"Днес сме се събрали да защитим правото на свобода на словото. Право на обществото е да има неманипулирана информация и качествени медии. В Европа, която се води люлката на цивилизацията, имаме убийства на журналисти, имаме физически посегателства върху хората на словото. Преди дни беше нападнат журналистът ни от Червен бряг Христо Гешов. Има институционален натиск върху журналисти и издатели, разговори на кафе с намеци. И в същото време - създават се нарочно контролирани медии, които разпространяват манипулирано съдържание“.

С тези думи председателят на Съюза на издателите в България Теодор Захов откри конференцията "Медийна свобода и плурализъм - как да рестартираме основния стълб на ЕС". Форумът е организиран от Европейската асоциация на издателите (ENPA), Европейската асоциация на списанията (EMMA), Съюза на издателите в България (в който членува Клуб Z) и Европейската федерация на журналистите. Съорганизатори са също "Репортери без граници", Асоциацията на европейските журналисти и други влиятелни неправителствени организации. (Може да гледате запис от събитието след края на текста)

Захов разказа и за нестабилния финансов модел на медиите, и за това, че свободни медии у нас има благодарение на няколко инат хора, които имат бизнес и инвестират в качествени медии. Налице са обаче и репресивни мерки срещу издатели в България, въпреки че има издател, който се радва на "забележителен имунитет" от преследвания. Като проблем Захов очерта и налагащия се от определени издания вулгарен език, който се е настанил така удобно, че вече съсипва и доброто възпитание на населението. По думите на председателя на Съюза на издателите пътят към установяване на недемократични режими минава през атака срещу свободата на словото, медии, които създават комфорт на силните на деня, прекъсват обратната връзка на гражданите към властта, подчиняват умовете, за да се стигне до изкривено представителство в управлението. Пример бе даден със ситуацията в Унгария.

Захов подчерта още, свободата на словото е най-важната свобода, но се е оказало, че ЕС не е инструмент за поправяне на "дефектни демокрации", каквато се е оказала българската. 

"Разговорът за свободата на словото е разговор за бъдещето на обществата ни, за бъдещето на ЕС", заяви в речта си Валдо Лехари - вицепрезидент на ENPA и потомствен издател от Германия.

Валдо Лехари (вляво), Марк Декан - CEO на "Аксел шпрингер" (в средата) и издателя на "Дневник" и "Капитал" Иво Прокопиев.

Лехари подчерта нуждата да се говори за свободата на словото и да се организират конференции всяка година, за да могат да бъдат адресирани проблемите. По думите му се е образувала "ценностна дупка", когато става дума за медии и свобода, а процесът в Европа е започнал с рестриктивно законодателство срещу журналистите първо в Чехия през 2007 г. Като пример беше даден и Силвио Берлускони в Италия, който превръща политиката в шоу. По думите на издателя проблем със свободата на словото има навсякъде и битката за тази свобода е нужна не само в страни от Източна Европа. 

Говорителите в първия панел от конференцията от Полин Аде-Мевел от "Репортери без граници", г-н Берман от ОССЕ, Марк Декан от "Аксел шпрингер" и евродепутата от ЕНП Михал Бони. В средата е модератора д-р Лутц Кинкел от ECPMF.

"Часът е 12 без 5 и това е последната възможност да се преборим за свободата на словото и медийния плурализъм".

 „В Германия не може един човек да притежава повече медии и да бъде политик, но това го има и в други страни. Въпросът е дали това е приемливо", каза още Валдо Лехари.

По думите му обаче решението на проблема няма да дойда с "закон, приет в Брюксел, срещу фалшивите новини", а основната помощ, която може да се даде на журналистите и издателите, е те да бъдат оставени да работят - без натиск и в нормална икономическа среда.

Участие във форума взеха представители на ОССЕ, "Репортери без граници" и на германските издателства "Аксел Шпрингер", "Шпигел" и "Щерн". 

Полин Аде-Мевел от „Репортери без граници“ разказа за случаите на зачестяващи атаки срещу журналисти по света и представи последните данни от Индекса за независима журналистика. Тя описа и ситуацията в България - тъй като през 2006 т. страната ни е била на 36-о място по свобода на словото, а сега е 111-о. По-късно отговори и на въпрос, зададен от дипломата Стефан Тафров, който припомни, че и премиерът Бойко Борисов, и представители на ГЕРБ са оспорили резултатите от мониторинга на "Репортери без граници" и не приемат заключенията и класацията, защото страната ни е на по-ниско място от държави, в които имаше убийства на журналисти като Малта и Словакия.

"Не мисля, че трябва да стигнем до заплахи и убийства на журналисти, за да поставим проблема. Много е просто защо България е на това място в класацията - постоянно пристигат сигнали от журналисти, които не могат да работят в нормална среда, сигнали за натиск. Знам, че властите не харесват констатациите ни", каза представителката та "Репортери без граници".

Тя припомни, че голяма част от периода, в който България пада в класациите за свобода на словото, е по време на мандати на премиера Бойко Борисов. И изрази надежда, че ще чуе от български журналисти, че ситуацията е добра. Но сега това не се случва.

Евродепутатът Михал Бони като представител на ЕНП, където членува и ГЕРБ, подчерта, че политическата принадлежност не е причина да не се назовават проблемите, а политическите виждания трябва да са максимално близо до общите демократични ценности. 

Представителят на ОССЕ Матайс Берман настоя, че е дошло време да се образума широка коалиция от издатели, журналисти, политически партии, гражданско общество в защита на свободата на словото и независимите медии. По думите му информацията винаги е била оръжие, но в ерата на пропаганда и фалшиви новини се е превърнала в оръжие за масово поразяване. 

"Отговорът на въпросите за свободата на словото не е цензура. Отговорът е в инвестиция в образование как да се научим да разпознаваме информацията", каза още Берман.

Според изпълнителния директор на "Аксел Шпрингер" Марк Декан обяви, че "вербалното и физическото насилие вече не е фикция, то е тъжната реалност на ЕС". По думите му ако политиците детонизират журналистите, ако ги нападат за това, че си вършат работата, те дават зелена светлина за насилието – и точно това се случи в Словакия.

"На това трябва да се реагира с шум и възмущение, така че обществото да разбере, че някой е преминал границата", заяви още Декан.

Той акцентира и върху липсата на устойчив модел за финансиране на медии в онлайн среда, тъй като близо 80% от парите за реклама в интернет отиват в компании като "Фейсбук" и "Гугъл". В резултат - големите платформи печелят пари, а издателите правят разходите за медийно съдържание, за добри журналисти и т.н. 

Във втората част от конференцията специално място е отделено на натиска върху журналистите. Пред форума трябваше да говори на живо и Матю Каруана Галиция, син на убитата малтийска журналистка Дафне Каруана Галиция. Заради неразположение обаче той не пристигна в София-

В конференцията участие взеха колеги на убития в Словакия журналист Ян Куцияк.

Журналисти от България, Словакия, Полша, Унгария и Сърбия разказаха за натиска, на който са били подложени в техните страни. Очаква се конференцията да приеме декларация с препоръки към Европейския съюз за гарантиране на медийната свобода и плурализъм в страните от ЕС и страните кандидатки.

След разказите ка конкретни казуси и дискусията в залата конференцията приключи с приемане на обща декларация „Свобода на медиите и плурализъм: Как да рестартираме основния стълб на ЕС”, в която освен че се описна неприятната ситуация със свободата на словото в 6 страни членки на ЕС, сред които и България, се предлагат 5 препоръки за справяне с предизвикателствата. 

В частта са България се казва, че "основният инструмент за упражняване на натиск е концентрацията на собственост върху медиите, икономическите зависимости и други форми на политически контрол върху по-голямата част от медийното пространство и монопол върху каналите за разпространение на медийно съдържание". Говори се за влиянието на действащия политик, бивш магистрат, бизснесмен и медиен собственик Делян Славчев Пеевски.

"От 2009 г., с кратки прекъсвания, България е управлявана от ГЕРБ и техния лидер и премиер с три мандата - Бойко Борисов, който се радва на комфорт от страна  на контролираните от Пеевски медии. Премиерът Борисов не само постоянно отказва да признае, че съществува заплаха за свободата на медиите, но играе ключова роля за увеличаване на достъпа на г-н Пеевски до публични ресурси, като същевременно му предоставя допълнителни институционални инструменти за репресия, включително законодателни решения, използвани срещу независимите медии", пише още в документа.

Този пасаж от декларацията стана повод Любомир Будакова, главен редактор на един от вестниците - официална собственост на Делян Певвски - "Монитор" - да поиска думата в края на конференцията, след като документът бе приет. Думата й бе дадена от председателя на Съюза на издателите Теодор Захов. 

По думите й медийната ситуация в България не е цъфтяща, но в приетата декларация в частта за България е "пълно с фалшиви новини", срещу които медийната група се борела от година и половина. Тя не се съгласи с твърдението, че г-н Пеевски има влияние над повече медии от шестте вестника, които са негова собственост, както и че в тези медии се прави "конформистка" журналистика. Медийната група на г-н Пеевски била единствената, подложена на институционална цензура - от ЦИК със забрана за разпространение на "две книги с разследвания", а журналисти от групата били оставени "като кучета отвън", когато се представяла Бялата книга за медиите, публикувата от Съюза на издателите. Критика отнесе и организацията "Репортери без граници" заради поставянето на България на 111-то място по свобода на словото, докато "Икономист" България е на 49-о място.

В отговор Теодор Захов уточни, че ако има неточност в данните от декларацията, то тя е, че преди да станат собственост на Делян Певески, медиите са били собственост на неговата майка. Той каза още,, че дори и формално притежанието на медии да не е документално скрепено, влиянията са видими чрез редакционната политика на тези медии. "И ако четете внимателно – това става ясно и от декларацията. Благодаря, че бяхте тук. Защото все пак някакъв смислен диалог може да има. И малко подобрение да има в медийната среда в България след тази конференция – ще е от полза.", завърши Захов.