Ad Config - Website header

 

Article_top

В навечерието на срещата на върха на ЕС за Западните Балкани чуждестранните журналисти отново насочват поглед към София. В левия германски вестник „Нойес Дойчланд", който по времето на ГДР беше орган на комунистическата партия, Михаел Мюлер е написал обширен репортаж от българската столица под заглавие „София през пролетта". Авторът анализира отношението на българите към собствената им история и в същото време пише с много симпатия за забележителностите на страната. Предлагаме Ви няколко пасажа от тази статия:

„Да, София по очарователен начин стимулира всички сетива и винаги си струва да я посетиш за няколко дни. Към смесицата от сецесион, история и фолклор от някогашния социализъм и днешния балкански вариант на капитализма в момента между другото се добавя още един аспект. Гвардейците пред официалните сгради днес сякаш вдигат краката си още по-високо. Кавалкади от черни лимузини с включени сирени фучат от летището към някакви официални офиси, към резиденциите и обратно към летището, за да посрещнат още високи гости. Защото до края на юни България е председател на ЕС", пише авторът и ни запознава с 32-годишната Мариела Иванчева, която е стартирала свой бизнес. Младата уеб дизайнерка се гневи, че вместо да подпомага бизнеса, държавата дава пари за паметници на „някакъв тип, който преди 1300 години бил спасил Европа". По-нататък в репортажа четем:

"България на три морета"

„С това младата софиянка бърка с пръст в една рана, която всъщност не е само типично българска - тя мъчи хората на целия Балкански полуостров. От една страна, 500-те години в границите на Османската империя глуповато се обобщават като „робство" - сякаш собствените боляри са властвали по някакъв друг начин. От друга страна, в историята на възникването на нациите и държавите зее огромна дупка. Така че българските политици и идеолози, подкрепяни от престараващи се професори по история, непрекъснато се опитват да прехвърлят един по възможност цялостен мост над тази дупка - чак до днешно време. Символичните статуи край парапета на този мост са трите средновековни столици на България до 1396 Г. - Плиска, Велики Преслав и Велико Търново, както и София, която от 1879 година е столица на модерната българска държава. А също така различните манастири, например Рилският и Бачковският, както и черквите в Бояна, Иваново и Несебър - за да споменем само няколко имена от доста по-дългия списък на българските културно-исторически паметници в списъка на ЮНЕСКО."

По-нататък в репортажа става дума за споменатия от Мариела Иванчева паметник на хан Тервел.

„„Той е спасил цяла Европа от ислямизиране", твърди българският министър на отбраната Красимир Каракачанов, който е както председател на Националния комитет „Хан Тервел - Спасителят на Европа", така и лидер на една националистическа партия, участваща в правителството. Подобни изхвърляния звучат преувеличено и смехотворно, макар и по един симпатичен начин, но свързаната с тях символика в българското всекидневие понякога определено смущава. Например, когато една детска градина се кръсти „Всички сме малки българчета". Но това със сигурност не е чак толкова смущаващо, колкото тениските с надпис „България на три морета", които не само се продават, но и се носят в София. Вярно, картата на тези тениски е от далечната 927 година. Но и картата от 1941 г. стига не само до Черно море, както е днес. Тя се разпростира на юг чак до Солун на гръцкото Егейско крайбрежие, както преди 1000 години, а на запад България достига почти до Адриатика - отделя я само Албания, която, впрочем, през Втората световна също като България е съюзник на нацистка Германия.

"Всичко това не бива да помрачава радостта от едно пътуване до София"

За любопитния посетител и следотърсач центърът на София предлага и други политико-исторически атракции. Паметникът на Ленин отдавна е подменен от статуя на градската закрилница света София, а на мястото на някогашния мавзолей на Георги Димитров сега се е отворило едно своеобразно голо пространство с открито кафене в единия край.

„Не смеят да пипнат единствено Паметника на Съветската армия в едновремешния Парк на свободата", констатира културологът Иво Христов на страниците на всекидневника „Сега". Защото това можело отново да доведе до масови протести в столицата.

Всичко това не бива да помрачава радостта от едно пътуване до София, до България. Напротив. Но трябва да ни отвори очите. Защото потвърждава наблюдението на Курт Тухолски:

"Който иска да разбере теснотията на своето време, трябва да учи история. А който иска да разбере теснотията на своята родина, трябва да пътува." И трезво да сравнява видяното с действителността в своята родина, можем да добавим", пише авторът в края на репортажа си от българската столица.

"Дойче веле"

 

В навечерието на срещата на върха на ЕС за Западните Балкани чуждестранните журналисти отново насочват поглед към София. В левия германски вестник „Нойес Дойчланд", който по времето на ГДР беше орган на комунистическата партия, Михаел Мюлер е написал обширен репортаж от българската столица под заглавие „София през пролетта". Авторът анализира отношението на българите към собствената им история и в същото време пише с много симпатия за забележителностите на страната. Предлагаме Ви няколко пасажа от тази статия:

„Да, София по очарователен начин стимулира всички сетива и винаги си струва да я посетиш за няколко дни. Към смесицата от сецесион, история и фолклор от някогашния социализъм и днешния балкански вариант на капитализма в момента между другото се добавя още един аспект. Гвардейците пред официалните сгради днес сякаш вдигат краката си още по-високо. Кавалкади от черни лимузини с включени сирени фучат от летището към някакви официални офиси, към резиденциите и обратно към летището, за да посрещнат още високи гости. Защото до края на юни България е председател на ЕС", пише авторът и ни запознава с 32-годишната Мариела Иванчева, която е стартирала свой бизнес. Младата уеб дизайнерка се гневи, че вместо да подпомага бизнеса, държавата дава пари за паметници на „някакъв тип, който преди 1300 години бил спасил Европа". По-нататък в репортажа четем:

"България на три морета"

„С това младата софиянка бърка с пръст в една рана, която всъщност не е само типично българска - тя мъчи хората на целия Балкански полуостров. От една страна, 500-те години в границите на Османската империя глуповато се обобщават като „робство" - сякаш собствените боляри са властвали по някакъв друг начин. От друга страна, в историята на възникването на нациите и държавите зее огромна дупка. Така че българските политици и идеолози, подкрепяни от престараващи се професори по история, непрекъснато се опитват да прехвърлят един по възможност цялостен мост над тази дупка - чак до днешно време. Символичните статуи край парапета на този мост са трите средновековни столици на България до 1396 Г. - Плиска, Велики Преслав и Велико Търново, както и София, която от 1879 година е столица на модерната българска държава. А също така различните манастири, например Рилският и Бачковският, както и черквите в Бояна, Иваново и Несебър - за да споменем само няколко имена от доста по-дългия списък на българските културно-исторически паметници в списъка на ЮНЕСКО."

По-нататък в репортажа става дума за споменатия от Мариела Иванчева паметник на хан Тервел.

„„Той е спасил цяла Европа от ислямизиране", твърди българският министър на отбраната Красимир Каракачанов, който е както председател на Националния комитет „Хан Тервел - Спасителят на Европа", така и лидер на една националистическа партия, участваща в правителството. Подобни изхвърляния звучат преувеличено и смехотворно, макар и по един симпатичен начин, но свързаната с тях символика в българското всекидневие понякога определено смущава. Например, когато една детска градина се кръсти „Всички сме малки българчета". Но това със сигурност не е чак толкова смущаващо, колкото тениските с надпис „България на три морета", които не само се продават, но и се носят в София. Вярно, картата на тези тениски е от далечната 927 година. Но и картата от 1941 г. стига не само до Черно море, както е днес. Тя се разпростира на юг чак до Солун на гръцкото Егейско крайбрежие, както преди 1000 години, а на запад България достига почти до Адриатика - отделя я само Албания, която, впрочем, през Втората световна също като България е съюзник на нацистка Германия.

"Всичко това не бива да помрачава радостта от едно пътуване до София"

За любопитния посетител и следотърсач центърът на София предлага и други политико-исторически атракции. Паметникът на Ленин отдавна е подменен от статуя на градската закрилница света София, а на мястото на някогашния мавзолей на Георги Димитров сега се е отворило едно своеобразно голо пространство с открито кафене в единия край.

„Не смеят да пипнат единствено Паметника на Съветската армия в едновремешния Парк на свободата", констатира културологът Иво Христов на страниците на всекидневника „Сега". Защото това можело отново да доведе до масови протести в столицата.

Всичко това не бива да помрачава радостта от едно пътуване до София, до България. Напротив. Но трябва да ни отвори очите. Защото потвърждава наблюдението на Курт Тухолски:

"Който иска да разбере теснотията на своето време, трябва да учи история. А който иска да разбере теснотията на своята родина, трябва да пътува." И трезво да сравнява видяното с действителността в своята родина, можем да добавим", пише авторът в края на репортажа си от българската столица.

"Дойче веле"

Коментари

Blagovesta Vasileva's picture
Blagovesta Vasileva
тутифрути

кой ще отрече

че си приличаме досуш с македонците. Те строят антични паметници и измислени исторически събития, ние говорим безсмислици като "Тервел- спасител на Европа". Живеем и едните и другите в историческа измислица, самозалъгваме се и се удряме по гърдите като бай Ганьо във Виенската баня, не виждаме нищо в бъдещето, затова не знаем на къде сме се отправили и даге не искаме да мислим за това. Чувството, че стоим на едно място ни гнети, но не желаем да го признаем, защото сме спасили Европа, защото друг ни е виновен за 500 г. османска власт, защото сме най- жертваните и изобщо никой не ни разбира и всички ни пречат. С една дума великите непризнати.
10 стинки's picture
10 стинки
10 стинки

точно тъй

Досущ цигани...

...

Вие и колегата по-горе от малцинствата ли сте? Опитвам се да намеря логично обяснение на позициите ви.

Да си приличаме с македонците

Да си приличаме с македонците ли? Че как няма като сме един народ в две държави?! Прочети Манифеста на Яне Сандански и ще разбереш какво имам предвид. Има го на страницата му във Википедия. Няма да пускам линкове тук.
Емил Станоев's picture
Емил Станоев
Емил Станоев

Цитат ::Подобни изхвърляния звучат преувеличено и смехотворно,

Всеки днешен "журналист" се мисли за многознайко !!? Изобщо преди да пише някакви смехории да прочете историята !? В Италия за КАН Тервел има книги издадени и е почитан Светец и истински спасител на Европа !

...

Нека си се мисли за многознайко, но по-любопитното е, че медии като тази ("КлубЗ") обичат да тиражират подобни пасквили, с идеята, че си вдигат рейтинга пред аудиторията, а ефектът е точно обратният на желания.

Типично.

"КлубЗ", както и "Дневник", неуморно ни представят антибългарски статии на "Дойче веле". Видно е, че те си имат своята аудитория, съдейки по коментарите, но все още има достатъчно трезвомислещи и родолюбиво настроени хора в България. Целта е една - народът да се превърне в безпаметна маса, която следва заповедите на Началниците зад граница, без собствени водачи, ценности, идеали, история.
Емил Станоев's picture
Емил Станоев
Емил Станоев

Нали ги командва Сорос !!

Нали ги командва Сорос !! Нормално е ! той се бори против Българското самосъзнание ! Платените винаги са роби -- /това е за този клуб/

А вий сте Идиотин!

А вий сте Идиотин!

Теб те командват Извънземните

Теб те командват Извънземните!

Средновековни

Докато се ровим в Средновековието, пренебрегваме Големи Образи като Гоце Делчев, Яне Сандански, Ванче (Александров) и други Велики Българи, нарочно забравени от учебниците по История и празници и чествания!!!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията