Една интересна размяна на реплики между Доналд Туск, председател на Европейския съвет и Бойко Борисов, премиер на България, рискува да остане незабелязана покрай цунамито от изявления в рамките на провелата се в София среща на върха ЕС - Западни Балкани. Диалогът между двамата се състоя на официалната пресконференция.

Първо Борисов обясни за пореден път, че общият БВП на Западните Балкани е 96 млрд. евро, колкото е този на Словакия. И че населението на всички държави от този регион е по-малко от това на Румъния. Така той искаше да докаже, че приемането на Западните Балкани в ЕС няма да бъде чак такъв голям проблем за съюза.

Отговорът на Туск бе многозначителен. Той изтъкна, че проблемите на глава от населението в Западните Балкани са доста повече, отколкото в Германия и Франция взети заедно.

Така станахме свидетели на челен сблъсък на две ценностни системи. За Борисов единствено значение имат макропоказателите, а индивидуалните права и потребности са незначителни подробности. Очевидно не така обаче мисли Туск и не такова е схващането на ЕС.

Този сблъсък касае не само Западните Балкани, а всичките Балкани, включително и най-вече България. Дори може да се каже, че Западните Балкани се оказаха в ролята на самара, който Туск удари, за да подсети магарето, разбирай нашата страна.

Защо му е на ЕС да приема още няколко страни, в които има сериозни проблеми с върховенството на закона? Защо му е на ЕС да приема още няколко страни, в които жизненият стандарт е на изключително ниско ниво и техните граждани са потенциални емигранти? Защо му е на ЕС да приема още няколко страни, в някои от които евроатлантическата лоялност е под въпрос? В съюза вече има няколко такива и България е на челно място в тази непрестижна класация.

Западните Балкани определено не случиха на лобист пред ЕС. Именно негативният опит от приемането на България и Румъния е една от основните причини, поради които страните от този регион ще трябва доста да почакат, преди да станат членове на съюза.

Ако Борисов наистина иска да помогне на Западните Балкани да влязат в ЕС, то той първо трябва да оправи собствената си държава. На първо място това означава радикална съдебна реформа, която да гарантира, че прокуратурата и съдът работят в полза на обществения интерес, а не на един или друг олигархичен такъв. Подобна съдебна реформа ще бъде и сериозна стъпка към повишаване на жизнения стандарт у нас. Няма как у нас да има сериозни инвестиции - било български, било чужди - докато е ясно, че във всеки един момент определени задкулисни кръгове могат да оказват натиск върху един или друг бизнесмен чрез държавната машина. Подобна съдебна реформа ще доведе и до реална борба с корупцията, която в момента, доколкото я има, е по-скоро имитация.

На второ място Борисов трябва да спре с намигванията към Русия. Само в последните няколко седмици той направи две такива - по казуса "Скрипал" и за АЕЦ "Белене". Въобще Борисов трябва да спре да се изживява като балансьор, мост, канал за комуникация между Москва и Европа. Веднъж завинаги трябва да стане ясно, че България е част от Запада, а не посредник.

Срещата на върха ЕС-Западни Балкани, която се проведе е София, със сигурност бе лъскаво мероприятие, което ще допринесе за малко по-добър имидж на България. Подобни мероприятия обаче няма как да заместят реалната политическа работа, която България не намира воля да свърши вече повече от 10 години, откакто е член на ЕС. Борисов няма как да лобира за други държави, след като дори собствената му държава все още не е пълноправен член на съюза заради мониторинга върху съдебната ни система. Специално за този мониторинг той не може да се оправдава с тежко наследство, защото е управлявал почти през всичките тези 10 години европейско членство.