къде точно през имота минава линията, но не смятам, че има неяснота около факта, че тя минава през него - каза той пред Ройтерс. - Според международното право това е все още окупирана територия, тъй като нито една страна няма право да окупира района между линиите.“

Когато Тръмп призна Йерусалим за столица на Израел, той остави вратата отворена за Израел и палестинците да поделят града помежду си, като заяви, че не заема позиция по „решението за спорните граници“.

Но Набил Шаат – палестински дипломат ветеран, каза, че преместването на посолството може да усложни по-нататъшни мирни преговори.

„Установяването на посолството в Ничия земя наистина е нарушение на демографското и географското разделение на Йерусалим“, заяви той през миналата седмица.

Но Йоси Бейлин – бивш израелски участник в мирните преговори, заяви, че местонахождението на посолството не би имало последици, стяга палестинците и израелците да съживят мирния процес.

„В крайна сметка, ако трябва да уредим някои неща в Йерусалим, като се надявам, че ще направим, тогава ще трябва да установим точна линия и ще трябва да компенсираме“, каза Бейлин пред Ройтерс.

Краят на света

При ясно време от улицата, минаваща над посолския комплекс, могат да бъдат видени Мъртво море и Йордания.

Тази улица някога е била краят на Телпиот – квартал, построен през 20 те години на ХХ век от новопристигнали еврейски имигранти и в който са живели хора като Шмуел Йосеф Агнон – бащата на съвременната литература на иврит и Нобелов лауреат през 1966 г.

Десетилетия по-късно един от най-знаменитите израелски писатели – Амос Оз, описва през 2002 г. в автобиографията си „История за любов и мрак“ детските си спомени от Талпиот.

Там Оз посещава чичо си Йосеф Клаузнер – изтъкнат учен и съперник на Агнон, и описва своите чичо и леля как вървят в събота вечерта по улицата над долината:

Но 96-годишният Мохамад Джадала – палестинец от село Сур Бахер от другата страна на долината, казва, че си спомня как поколението на баща му е обработвало земята на това място.

„Всичко се е променило. Сега тук е американското посолство – те са срещу арабите и палестинците“, заявява той.

 

"Накрая на бездната.“

Така някога един от най-знаменитите израелски писатели е нарекъл района, където в понеделник бе открито новото посолство на САЩ в Йерусалим. Други го помнят съвсем иначе.

Застанали в долината под хълма, където бяха издигнати знамената на Израел и САЩ, палестинци заявиха, че земята е била на арабски селяни, отглеждали смокини, грозде и пшеница.

Всичко в Йерусалим е спорно и винаги е било такова. Статутът на свещения град е в сърцевината на остър конфликт.

За едно нещо израелците и палестинците са единодушни – решението на една световна суперсила да премести посолството си от Тел Авив в Йерусалим навръх 70-годишнината на Израел е повратен момент. Но тук единодушието свършва.

Израелците вярват, че администрацията на президента Доналд Тръмп придава тежест на отдавнашната им позиция, че Йерусалим е древната столица на еврейския народ и място на светини като Стената на плача и древните еврейски храмове.

Палестинците обаче са гневни на отношението на САЩ към града, където живеят над 300 000 араби и който е третият най-свещен град на исляма.

Палестинският президент Махмуд Абас отказа да се срещне с американски представители и заяви, че САЩ вече не могат да бъдат смятани за честен посредник.

И като микрокосмос на един по-голям спор малкото парче земя, избрано за посолство, има собствена съвкупност от сложности, тъй като се намира в Арнона – днес населен предимно с евреи район южно от Стария град на Йерусалим.

Ничия земя

Мястото разделя линията между Западен Йерусалим и района, известен като Ничия земя, създаден в края на войната през 1948 г. между Израел и арабските му съседи.

След примирие през 1949 г. израелските сили се изтеглят на запад от договорената линия, а йорданците – на изток. В някои райони остава пространство, известно като Ничия земя.

Един от тези райони е анклавът между еврейския квартал Талпиот и арабските села на изток.

Мястото остава демилитаризирана зона до Шестдневната война през 1967 г., когато Израел отнема от Йордания Западния бряг на река Йордан и по-късно разширява границите на Йерусалим и присъединява към града някои арабски села.

Стъпката не получава международно признание и палестинците продължават да претендират за Източен Йерусалим, като настояват, че той трябва да бъде столица на бъдещата палестинска държава.

Пписателят Амос Оз е отраснал в йерусалимския квартал Талпиот, където бе открито новото американско посолство. Снимка Уикипедия

През февруари говорителката на Държавния департамент Хедър Науърт призна, че посолството е „разположено частично в Западен Йерусалим и това, което се нарича Ничия земя“.

Това бе потвърдено от висш представител на ООН, който нямаше разрешение да говори публично поради чувствителността на въпроса.

„Има известна неяснота къде точно през имота минава линията, но не смятам, че има неяснота около факта, че тя минава през него - каза той пред Ройтерс. - Според международното право това е все още окупирана територия, тъй като нито една страна няма право да окупира района между линиите.“

Когато Тръмп призна Йерусалим за столица на Израел, той остави вратата отворена за Израел и палестинците да поделят града помежду си, като заяви, че не заема позиция по „решението за спорните граници“.

Но Набил Шаат – палестински дипломат ветеран, каза, че преместването на посолството може да усложни по-нататъшни мирни преговори.

„Установяването на посолството в Ничия земя наистина е нарушение на демографското и географското разделение на Йерусалим“, заяви той през миналата седмица.

Но Йоси Бейлин – бивш израелски участник в мирните преговори, заяви, че местонахождението на посолството не би имало последици, стяга палестинците и израелците да съживят мирния процес.

„В крайна сметка, ако трябва да уредим някои неща в Йерусалим, като се надявам, че ще направим, тогава ще трябва да установим точна линия и ще трябва да компенсираме“, каза Бейлин пред Ройтерс.

Краят на света

При ясно време от улицата, минаваща над посолския комплекс, могат да бъдат видени Мъртво море и Йордания.

Тази улица някога е била краят на Телпиот – квартал, построен през 20 те години на ХХ век от новопристигнали еврейски имигранти и в който са живели хора като Шмуел Йосеф Агнон – бащата на съвременната литература на иврит и Нобелов лауреат през 1966 г.

Десетилетия по-късно един от най-знаменитите израелски писатели – Амос Оз, описва през 2002 г. в автобиографията си „История за любов и мрак“ детските си спомени от Талпиот.

Там Оз посещава чичо си Йосеф Клаузнер – изтъкнат учен и съперник на Агнон, и описва своите чичо и леля как вървят в събота вечерта по улицата над долината:

Но 96-годишният Мохамад Джадала – палестинец от село Сур Бахер от другата страна на долината, казва, че си спомня как поколението на баща му е обработвало земята на това място.

„Всичко се е променило. Сега тук е американското посолство – те са срещу арабите и палестинците“, заявява той.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли съживяването на проекта за АЕЦ „Белене“?