Ad Config - Website header

 

Article_top

Ларс фон Триер най-накрая се изказа по повод полюсните коментари, които новият му филм – „Къщата, която Джак построи“, предизвика на премиерата си в Кан. В понеделник много от зрителите напуснаха киносалона, но повечето критици останаха до края и макар че го аплодираха, дадоха хладни ревюта.

Драмата разказва историята на сериен убиец (Мат Дилън), който отнема за удоволствие живота на деца и жени и реже краката на пате в сцени, предизвикващи голямо отвращение. В интервю датчанинът, който седем години беше „персона нон грата“ на фестивала в Кан, сподели, че останал доволен от реакциите, те дори го успокоили, карайки го да се чувства „много релаксиран“.

„Доста важно е да не си обичан от всички, това означава, че не си се провалил. Обаче не съм сигурен дали [критиците] го намразиха достатъчно. Ако [филмът] стане твърде известен, тогава ще имам проблем. Но мисля, че го приеха правилно“, каза Фон Триер.

Попитан и за проучването, което е направил относно поведението на маниакалните убийци, преди да започне снимките на филма, Фон Триер отговори, че е чел доста от книги от авторката на криминални романи и психологически трилъри Патриша Хайсмит, а сценарият бил „удоволствие да се пише“. С уточнението, че знанията му за серийните убийци били бегли, той добави:

„Знам малко за психопатите. Никога не съм убивал никого. Но ако някога убия, то това вероятно ще е журналист.“

Премиерата на новия му филм отбеляза завръщането на провокативния режисьор в Кан – фестивала, който го направи известен. Седемгодишното му отсъствие беше наложено заради пронацистко изказване по време на пресконференция за „Меланхолия“ през 2011 г.

„Тиери Фремо работи много здраво за мен… по някаква причина, тъй като беше трудно да се премахне изцяло статутът ми на „персона нон грата“, изказа своята благодарност към директора на фестивала Фон Триер.

„Къщата, която Джак построи“ участва в Кан извън конкурса за „Златна палма“, което според режисьора е „останало малко парченце от наказание“.

 

Ларс фон Триер най-накрая се изказа по повод полюсните коментари, които новият му филм – „Къщата, която Джак построи“, предизвика на премиерата си в Кан. В понеделник много от зрителите напуснаха киносалона, но повечето критици останаха до края и макар че го аплодираха, дадоха хладни ревюта.

Драмата разказва историята на сериен убиец (Мат Дилън), който отнема за удоволствие живота на деца и жени и реже краката на пате в сцени, предизвикващи голямо отвращение. В интервю датчанинът, който седем години беше „персона нон грата“ на фестивала в Кан, сподели, че останал доволен от реакциите, те дори го успокоили, карайки го да се чувства „много релаксиран“.

„Доста важно е да не си обичан от всички, това означава, че не си се провалил. Обаче не съм сигурен дали [критиците] го намразиха достатъчно. Ако [филмът] стане твърде известен, тогава ще имам проблем. Но мисля, че го приеха правилно“, каза Фон Триер.

Попитан и за проучването, което е направил относно поведението на маниакалните убийци, преди да започне снимките на филма, Фон Триер отговори, че е чел доста от книги от авторката на криминални романи и психологически трилъри Патриша Хайсмит, а сценарият бил „удоволствие да се пише“. С уточнението, че знанията му за серийните убийци били бегли, той добави:

„Знам малко за психопатите. Никога не съм убивал никого. Но ако някога убия, то това вероятно ще е журналист.“

Премиерата на новия му филм отбеляза завръщането на провокативния режисьор в Кан – фестивала, който го направи известен. Седемгодишното му отсъствие беше наложено заради пронацистко изказване по време на пресконференция за „Меланхолия“ през 2011 г.

„Тиери Фремо работи много здраво за мен… по някаква причина, тъй като беше трудно да се премахне изцяло статутът ми на „персона нон грата“, изказа своята благодарност към директора на фестивала Фон Триер.

„Къщата, която Джак построи“ участва в Кан извън конкурса за „Златна палма“, което според режисьора е „останало малко парченце от наказание“.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?