Ad Config - Website header

 

Article_top

В случай че българските власти наистина пристъпят към строежа на втора атомна електроцентрала, те със сигурност ще трябва да въведат правилата за ядрените отпадъци, включващи и съхраняването на отрабеното ядрено гориво. Европейската комисия днес "настойчиво призова" 16 държави от ЕС, сред които и България, да приемат най-сетне национални програми за политика за управление на използваното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци. В момента държавите с АЕЦ закопават ядрените си отпадъци на различни места по света или ги държат близо до реакторите.

Но и без АЕЦ "Белене", България е длъжна да го направи, защото след двайсетина години ще трябва да "погребе" и реакторите от Пети и Шести блок на АЕЦ "Козлодуй", чийто живот беше удължен с толкова.

Комисията приканва Белгия, България, Чехия, Дания, Естония, Германия, Гърция, Ирландия, Литва, Малта, Холандия, Полша, Румъния, Словения, Испания и Великобритания да приемат национални програми. Тези държави разполагат със срок от два месеца, за да отговорят. Ако не отговорят, ЕК може да реши да изпрати мотивирано становище.

Брюксел отдавна настоява страните да приложат изцяло правилата за радиоактивните отпадъци и да предоставят информация за националните си програми в тази сфера - крайният срок за това беше до 23 август 2015 г. Но само Финландия, която се готви да открие първото хранилище за ядрени отпадъци през 2020 г., има готов план. 

Комисията ще изпрати официални уведомителни писма до 9 европейски членки - Австрия, Чехия, Унгария, Италия, Холандия, Полша, Португалия, Румъния и Великобритания за това, че не са въвели правилно някои изисквания на директивата за управлението на използваното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци. 

"Погребенията" на отработено ядрено гориво - само в рамките на ЕС

Европейската комисия не е съгласна страните-членки да изнасят атомните си отпадъци в страни извън ЕС или да ги съхраняват в общи хранилища. България изнася отработеното ядрено гориво от АЕЦ "Козлодуй" в Русия, но в един хубав ден ще трябва да го приеме обратно. Това предвижда подписаното през 1995 г. споразумение с руския Федерален център за ядрена и радиационна безопасност - изпратените след 1989 г. количества отработено гориво да се върнат в България. 

Това означава, че на българска територия трябва да си построим хранилище за поне 10 000 години, където да се съхраняват ядрените отпадъци. 

Първото от този род ще заработи във Финландия през 2020 г., след което друго ще бъде изградено и в Швеция три години по-късно, а Франция ще разполага със свое през 2025 г. 

Само 15 от 27-те страни-членки на ЕС имат атомни централи, като в тях има общо 145 реактора, от които поне половината ще бъдат затворени до 2025 г. Франция е един от най-големите производители на атомни отпадъци, като нейните 59 реактора генерират почти 80% от електричеството в страната. Но Германия взе решение да затвори 17-те си атомни електроцентрали до 2022 г. и обяви преди година създаването на фонд за управление на ядрени отпадъци за 24 милиарда евро.

От цената на произвеждания в АЕЦ “Козлодуй“ ток се отчисляват определени проценти в два фонда - за управление на радиоактивни отпадъци и за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения. В първия фонд натрупаните средства са около 150 милиона лева, а във втория - близо 1.1 милиард лева.

 
В началото на 2017 г. министърът на енергетиката Теменужка Петкова даде символичен старт за изграждане на Националното хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци в зоната на АЕЦ "Козлодуй". Проектът се реализира от Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци“ със средства от Международен фонд "Козлодуй" чрез Европейската банка за възстановяване и развитие.

По план първият етап на изграждането му, финансиран със 71.8 милиона евро, трябва да приключи през 2021 г. и да бъде въведено в експлоатация.

Хранилището ще бъде от приповърхностен траншеен тип с капацитет от 138 200 куб. метра. То ще се състои от три платформи, всяка от които ще съдържа 22 броя стоманобетонни клетки. Първият модул за погребване на радиоактивни отпадъци ще е с капацитет 6336 стоманобетонни контейнера - малко по-малко са тези, които до момента са изнесени за Русия и трябва да си върнем.

 
Снимка БГНЕС

В случай че българските власти наистина пристъпят към строежа на втора атомна електроцентрала, те със сигурност ще трябва да въведат правилата за ядрените отпадъци, включващи и съхраняването на отрабеното ядрено гориво. Европейската комисия днес "настойчиво призова" 16 държави от ЕС, сред които и България, да приемат най-сетне национални програми за политика за управление на използваното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци. В момента държавите с АЕЦ закопават ядрените си отпадъци на различни места по света или ги държат близо до реакторите.

Но и без АЕЦ "Белене", България е длъжна да го направи, защото след двайсетина години ще трябва да "погребе" и реакторите от Пети и Шести блок на АЕЦ "Козлодуй", чийто живот беше удължен с толкова.

Комисията приканва Белгия, България, Чехия, Дания, Естония, Германия, Гърция, Ирландия, Литва, Малта, Холандия, Полша, Румъния, Словения, Испания и Великобритания да приемат национални програми. Тези държави разполагат със срок от два месеца, за да отговорят. Ако не отговорят, ЕК може да реши да изпрати мотивирано становище.

Брюксел отдавна настоява страните да приложат изцяло правилата за радиоактивните отпадъци и да предоставят информация за националните си програми в тази сфера - крайният срок за това беше до 23 август 2015 г. Но само Финландия, която се готви да открие първото хранилище за ядрени отпадъци през 2020 г., има готов план. 

Комисията ще изпрати официални уведомителни писма до 9 европейски членки - Австрия, Чехия, Унгария, Италия, Холандия, Полша, Португалия, Румъния и Великобритания за това, че не са въвели правилно някои изисквания на директивата за управлението на използваното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци. 

"Погребенията" на отработено ядрено гориво - само в рамките на ЕС

Европейската комисия не е съгласна страните-членки да изнасят атомните си отпадъци в страни извън ЕС или да ги съхраняват в общи хранилища. България изнася отработеното ядрено гориво от АЕЦ "Козлодуй" в Русия, но в един хубав ден ще трябва да го приеме обратно. Това предвижда подписаното през 1995 г. споразумение с руския Федерален център за ядрена и радиационна безопасност - изпратените след 1989 г. количества отработено гориво да се върнат в България. 

Това означава, че на българска територия трябва да си построим хранилище за поне 10 000 години, където да се съхраняват ядрените отпадъци. 

Първото от този род ще заработи във Финландия през 2020 г., след което друго ще бъде изградено и в Швеция три години по-късно, а Франция ще разполага със свое през 2025 г. 

Само 15 от 27-те страни-членки на ЕС имат атомни централи, като в тях има общо 145 реактора, от които поне половината ще бъдат затворени до 2025 г. Франция е един от най-големите производители на атомни отпадъци, като нейните 59 реактора генерират почти 80% от електричеството в страната. Но Германия взе решение да затвори 17-те си атомни електроцентрали до 2022 г. и обяви преди година създаването на фонд за управление на ядрени отпадъци за 24 милиарда евро.

От цената на произвеждания в АЕЦ “Козлодуй“ ток се отчисляват определени проценти в два фонда - за управление на радиоактивни отпадъци и за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения. В първия фонд натрупаните средства са около 150 милиона лева, а във втория - близо 1.1 милиард лева.

 
В началото на 2017 г. министърът на енергетиката Теменужка Петкова даде символичен старт за изграждане на Националното хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци в зоната на АЕЦ "Козлодуй". Проектът се реализира от Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци“ със средства от Международен фонд "Козлодуй" чрез Европейската банка за възстановяване и развитие.

По план първият етап на изграждането му, финансиран със 71.8 милиона евро, трябва да приключи през 2021 г. и да бъде въведено в експлоатация.

Хранилището ще бъде от приповърхностен траншеен тип с капацитет от 138 200 куб. метра. То ще се състои от три платформи, всяка от които ще съдържа 22 броя стоманобетонни клетки. Първият модул за погребване на радиоактивни отпадъци ще е с капацитет 6336 стоманобетонни контейнера - малко по-малко са тези, които до момента са изнесени за Русия и трябва да си върнем.

Коментари

Милиарди, милиарди

още ще похарчим за "евтиния" атомен ток!

Няма такова "правило" - това е фейк нюз.

всеки може сам да се запозне с правилата и да се убеди, че съхранение е възможно във всяко подходящо сертифицирано хранилище за радиоактивни отпадъци, но след преработка и рециклиране.

Второ, 96% от отработеното ядрено гориво подлежи на рециклиране. Проблем е безумната американска политика да се налага забрана за рециклиране.

Така че, ако се захвърлят американските идиотщини, не се слагат нарочни пречки и ядреното гориво се експлоатира рационално, проблемите са незначителни.

Но, разбира се, от пропаганда на лъжи и всяване на страх сред неуките се печели много по-лесно, ако и от малцина безскрупулни трола.

Ти си най големият Фейк,

Ти си най големият Фейк, Дежурният дезинформатор и манипулатор!

Неуко, оди прочети статутите по темата,

изискването е за сертификация от МААЕ и съответните европейски власти.

Хранилището може да е навсякъде.

Всъщност, за какво ли обяснявам очевидното на безграмотни слепци по собствено желание...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?