Ad Config - Website header

 

Article_top

Непонятно е защо текстът на Захари Стоянов за Баташкото клане отпадна от уроците в училище - той е сакрален за нашия народ, заяви в интервю за агенция "Фокус" историкът проф. Пламен Павлов по повод 142 години от зверствата.

Проверка на Клуб Z показа, че Баташкото клане не е отпаднало от учебниците по история, а текстовете на Захари Стоянов от "Записки по българските въстания" всеки учител може да преподава по свое усмотрение, тъй като не са в задължителната учебна програма. 

"Мисля, че Иван Вазов го е описал най-добре, но не по-малко въздействащо е и това описание на Батак, което дава Захари Стоянов в "Записки по българските въстания". И за мен е непонятно защо в българското образование Записките на Захари Стоянов на практика отпаднаха от уроците по история и литература, а от тях се учеше именно Баташкото клане и събранието в Оборище. А Баташкото клане показва подвига на обикновените хора, на българина от средната класа - въобще на тогавашния патриотичен български народ, и тази голгота, която изживяват хората от Батак, а с тях и цяла България през кървавия май 1876 г. Събранието в Оборище пък показва, че там имаме истински народни представители, истински ангели. Там Захари Стоянов говори без ярост, без критика, без омерзение спрямо някои прояви в българския парламент след Освобождението", отбелязва историкът.

Той призовава, когато се правят програми и учебни пособия, описанието на Баташката трагедия в никакъв случай да не отпада. Това е текст, който за нас в някаква степен е сакрален и напълно вярно отразява настроенията на нашия народ по време на Априлското въстание - неговото желание за свобода и готовността му за саможертва в името на свободата, казва проф. Павлов.

"Подвигът на населението на Батак, организацията му по време на въстанието и неговото желязно поведение по време на потушаването на бунта и на ужасяващите кланета са образец за нас като нация. Батак за нас е образец на свято място - от най-светите места в нашата национална памет несъмнено е Батак. И опитите за пренаписване на историята, които преди години се опитаха да ни налагат отвън, са нелепи и бяха посрещнати с огромно обществено възмущение", заяви  още проф. Павлов и уточни, че това не е нежелание за помирение или мирно съществуване на днешните народи на България и Турция, а е просто отстояване на историческата истина.

Той посочи, че и досега споменът за тези събития говори за геноцидната същност на самата Османска империя.

"Независимо от планираните реформи, от обещанията за конституция и от други какви ли не пропагандни трикове, на практика тя си остава една мракобесна сила. И опитите днес да бъде реабилитирана или, както прави президентът Ердоган, да се представи за едва ли не стожер на цивилизацията, са крайно неверни. Османската империя има своята ислямска цивилизация, но виждаме, че нейната политика по отношение на обикновеното население - а да не говорим на иноверното, на християнското население - продължава да бъде ужасяваща, продължава да бъде геноцидна даже и през 1876 г. - 20 години след поредното обявяване на реформи, на права, на свободи и др.“, каза още той.

През 1876 г. при потушаването на Априлското въстание е извършено Баташкото клане под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията, кмет на населеното с българомохамедани село Барутин. Той е командвал османския башибозук и българомохамедани, извършили нападенията. 

Батак е бил селище от деветстотин къщи и с около 8000 или 9000 жители, пише в своя репортаж американският журналист от ирландски произход Джанюариъс МакГахан, благодарение на чиито репортажи светът узнава за случилото се - кореспонденциите му са публикувани в Daily News, "Московские ведомости" и други големи всекидневници между август и ноември 1876 г.

Според статия във в. "Култура" на Мартина Балева, публикувана на 3 май 2006 г., Джеймс Кларк - първият чужденец, посетил Батак два месеца след началото на погрома, разказва, че всички 529 къщи на селото били разрушени, а жертвите възлизали на 1900 души. "Опустошението на Батак е започнало на 12 май (30 април стар стил) и е продължило до пристигането на международната комисия по разследването на погромите в Тракия, Средногорието и Родопите в селото през август 1876 г., а и след това. Броят на разорените села в този период е възлизал на около сто, а общо жертвите на около 15000. По данни на гръцкия консул във Филипопол само в Татар Пазарджик в същия период са се намирали 12000 бежанци, предимно жени и деца от засегнатите села на едноименната кааза. Поради липса на безпристрастни източници до този момент не е възможно да се установят извършителите", пише авторката.

Статията е в рамките на проект на Балева и Улф Брунбауер от Института за Източна Европа към Берлинския свободен университет за отразяването в изкуството на Баташкото клане и мита за него.

"Записките" - както от съдържателна, така и от хронологическа гледна точка – не са могли да послужат като историко-литературен извор за Пиотровски (и неговата картина "Баташкото клане", която се намира в НГЧИ - бел.р.), тъй като те разглеждат основно героичната отбрана на Батак и смелата борба на българите, които проливат кръвта си за свободата на народа. Никъде Стоянов не говори за невинно изклани или изнасилени баташки жени, а по-скоро грижливо заобикаля темата, за разлика от картината, която предполага точно обратната интерпретация", констатира Балева.

 

Непонятно е защо текстът на Захари Стоянов за Баташкото клане отпадна от уроците в училище - той е сакрален за нашия народ, заяви в интервю за агенция "Фокус" историкът проф. Пламен Павлов по повод 142 години от зверствата.

Проверка на Клуб Z показа, че Баташкото клане не е отпаднало от учебниците по история, а текстовете на Захари Стоянов от "Записки по българските въстания" всеки учител може да преподава по свое усмотрение, тъй като не са в задължителната учебна програма. 

"Мисля, че Иван Вазов го е описал най-добре, но не по-малко въздействащо е и това описание на Батак, което дава Захари Стоянов в "Записки по българските въстания". И за мен е непонятно защо в българското образование Записките на Захари Стоянов на практика отпаднаха от уроците по история и литература, а от тях се учеше именно Баташкото клане и събранието в Оборище. А Баташкото клане показва подвига на обикновените хора, на българина от средната класа - въобще на тогавашния патриотичен български народ, и тази голгота, която изживяват хората от Батак, а с тях и цяла България през кървавия май 1876 г. Събранието в Оборище пък показва, че там имаме истински народни представители, истински ангели. Там Захари Стоянов говори без ярост, без критика, без омерзение спрямо някои прояви в българския парламент след Освобождението", отбелязва историкът.

Той призовава, когато се правят програми и учебни пособия, описанието на Баташката трагедия в никакъв случай да не отпада. Това е текст, който за нас в някаква степен е сакрален и напълно вярно отразява настроенията на нашия народ по време на Априлското въстание - неговото желание за свобода и готовността му за саможертва в името на свободата, казва проф. Павлов.

"Подвигът на населението на Батак, организацията му по време на въстанието и неговото желязно поведение по време на потушаването на бунта и на ужасяващите кланета са образец за нас като нация. Батак за нас е образец на свято място - от най-светите места в нашата национална памет несъмнено е Батак. И опитите за пренаписване на историята, които преди години се опитаха да ни налагат отвън, са нелепи и бяха посрещнати с огромно обществено възмущение", заяви  още проф. Павлов и уточни, че това не е нежелание за помирение или мирно съществуване на днешните народи на България и Турция, а е просто отстояване на историческата истина.

Той посочи, че и досега споменът за тези събития говори за геноцидната същност на самата Османска империя.

"Независимо от планираните реформи, от обещанията за конституция и от други какви ли не пропагандни трикове, на практика тя си остава една мракобесна сила. И опитите днес да бъде реабилитирана или, както прави президентът Ердоган, да се представи за едва ли не стожер на цивилизацията, са крайно неверни. Османската империя има своята ислямска цивилизация, но виждаме, че нейната политика по отношение на обикновеното население - а да не говорим на иноверното, на християнското население - продължава да бъде ужасяваща, продължава да бъде геноцидна даже и през 1876 г. - 20 години след поредното обявяване на реформи, на права, на свободи и др.“, каза още той.

През 1876 г. при потушаването на Априлското въстание е извършено Баташкото клане под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията, кмет на населеното с българомохамедани село Барутин. Той е командвал османския башибозук и българомохамедани, извършили нападенията. 

Батак е бил селище от деветстотин къщи и с около 8000 или 9000 жители, пише в своя репортаж американският журналист от ирландски произход Джанюариъс МакГахан, благодарение на чиито репортажи светът узнава за случилото се - кореспонденциите му са публикувани в Daily News, "Московские ведомости" и други големи всекидневници между август и ноември 1876 г.

Според статия във в. "Култура" на Мартина Балева, публикувана на 3 май 2006 г., Джеймс Кларк - първият чужденец, посетил Батак два месеца след началото на погрома, разказва, че всички 529 къщи на селото били разрушени, а жертвите възлизали на 1900 души. "Опустошението на Батак е започнало на 12 май (30 април стар стил) и е продължило до пристигането на международната комисия по разследването на погромите в Тракия, Средногорието и Родопите в селото през август 1876 г., а и след това. Броят на разорените села в този период е възлизал на около сто, а общо жертвите на около 15000. По данни на гръцкия консул във Филипопол само в Татар Пазарджик в същия период са се намирали 12000 бежанци, предимно жени и деца от засегнатите села на едноименната кааза. Поради липса на безпристрастни източници до този момент не е възможно да се установят извършителите", пише авторката.

Статията е в рамките на проект на Балева и Улф Брунбауер от Института за Източна Европа към Берлинския свободен университет за отразяването в изкуството на Баташкото клане и мита за него.

"Записките" - както от съдържателна, така и от хронологическа гледна точка – не са могли да послужат като историко-литературен извор за Пиотровски (и неговата картина "Баташкото клане", която се намира в НГЧИ - бел.р.), тъй като те разглеждат основно героичната отбрана на Батак и смелата борба на българите, които проливат кръвта си за свободата на народа. Никъде Стоянов не говори за невинно изклани или изнасилени баташки жени, а по-скоро грижливо заобикаля темата, за разлика от картината, която предполага точно обратната интерпретация", констатира Балева.

Коментари

...

Нима въобще е имало Баташко клане? Ама, моля ви се. Това са смехории. Поне такава е доктрината на "Дойче веле" и медии като "КлубЗ". Важното е в наше време и в бъдеще да бъдем политкоректни л*******и, без да се връщаме към такива незначителни детайли, нали?

А това, че загиналите батачани са признати за светци от родната църква, също е срамен факт, който не бива да се излага в съвремието ни. Сакън да не се отклоним от доктрината.

Цитат от министерството армията

"Във Франция общественото мнение е категорично в полза на българите. Голям принос за това имат журналистите Емил Жирарден, Жан Петри и Жан дьо Вестин.
Един от най-големите хуманисти и писатели на XIX век, Виктор Юго, заставайки в защита на българите, заявява: „Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва да я слушат… Трябва да се сложи край на империите, които убиват. Нека обуздаем фанатизма и деспотизма. Стига войни, убийства и кланета.“
В Англия, най-ревностния защитник на Турция, опозиционната либерална партия, начело с Уйлям Гладстон, организира грандиозни митинги в защита на българите. Гладстон пише през есента на 1876 г. брошурата „Българските ужаси и Източният въпрос“, а през април 1877 г. я преиздава със заглавието „Уроци по клане или изложение за конфликта между Портата и България през май 1876 г.“
През 1876 г. лондонският вестник „Дейли Нюз” изпраща американеца Джанюариъс Макгахан в България след кървавия разгром на въстанието. Със своите репортажи Макгахан успява да преобърне общественото мнение във Великобритания, чиято официална политика тогава е да се запази целостта на Османската империя, за да се държи Русия по-далеч от черноморските проливи."

Нищо за Австро-Германия. Вище кои са ни истинските приятели, но са и същите на които 2-ва пъти обявяваме Война. Сега пак сме( или Е) с Меркел, а се репчим на Маркон и критикуваме Великобритания. А тези които отричат Баташкото клане, дали отричат всички други подобни зверства на турците в България и неосвободена Македония.

Вижте

Вижте

Баташкото клане абсолютно

Баташкото клане абсолютно трябва да е в учебниците по История защото то е една от главните причини за последвалите събития. Въпросът е не дали, а къде. Задължително трябва да е в учебниците на 8-ми клас. Едно време още от Втори трети клас ни насаждаха подобни неща с цел да ни озлобят срещу българските турци. Политика поръчана от Москва и изпълнена от подлогите им от бКП! За да може днес да има партии като ДПС и аТАКА и Българският народ да бъде разделен. Ах верно и забравих за добрият чичко Братушка дето дошъл и избавил българските деца. Само дето после забравил да си тръгне та и до ден днешен се меси пряко във вътрешните ни работи.

За баташкото знам

Но какво се случва след това? Защото това кръвополитие е извършено от башибозука- селското опълчение на съседните турски села! След идването на редовния аскери съдебните състава на отоманската империя, колко човека от башибозука са осъдени на смърт, колко на заточение.....

Аз не оспорвам, че в късната

Аз не оспорвам, че в късната империя е имало административен ред и съд, а самото зверство което е едно от многото! Още нещo, какво според теб е значи "башибозук" и на кого е подчинен? Това, че на място е нямало достатъчно редови аскер не оправдава деянието. Или ти оспорваш Гладстон и Юго???

Колкото до съда, България

Колкото до съда, България дълги години след Освобождението е имала силен и независим съд, който е наследен и взаимстван от Империята. Пример убийството на Стамболов, което е станало с голяма помощ от управляващите, но все пак заговорниците и изпълнителите са се страхували от Българският съд, като даже един е било помогнато да не бъде съден в България, а в Турция. Това казва много, но както споменах не това е темата.

Башибозук

И точно башибозукът е бил използван за подобни цели без властта уж да е директно намесена. Погледни историята на всички зверства в България и Македония, там ясно се вижда този шаблон и кое какво ;)

Виждам, че само задаваш

Виждам, че само задаваш въпроси, но явно не си очаквал отговор. Лицемерно леко ми се струва. А внушенията който се опитваш да правиш са още по жалки. Естествено е след подобна гневна реакция в цяла Европа и най вече подкрепящата Турция Великобритания да има някаква симулация на съдебен процес и екзекутирани няколко харсъзина. А ти след като задаваш въпроси колко и какви е добре да изнесеш и някакви факти на които се базираш. Защото информацията от това време и този случай е много спорна. И аз да те попитам, как се е развил живота на заточените и затворен главорези после? Колко от тях са били амнистирани и освободени след година, две? Не очаквам да отговориш...

Мутрите Башибозук

Това с Башибозука е като да пратиш Мутрите да свършат грозната работа и после да ги съдиш на условни или година макс на Ол-инклусив с бар и к.рви и всичко. И да кажеш не бях аз, хванахме ги и ги осъдихме... Толкова по Въпроса!
Shevron's picture
Shevron
Shevron

ПП

Защото в МОН работят П..........сти и Предатели

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?