Ad Config - Website header

 

Article_top

Добър или лош, новият филм на Ларс фон Триер със сигурност обърква критиците, много от които се затрудняват да кажат дали „Къщата, която Джак построи“ е комедия (пък макар и черна), политическа сатира, екзистенциална драма, философско разсъждение за същността на изкуството или просто маниакално бълнуване на човек с увредена психика.

Филмът бе показан в Кан извън конкурсната програма за „Златна палма“ – но е най-обсъжданото заглавие на фестивала. И както вече писахме, част от зрителите са напуснали възмутени официалната премиера в понеделник, но на прожекцията за медии повечето критици са изпълнили служебните си задължения – останали са до края на филма, а някои от тях са останали и доволни.

Предлагаме ви откъси от първите публикувани отзиви за филма.

Никълъс Барбър, Би Би Си:

"Десетки зрители си тръгнаха отвратени по средата на филма от премиерата на „Къщата, която Джак построи“ в Кан и докато аз със сигурност разбирам мотивите им, съм щастлив, че останах чак до смайващия финал. Филмът е мрачна и зловеща комедия за сериен убиец – но по-точно това е една мрачна и зловеща комедия за сериен убиец, написана и режисирана от Ларс фон Триер. Това означава, че е прекалено дълъг, раздут, на места досаден, понякога шокиращ, но несъмнено смел и стимулиращ филм, който никой освен забележителния датски артист-провокатор-автор не би могъл да направи."

Джон Бисдейл, "Синевю":

"Персона нон грата и лошото дете на европейското кино на средна възраст Ларс фон Триер се завърна в Кан с черната комедия за сериен убиец „Къщата, която Джак построи“, хлъзгава като вътрешности и коварна като обекта, който описва. Всъщност, най-точната критика идва от „Токинг Хедс“ и тяхната песен Psycho Killer:

„Ти говориш много, но в действителност не казваш нищо.”

Ричард Моуи, "Ай Фор филм":

"Каквото и да се случва в главата на Ларс фон Триер, този портрет на сериен убиец (изигран с хладна жар, меки тонове и маниакални изблици от Мат Дилън) упражнява гротескно очарование – дори и ако ви се иска да не е така.

Макар че филмът не е приятно изживяване, може би е по-приятно, отколкото да влезеш в развълнуваната психика на Фон Триер. Този  филм може би е бил много необходима терапия за него."

Калим Афтаб, "Индипендънт":

"Когато Ларс фон Триер стана персона нон грата след нацистката си забележка на пресконференцията за „Меланхолия“ през 2011 г., изглеждаше доста сигурно, че датският режисьор няма да се върне с филм на фестивала в Кан. И все пак той е тук – макар и да му е отредено място извън конкурсната програма (за да е ясно, че не всичко е напълно простено) – с това, което прави най-добре: психологическа драма с токсичен мачизъм."

Том Гриърсън, "Скрийн интернешънъл":

"Акт на разрушение ли е убийството или произведение на изкуството? А може ли същият въпрос да бъде приложен към правенето на филми? Тези проблеми са в основата на очарователния, смущаващ, съзнателно объркан „Къщата, която Джак построи“, докато режисьорът провокатор проследява премеждията на един сериен убиец. И ако зрителите искат да мислят, че Фон Триер проектира аспекти от себе си в своя герой, той няма да обезкуражи това мнение."

Питър Брадшоу, "Гардиън":

"Ларс фон Триер, кикотещият се шарлатанин гений на световното кино се завърна с донякъде триумфална провокация на игрището в Кан, от което бе временно изгонен… Ето го отново, показващ среден пръст на всички американски либерални оплаквачи, с филм, ангажирал Ума Търман – да, отмъстителката срещу мъжете – като много, много глупава жертва на сериен убиец, филм, който същевременно се подиграва със сексуалната политика на оплакване и хвърля светлина върху затягането на американските закони за притежание на оръжие."

Дейвид Руни, "Холивуд рипортър":

"Пир на смъртта, който изглежда и като автоеротичен масаж на егото, с тази кървава баня Ларс фон Триер се подиграва на противоречивото си изгонване от Кан преди 7 години.

Никога досега Ларс фон Триер не е носил значката на лошото момче провокатор с по-голяма гордост, отколкото в „Къщата, която Джак построи“, въпреки че невинаги е ясно дали филмът е съзнателна комедия, или се взема насериозно."

"Площад Славейков"

 

 

Ключови думи
 

Добър или лош, новият филм на Ларс фон Триер със сигурност обърква критиците, много от които се затрудняват да кажат дали „Къщата, която Джак построи“ е комедия (пък макар и черна), политическа сатира, екзистенциална драма, философско разсъждение за същността на изкуството или просто маниакално бълнуване на човек с увредена психика.

Филмът бе показан в Кан извън конкурсната програма за „Златна палма“ – но е най-обсъжданото заглавие на фестивала. И както вече писахме, част от зрителите са напуснали възмутени официалната премиера в понеделник, но на прожекцията за медии повечето критици са изпълнили служебните си задължения – останали са до края на филма, а някои от тях са останали и доволни.

Предлагаме ви откъси от първите публикувани отзиви за филма.

Никълъс Барбър, Би Би Си:

"Десетки зрители си тръгнаха отвратени по средата на филма от премиерата на „Къщата, която Джак построи“ в Кан и докато аз със сигурност разбирам мотивите им, съм щастлив, че останах чак до смайващия финал. Филмът е мрачна и зловеща комедия за сериен убиец – но по-точно това е една мрачна и зловеща комедия за сериен убиец, написана и режисирана от Ларс фон Триер. Това означава, че е прекалено дълъг, раздут, на места досаден, понякога шокиращ, но несъмнено смел и стимулиращ филм, който никой освен забележителния датски артист-провокатор-автор не би могъл да направи."

Джон Бисдейл, "Синевю":

"Персона нон грата и лошото дете на европейското кино на средна възраст Ларс фон Триер се завърна в Кан с черната комедия за сериен убиец „Къщата, която Джак построи“, хлъзгава като вътрешности и коварна като обекта, който описва. Всъщност, най-точната критика идва от „Токинг Хедс“ и тяхната песен Psycho Killer:

„Ти говориш много, но в действителност не казваш нищо.”

Ричард Моуи, "Ай Фор филм":

"Каквото и да се случва в главата на Ларс фон Триер, този портрет на сериен убиец (изигран с хладна жар, меки тонове и маниакални изблици от Мат Дилън) упражнява гротескно очарование – дори и ако ви се иска да не е така.

Макар че филмът не е приятно изживяване, може би е по-приятно, отколкото да влезеш в развълнуваната психика на Фон Триер. Този  филм може би е бил много необходима терапия за него."

Калим Афтаб, "Индипендънт":

"Когато Ларс фон Триер стана персона нон грата след нацистката си забележка на пресконференцията за „Меланхолия“ през 2011 г., изглеждаше доста сигурно, че датският режисьор няма да се върне с филм на фестивала в Кан. И все пак той е тук – макар и да му е отредено място извън конкурсната програма (за да е ясно, че не всичко е напълно простено) – с това, което прави най-добре: психологическа драма с токсичен мачизъм."

Том Гриърсън, "Скрийн интернешънъл":

"Акт на разрушение ли е убийството или произведение на изкуството? А може ли същият въпрос да бъде приложен към правенето на филми? Тези проблеми са в основата на очарователния, смущаващ, съзнателно объркан „Къщата, която Джак построи“, докато режисьорът провокатор проследява премеждията на един сериен убиец. И ако зрителите искат да мислят, че Фон Триер проектира аспекти от себе си в своя герой, той няма да обезкуражи това мнение."

Питър Брадшоу, "Гардиън":

"Ларс фон Триер, кикотещият се шарлатанин гений на световното кино се завърна с донякъде триумфална провокация на игрището в Кан, от което бе временно изгонен… Ето го отново, показващ среден пръст на всички американски либерални оплаквачи, с филм, ангажирал Ума Търман – да, отмъстителката срещу мъжете – като много, много глупава жертва на сериен убиец, филм, който същевременно се подиграва със сексуалната политика на оплакване и хвърля светлина върху затягането на американските закони за притежание на оръжие."

Дейвид Руни, "Холивуд рипортър":

"Пир на смъртта, който изглежда и като автоеротичен масаж на егото, с тази кървава баня Ларс фон Триер се подиграва на противоречивото си изгонване от Кан преди 7 години.

Никога досега Ларс фон Триер не е носил значката на лошото момче провокатор с по-голяма гордост, отколкото в „Къщата, която Джак построи“, въпреки че невинаги е ясно дали филмът е съзнателна комедия, или се взема насериозно."

"Площад Славейков"

 

 

Коментари

Art

Все по-трудно става на критиците да оправдават алкохолизираният наркоман и да обяснят на трезви хора изкуството му. Какви времена...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията