Ad Config - Website header

 

Article_top

Три сценария за бъдещето на АЕЦ "Белене" и един очевидно предпочитан от властта - "за" изграждането на втората атомна централа и 5 варианта за начина на реализация на проекта. Това съдържа доклад на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, изпратен в Народното събрание, с който Клуб Z разполага.

Документът съдържа пълен преглед на историята на проекта досега, данни за направените разходи и наличните активи, за издадените, действащи и изтекли разрешителни. На база на това са разгледани три сценария за бъдещето. На няколко места в доклада се споменава как страната ще има нужда от нови енергийни мощности в средносрочен план.

В един от изводите, направен в частта с преглед на действащите мощности и перспективите за потребление на електроенергия за вътрешния пазар и данните за износ, пише:

Въз основа на изложеното по-горе може да се направи извод, че след 2026 г. България ще има необходимост от инсталиране на нови базови мощности, които да гарантират сигурността на електроенергийната система. Това се потвърждава и от доклада на БАН от ноември 2017 г., свързан с възможностите за рационално използване на активите за проекта АЕЦ "Белене", както от разработените от ЕСО прогнозни мощностни баланси, отразени в доклада на работната група. 

Ето и вариантите на Темежунка Петкова за бъдещето на проекта:

Първият вариант е "да не се предприемат никакви действия" - тоест проектът да остане спрян. Тази опция е оценена като негативна, става ясно от документа, тъй като носи финансов риск за НЕК и БЕХ.

Вторият вариант - да се продаде закупеното вече оборудване от "Атомекспортстрой". И тази опция е оценена като финансово неизгодна и изрично е подчертано, че преговори за продажба на реакторите и останалата техника не могат да се водят без одобрението и участието на руската държавна компания. Описано е, че практиката показвала, че трудно може да се постигне добра цена за активите. 

Третият вариант е за строеж на "Белене".

Той е разделен на 5 подварианта:

- Реализация на проекта изцяло от БЕХ или НЕК. В тази опция се предвижда намиране на финансиране, което може да достигне 18 млрд. лв. 

Възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“ съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за проекта АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество. Тук са изброени много позитиви, в това число и "осигуряване на заетост и доходи" и "развитие на образованието" за осигуряване на кадри. Три са недостатъците - например вероятността външният инвеститор да поиска държавна гаранция или договор за дългосрочно изкупуване на енергията, ядреният риск остава за държавата, искане за актуална оценка на площадката "Белене" и активите.

Реализация на проекта по модела на АЕЦ „Пакш II“, Унгария. При тази опция е разказан унгарският случай за строеж на атомна централа съвместно с Русия. В този случай "финансирането на проекта се осигурява на базата на държавно гарантиран заем въз основа на сключено междуправителствено споразумение. В този случай е задължително да бъде приложена процедура по нотификация на държавна помощ от страна на ЕК", пише в документа. Сред недостатъците, които са посочени при тази опция, е увеличение на държавния дълг и нужда от осигуряване на средства чрез държавно гарантиран заем и започване на нови преговори с "Атомстройекспорт" и междуправителствено споразумение. 

 - Реализация на проекта чрез продажба на частен инвеститор. Този вариант може да бъде реализиран чрез продажба на акциите на НЕК в новоучреденото дъщерно дружество. Анализът показва, че изцяло частна АЕЦ без никакво държавно участие е безпрецедентно и много сложно за реализация решение. Тук следва да се има предвид това, че независимо от неучастието на държавата нейните задължения, свързани с безопасността, международните отговорности, включително и ядреният риск остават за държавата. Наред с това реализацията на подобна възможност отново е пряко свързана и зависи изцяло от конструктора на проекта – "Атомстройекспорт", пише в документа. Недостатъците са като при подвариант 2

- Реализиране на част от активите за проекта АЕЦ "Белене" чрез изграждане на нова ядрена мощност – седми блок на АЕЦ "Козлодуй". Вариантът за използване на оборудването от проекта АЕЦ "Белене" за изграждане на седми блок на АЕЦ "Козлодуй" е възможен от технологична гледна точка. Следва да се има предвид, че реализацията на този вариант може да се осъществи само със съгласието и съдействието на конструктора на проекта АСЕ. Този вариант предвижда проектът да се реализира от АЕЦ "Козлодуй" чрез неговото дъщерно дружество АЕЦ "Козлодуй -Нови мощности“ ЕАД. По първоначална информация необходимият ресурс за реализация на подобен проект е в порядъка на 5 млрд. евро, пише в документа. 

Тук като позитив е изтъкнат фактът, че подобно развитие ще удоволетвори цитираната нужна от нови енергийни мощности, ще доведе до икономическо развитие на региона и т.н. В този подвариант са изброени обаче и доста недостатъци, особено по отношение на спънките за бърза реализация - липса на разрешения за ОВОС и за строеж, липса на одобрена площадка и т.н. Според анализа в доклада на Теменужка Петкова изброените процедури ще отнемат между 4 и 7 години.

Само преди ден тричленен състав на Върховния административен съд отмени решението на ОВОС за нов блок в АЕЦ "Козлодуй", макар че това подлежи на обжалване. 

 
В доклада на Петкова не се говори и за това, че през 2012 г., когато първият кабинет "Борисов" и след това Народното събрание прекратиха проекта "Белене", една от препоръките бе именно да се направят постъпления за нов блок в "Козлодуй". Не става ясно какво е свършено от 2012 г. досега по въпроса (в изпълнение на решенията на Министерския съвет и на Народното събрание).

Предложенението на Петкова - да строим със стратегически инвеститор 

Ето какво пише в заключителната част на доклада, където Теменужка Петкова и властта излизат с конкретно предложение за рестарт на проекта "Белене":

В резултат на извършения анализ на отделните варианти за рационално използване на активите за изграждане на проекта АЕЦ "Белене", както и анализирайки предимствата и недостатъците на всеки един от тях, считам, че най-подходящ вариант за рационално използване на активите на проекта АЕЦ „Белене“ е Вариант №3.2: Възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“ съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за проекта АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество. 

Основният аргумент в подкрепа на този вариант е свързан с това, че само реализацията на проекта дава възможност на НЕК, БЕХ, респективно българската държава да възстановят напълно направените през годините разходи, свързани с проекта АЕЦ "Белене", както и да бъде гарантирана в дългосрочен план енергийната сигурност на страната. Наред с това следва да бъде отчетен и заявеният в последната година и половина сериозен инвеститорски интерес към възможността за реализация на проекта. 

При реализацията на този вариант се предвижда българската държава да участва в проекта чрез НЕК ЕАД с наличните активи за проекта АЕЦ "Белене". 

Направените анализи и прогнози както от страна на ЕСО ЕАД, така и от страна на БАН показват, че в дългосрочен план ще е налице необходимост от нова базова мощност не само в България, но и в региона. Следва да се има предвид и дългосрочната визия на ЕС, свързана с големите горивни инсталации. По повод приетия от ЕК референтен документ от април 2017г. България ясно е заявила своята позиция за необходимост от получаване на дерогация за ГГИ, тъй като същите са основна базова мощност за електроенергийния сектор на страната и осигуряват повече от 41% от електрическата енергия, необходима на България. Изграждането на нова ядрена централа на площадката на АЕЦ "Белене" с наличното и платено оборудване и изградена и лицензирана площадка е възможност за търсене на решение относно енергийната сигурност на страната в дългосрочен аспект. 

Съществено предимство на проекта АЕЦ „Белене“ е, че същият е нотифициран от ЕК през 2007 г. в съответствие с член 43 и член 105 от Договора за "Евратом". 

Наличието на платено оборудване и изградена и лицензирана площадка за АЕЦ "Белене" са фактори, който дават предимство на този проект спрямо други 24 подобни проекти в региона приблизително с 8-9 години. Това ще даде възможност на България да гарантира своята енергийна сигурност, както и да запази позицията си на лидер в производството на еленергия в региона. 

БАН изготви доклад и финансов модел, свързан с различните варианти за рационално използване на оборудването на АЕЦ "Белене". Същият съдържа различни сценарии, в т.ч. и вариант, в който стойността на капиталовите разходи е максимално завишена до 10,500 млрд. евро, размерът на лихвата е над 4,5% и съотношението дълг собствен капитал е различно от 70 към 30%. При този сценарии проектът не е финансово жизнеспособен, но при параметри под 10,000 млрд. евро, лихва под 4,5% и съотношение дълг-собствен капитал 70 към 30% са налице редица варианти, при които проектът е финансово жизнеспособен.

Възможността за реализация на проекта на пазарен принцип и наличието на стратегически инвеститор, респективно диверсифицирането на пазарния риск, свързан с продажбата на произведената еленергия, е важен аргумент в подкрепа на предложения вариант. 

Безспорно реализацията на проекта ще даде много сериозен икономически тласък не само на Северна България, но и за цялата страна. В процеса по изграждане, а впоследствие и при въвеждане в експлоатация на централата ще бъдат ангажирани български компании, респективно ще се осигурят заетост и доходи. 

Реализацията на проекта ще даде възможност за развитие на средното и висшето образование с цел създаване на висококвалифицирани кадри в областта на ядрената енергетика.

Участието на НЕК ще гарантира най-малко блокираща квота при вземане на решения, свързани с дейността на дружеството, и ще представлява гаранция за управлението на централата в интерес на цялото общество. Това е важно от гледна точка на обстоятелството, че ядреният риск остава за държавата.

Ето и целия доклад на министъра на енергетиката, пратен в Народното събрание, след като депутатите я задължиха да го изготви. По искане на БСП:

По-рано днес по БНТ министърът на енергетиката изрази надежда, че проектът за АЕЦ "Белене" може да бъде реализиран в следващите 7-8 години. Тя подчерта значимостта на руската компания "Росатом" за сбъдването на втора атомна. Наскоро "Росатом" изрази желание да се включи в проекта под каквато и да е форма.

Участието на "Росатом" в реализацията на АЕЦ "Белене" е ключово, заяви Петкова.

Според нея нямало да има проблем с хранилището за АЕЦ "Белене", защото този въпрос бил решен още през 2004 г. Но не уточни къде ще е то. Този въпрос беше повдигнат от Мартин Димитров, част от "Демократична България", който тази седмица запита къде ще е хранилището и кога държавата ще обяви решението си предвид съпротивата, която би възникнала от съответната община.

Очаквайте подробности.

 

Три сценария за бъдещето на АЕЦ "Белене" и един очевидно предпочитан от властта - "за" изграждането на втората атомна централа и 5 варианта за начина на реализация на проекта. Това съдържа доклад на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, изпратен в Народното събрание, с който Клуб Z разполага.

Документът съдържа пълен преглед на историята на проекта досега, данни за направените разходи и наличните активи, за издадените, действащи и изтекли разрешителни. На база на това са разгледани три сценария за бъдещето. На няколко места в доклада се споменава как страната ще има нужда от нови енергийни мощности в средносрочен план.

В един от изводите, направен в частта с преглед на действащите мощности и перспективите за потребление на електроенергия за вътрешния пазар и данните за износ, пише:

Въз основа на изложеното по-горе може да се направи извод, че след 2026 г. България ще има необходимост от инсталиране на нови базови мощности, които да гарантират сигурността на електроенергийната система. Това се потвърждава и от доклада на БАН от ноември 2017 г., свързан с възможностите за рационално използване на активите за проекта АЕЦ "Белене", както от разработените от ЕСО прогнозни мощностни баланси, отразени в доклада на работната група. 

Ето и вариантите на Темежунка Петкова за бъдещето на проекта:

Първият вариант е "да не се предприемат никакви действия" - тоест проектът да остане спрян. Тази опция е оценена като негативна, става ясно от документа, тъй като носи финансов риск за НЕК и БЕХ.

Вторият вариант - да се продаде закупеното вече оборудване от "Атомекспортстрой". И тази опция е оценена като финансово неизгодна и изрично е подчертано, че преговори за продажба на реакторите и останалата техника не могат да се водят без одобрението и участието на руската държавна компания. Описано е, че практиката показвала, че трудно може да се постигне добра цена за активите. 

Третият вариант е за строеж на "Белене".

Той е разделен на 5 подварианта:

- Реализация на проекта изцяло от БЕХ или НЕК. В тази опция се предвижда намиране на финансиране, което може да достигне 18 млрд. лв. 

Възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“ съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за проекта АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество. Тук са изброени много позитиви, в това число и "осигуряване на заетост и доходи" и "развитие на образованието" за осигуряване на кадри. Три са недостатъците - например вероятността външният инвеститор да поиска държавна гаранция или договор за дългосрочно изкупуване на енергията, ядреният риск остава за държавата, искане за актуална оценка на площадката "Белене" и активите.

Реализация на проекта по модела на АЕЦ „Пакш II“, Унгария. При тази опция е разказан унгарският случай за строеж на атомна централа съвместно с Русия. В този случай "финансирането на проекта се осигурява на базата на държавно гарантиран заем въз основа на сключено междуправителствено споразумение. В този случай е задължително да бъде приложена процедура по нотификация на държавна помощ от страна на ЕК", пише в документа. Сред недостатъците, които са посочени при тази опция, е увеличение на държавния дълг и нужда от осигуряване на средства чрез държавно гарантиран заем и започване на нови преговори с "Атомстройекспорт" и междуправителствено споразумение. 

 - Реализация на проекта чрез продажба на частен инвеститор. Този вариант може да бъде реализиран чрез продажба на акциите на НЕК в новоучреденото дъщерно дружество. Анализът показва, че изцяло частна АЕЦ без никакво държавно участие е безпрецедентно и много сложно за реализация решение. Тук следва да се има предвид това, че независимо от неучастието на държавата нейните задължения, свързани с безопасността, международните отговорности, включително и ядреният риск остават за държавата. Наред с това реализацията на подобна възможност отново е пряко свързана и зависи изцяло от конструктора на проекта – "Атомстройекспорт", пише в документа. Недостатъците са като при подвариант 2

- Реализиране на част от активите за проекта АЕЦ "Белене" чрез изграждане на нова ядрена мощност – седми блок на АЕЦ "Козлодуй". Вариантът за използване на оборудването от проекта АЕЦ "Белене" за изграждане на седми блок на АЕЦ "Козлодуй" е възможен от технологична гледна точка. Следва да се има предвид, че реализацията на този вариант може да се осъществи само със съгласието и съдействието на конструктора на проекта АСЕ. Този вариант предвижда проектът да се реализира от АЕЦ "Козлодуй" чрез неговото дъщерно дружество АЕЦ "Козлодуй -Нови мощности“ ЕАД. По първоначална информация необходимият ресурс за реализация на подобен проект е в порядъка на 5 млрд. евро, пише в документа. 

Тук като позитив е изтъкнат фактът, че подобно развитие ще удоволетвори цитираната нужна от нови енергийни мощности, ще доведе до икономическо развитие на региона и т.н. В този подвариант са изброени обаче и доста недостатъци, особено по отношение на спънките за бърза реализация - липса на разрешения за ОВОС и за строеж, липса на одобрена площадка и т.н. Според анализа в доклада на Теменужка Петкова изброените процедури ще отнемат между 4 и 7 години.

Само преди ден тричленен състав на Върховния административен съд отмени решението на ОВОС за нов блок в АЕЦ "Козлодуй", макар че това подлежи на обжалване. 

 
В доклада на Петкова не се говори и за това, че през 2012 г., когато първият кабинет "Борисов" и след това Народното събрание прекратиха проекта "Белене", една от препоръките бе именно да се направят постъпления за нов блок в "Козлодуй". Не става ясно какво е свършено от 2012 г. досега по въпроса (в изпълнение на решенията на Министерския съвет и на Народното събрание).

Предложенението на Петкова - да строим със стратегически инвеститор 

Ето какво пише в заключителната част на доклада, където Теменужка Петкова и властта излизат с конкретно предложение за рестарт на проекта "Белене":

В резултат на извършения анализ на отделните варианти за рационално използване на активите за изграждане на проекта АЕЦ "Белене", както и анализирайки предимствата и недостатъците на всеки един от тях, считам, че най-подходящ вариант за рационално използване на активите на проекта АЕЦ „Белене“ е Вариант №3.2: Възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“ съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за проекта АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество. 

Основният аргумент в подкрепа на този вариант е свързан с това, че само реализацията на проекта дава възможност на НЕК, БЕХ, респективно българската държава да възстановят напълно направените през годините разходи, свързани с проекта АЕЦ "Белене", както и да бъде гарантирана в дългосрочен план енергийната сигурност на страната. Наред с това следва да бъде отчетен и заявеният в последната година и половина сериозен инвеститорски интерес към възможността за реализация на проекта. 

При реализацията на този вариант се предвижда българската държава да участва в проекта чрез НЕК ЕАД с наличните активи за проекта АЕЦ "Белене". 

Направените анализи и прогнози както от страна на ЕСО ЕАД, така и от страна на БАН показват, че в дългосрочен план ще е налице необходимост от нова базова мощност не само в България, но и в региона. Следва да се има предвид и дългосрочната визия на ЕС, свързана с големите горивни инсталации. По повод приетия от ЕК референтен документ от април 2017г. България ясно е заявила своята позиция за необходимост от получаване на дерогация за ГГИ, тъй като същите са основна базова мощност за електроенергийния сектор на страната и осигуряват повече от 41% от електрическата енергия, необходима на България. Изграждането на нова ядрена централа на площадката на АЕЦ "Белене" с наличното и платено оборудване и изградена и лицензирана площадка е възможност за търсене на решение относно енергийната сигурност на страната в дългосрочен аспект. 

Съществено предимство на проекта АЕЦ „Белене“ е, че същият е нотифициран от ЕК през 2007 г. в съответствие с член 43 и член 105 от Договора за "Евратом". 

Наличието на платено оборудване и изградена и лицензирана площадка за АЕЦ "Белене" са фактори, който дават предимство на този проект спрямо други 24 подобни проекти в региона приблизително с 8-9 години. Това ще даде възможност на България да гарантира своята енергийна сигурност, както и да запази позицията си на лидер в производството на еленергия в региона. 

БАН изготви доклад и финансов модел, свързан с различните варианти за рационално използване на оборудването на АЕЦ "Белене". Същият съдържа различни сценарии, в т.ч. и вариант, в който стойността на капиталовите разходи е максимално завишена до 10,500 млрд. евро, размерът на лихвата е над 4,5% и съотношението дълг собствен капитал е различно от 70 към 30%. При този сценарии проектът не е финансово жизнеспособен, но при параметри под 10,000 млрд. евро, лихва под 4,5% и съотношение дълг-собствен капитал 70 към 30% са налице редица варианти, при които проектът е финансово жизнеспособен.

Възможността за реализация на проекта на пазарен принцип и наличието на стратегически инвеститор, респективно диверсифицирането на пазарния риск, свързан с продажбата на произведената еленергия, е важен аргумент в подкрепа на предложения вариант. 

Безспорно реализацията на проекта ще даде много сериозен икономически тласък не само на Северна България, но и за цялата страна. В процеса по изграждане, а впоследствие и при въвеждане в експлоатация на централата ще бъдат ангажирани български компании, респективно ще се осигурят заетост и доходи. 

Реализацията на проекта ще даде възможност за развитие на средното и висшето образование с цел създаване на висококвалифицирани кадри в областта на ядрената енергетика.

Участието на НЕК ще гарантира най-малко блокираща квота при вземане на решения, свързани с дейността на дружеството, и ще представлява гаранция за управлението на централата в интерес на цялото общество. Това е важно от гледна точка на обстоятелството, че ядреният риск остава за държавата.

Ето и целия доклад на министъра на енергетиката, пратен в Народното събрание, след като депутатите я задължиха да го изготви. По искане на БСП:

По-рано днес по БНТ министърът на енергетиката изрази надежда, че проектът за АЕЦ "Белене" може да бъде реализиран в следващите 7-8 години. Тя подчерта значимостта на руската компания "Росатом" за сбъдването на втора атомна. Наскоро "Росатом" изрази желание да се включи в проекта под каквато и да е форма.

Участието на "Росатом" в реализацията на АЕЦ "Белене" е ключово, заяви Петкова.

Според нея нямало да има проблем с хранилището за АЕЦ "Белене", защото този въпрос бил решен още през 2004 г. Но не уточни къде ще е то. Този въпрос беше повдигнат от Мартин Димитров, част от "Демократична България", който тази седмица запита къде ще е хранилището и кога държавата ще обяви решението си предвид съпротивата, която би възникнала от съответната община.

Очаквайте подробности.

Коментари

Бобо's picture
Бобо
Бобо

Белене

Радост …. и краденето може да започне сега , няма отърване от ватнишкия хомот и родните роболюбци ….

Радост-нерадост не знам, ама

"Кърниградска" избута един от тримата най-големи крадци в заверата, уволнения Трайчо Трайков, за президентски кандидат. Помните ли?

Да напомним и събитията, довели до трагичната кончина на българската ядрена енергетика, до 2006-та доставчик на 30% от тока у нас:

(1) Натискът срещу АЕЦ "Козлодуй" започна още през 1990-та. От Западна Европа, откъдето дойдоха и се размножиха лъжите за "Българския Чернобил".

(2) Междувременно, кабинетът на Попов спря АЕЦ "Белене тихомълком и без дискусии. Спряха и първи и втори блок на "Козлодуй", без нужда и тихомълком.

(3) Фил Кенеди се уплаши от режима на тока и ги пусна отново.

(4) При следващото правителство на Костов, реактори 1 и 2 бяха спрени окончателно. Договорено беше и спирането на 3 и 4 блок, изпълнено от следващите кабинети.

(5) Ерата, в която България доминираше енергийния пазар на Балканския полуостров приключи.

(6) Във вакуума, Румъния си направи АЕЦ, Турция строи една и планира още две централи. Глупаци, дет се вика.

(7) Рестартирането на АЕЦ "Белене" беше по всите европейски правила. Дори със "стратегически инвеститори" от съвсем европейски страни.

(8) Междувременно, нашата контрабългарска "дясна" сган свободно раздаваше търговски тайни на "зелените" в Европа, естествено срещу некой сребърник.

(9) Тарторите - Костов и Борисов - плюеха проекта колкото сила имаха.

(10) Под натиск, Станишев го замрази.

(11) Изборът на Боце през 2009-та, с "малка" помощ от Доган, доуби проекта. Веднага след изборите двете "прозападни" кучета на Мутрата - Дянков и Трайков почнаха да лаят лъжи.

(12) Стратегическите инвеститори изтърпяха атмосферата на постоянни глупости и лъжи до зимата на 2009-та и напуснаха.

(13) Малък Трайчо, Малък Пицко и Малкия Началник продължиха проекта. От 2009 до 2010 - с 60 милиона евро допълнителни поръчки. От 2010 до 2012 - с още 600.

(14) Без участие на европейски банки, прогонени от "зелените", Борисов поръча на Трайчо и Никиту Мл. да ровят за заеми при арабите. След провала, първият беше уволнен, вторият - скоро след това.

(15) Договорите с АСЕ бяха прекъснати по най-идиотския начин, гарантиращ осъждането ни.

(16) След като ни осъдиха, парламентът и кабинетът на Боце и "умните" и "красивите" бързо и мълчешком взеха заем и платиха.

(17) После се разбра, че Трайчо е взел стотици хиляди долари да е "консултант", че Дянков получи 4 години високоплатен синекур в Русия.

Колко е откраднал Борисов само той и Цв.Цв. знаят.

(18) Козлодуй ще затвори след още едно удължаване. След него ядрена енергетика няма да има.

Няма да има и енеретика.

Наздраве, умни и красиви!
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Фабриката за илюзии

с пълна пара и на максимални обороти.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Вариант 6.

Вариант 6.
Оборудването отива на Бузлуджа до чинията да ръждясва на открито, като допълнителен аксесоар на "паметника на българската глупост."

ТОЗИ ШЕСТИ ВАРИАНТ Е НАЙ-ЕВТИНИЯ ВАРИАНТ.
ЗА РАЗЛИКА ОТ ДРУГИТЕ ПЕТ, ТОЙ ЩЕ СТРУВА САМО 600-700 МЛН EUR, КОИТО ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ ВЕЧЕ СА ИЗЛЯЗЛИ ОТ БЮДЖЕТА.
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Има една приказка

Има една приказка
"Я! Имам копче, да взема да си ушия балтон."

Същото е и със закупеното оборудване - неговата платена цена е нищо в сравнение с разходите за пускане в експлоатация.

Та в тоя смисъл, монтирането на оборудването на Бузлуджа, е показател, че сме достатъчно мъдри да осъзнаем извършената глупост с покупката. И сме достатъчно мъдри да посочим кои точно са българските глупаци.
... не че не си ги знаем.
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Поздравления!

Този вариант освен всичко друго ще държи нащрек идните поколения да не допускат да бъдат мамени от монарси-комарджии и от доносници на Държавна Сигурност.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?