Ad Config - Website header

 

Article_top

Дневникът на еврейското момиче Ане Франк, писан, докато тя се крие от нацистите, и публикуван след смъртта ѝ, отдавна е феноменално популярен по цял свят. И все пак наскоро бяха открити тайни страници от него, скрити под залепена върху тях кафява опаковъчна хартия – най-вероятно за не бъдат прочетени от близките на момичето, защото съдържат твърде съкровени мисли, съобщава Би Би Си.

Нова цифрова обработка на тайните страници позволи на учените най-накрая да прочетат какво е написано там. Записките са правени на 28 септември 1942 г., скоро след като 13-годишната Ане попада заедно със семейството си в убежището.

„Ще използвам тази развалена страница, за да записвам „неприлични вицове“, пише Ане и под няколко задраскани фрази  следват четири анекдота.

Един от анекдотите е следният:

„Знаете ли защо в Холандия са пристигнали и жени войници от Вермахта? За да има върху какво да си лягат мъжете.“

Ане е написала и няколко реда за сексуалното образование, представяйки си, че трябва да обясни на някого как се прави „това“, пише и за проститутките, за които – както споменава на друго място в дневника – ѝ е разказвал баща ѝ.

„Най-обикновено момиче“

Музеят на Ане Франк в Амстердам, Холандия, съобщава в своя туитър акаунт за наскоро разчетените страници от дневника.

„Ане Франк пише за секса по абсолютно обезоръжаващ начин – отбелязва Роналд Леополд от музея. – Както на всеки тийнейджър тази тема й е интересна.“

На сходно мнение е и директорът на холандския Институт за изучаване на войната, холокоста и геноцида (Niod institute), Франк ван Врие, участвал в разшифровката на сниманите през 2016 г. страници.

„Никой, прочел тези разшифровани извадки, няма да може да сдържи усмивката си. Тези „неприлични анекдоти“ са просто „класика“ сред децата на тази възраст. Те, освен всичко останало, показват, че Ане, с всичките й таланти е била преди всичко най-обикновено момиче“, казва той.

„Понякога си представям, че някой може да иска от мен да го информирам по сексуалните въпроси – пише Франк. – Как бих могла да обясня?”

Тя се опитва да обясни, обръщайки се към въображаемия си слушател с възвишен език, използвайки фрази като „като ритмични движения” в описанието на сексуалния акт, „вътрешни медикаменти“ във връзка с контрацепцията.

Музеят обяснява своето решение да публикува страниците, които Ане очевидно не е искала да показва, с факта, че дневникът ѝ е охраняемо културно-историческо наследство на ЮНЕСКО и произведение, което предизвиква сериозен академичен интерес. Но също така се отбелязва, че новоразчетените страници не променят представата ни за Ане.

„През изминалите десетилетия Ане Франк става световен символ на холокоста, а Ане момичето остана на втори план – се казва в изявлението на Музея. – Тези страници отново изваждат на преден план любознателната и в много отношения изпреварилата връстничките си тийнейджърка.“

Семейството на Ане Франк се настанява в убежището на 5 юли 1942-ра, месец след 13-ия й рожден ден, на който е получила подарък дневник. Пише в него до 1 август 1944-та и той е предназначен за лично ползване. Тя стига до 215 стр., но през август 1944-та скривалището е разкрито от нацистите – как точно става това, и днес не е ясно.

Заедно със семейството си Ане е арестувана и депортирана. Умира от тиф в концентрационния лагер Берген-Белсен в самия край на войната три месеца преди 16-ия си рожден ден. Баща ѝ единствен от семейството оцелява и през 1947 г. публикува дневника на дъщеря си.

"Площад Славейков"

 

Дневникът на еврейското момиче Ане Франк, писан, докато тя се крие от нацистите, и публикуван след смъртта ѝ, отдавна е феноменално популярен по цял свят. И все пак наскоро бяха открити тайни страници от него, скрити под залепена върху тях кафява опаковъчна хартия – най-вероятно за не бъдат прочетени от близките на момичето, защото съдържат твърде съкровени мисли, съобщава Би Би Си.

Нова цифрова обработка на тайните страници позволи на учените най-накрая да прочетат какво е написано там. Записките са правени на 28 септември 1942 г., скоро след като 13-годишната Ане попада заедно със семейството си в убежището.

„Ще използвам тази развалена страница, за да записвам „неприлични вицове“, пише Ане и под няколко задраскани фрази  следват четири анекдота.

Един от анекдотите е следният:

„Знаете ли защо в Холандия са пристигнали и жени войници от Вермахта? За да има върху какво да си лягат мъжете.“

Ане е написала и няколко реда за сексуалното образование, представяйки си, че трябва да обясни на някого как се прави „това“, пише и за проститутките, за които – както споменава на друго място в дневника – ѝ е разказвал баща ѝ.

„Най-обикновено момиче“

Музеят на Ане Франк в Амстердам, Холандия, съобщава в своя туитър акаунт за наскоро разчетените страници от дневника.

„Ане Франк пише за секса по абсолютно обезоръжаващ начин – отбелязва Роналд Леополд от музея. – Както на всеки тийнейджър тази тема й е интересна.“

На сходно мнение е и директорът на холандския Институт за изучаване на войната, холокоста и геноцида (Niod institute), Франк ван Врие, участвал в разшифровката на сниманите през 2016 г. страници.

„Никой, прочел тези разшифровани извадки, няма да може да сдържи усмивката си. Тези „неприлични анекдоти“ са просто „класика“ сред децата на тази възраст. Те, освен всичко останало, показват, че Ане, с всичките й таланти е била преди всичко най-обикновено момиче“, казва той.

„Понякога си представям, че някой може да иска от мен да го информирам по сексуалните въпроси – пише Франк. – Как бих могла да обясня?”

Тя се опитва да обясни, обръщайки се към въображаемия си слушател с възвишен език, използвайки фрази като „като ритмични движения” в описанието на сексуалния акт, „вътрешни медикаменти“ във връзка с контрацепцията.

Музеят обяснява своето решение да публикува страниците, които Ане очевидно не е искала да показва, с факта, че дневникът ѝ е охраняемо културно-историческо наследство на ЮНЕСКО и произведение, което предизвиква сериозен академичен интерес. Но също така се отбелязва, че новоразчетените страници не променят представата ни за Ане.

„През изминалите десетилетия Ане Франк става световен символ на холокоста, а Ане момичето остана на втори план – се казва в изявлението на Музея. – Тези страници отново изваждат на преден план любознателната и в много отношения изпреварилата връстничките си тийнейджърка.“

Семейството на Ане Франк се настанява в убежището на 5 юли 1942-ра, месец след 13-ия й рожден ден, на който е получила подарък дневник. Пише в него до 1 август 1944-та и той е предназначен за лично ползване. Тя стига до 215 стр., но през август 1944-та скривалището е разкрито от нацистите – как точно става това, и днес не е ясно.

Заедно със семейството си Ане е арестувана и депортирана. Умира от тиф в концентрационния лагер Берген-Белсен в самия край на войната три месеца преди 16-ия си рожден ден. Баща ѝ единствен от семейството оцелява и през 1947 г. публикува дневника на дъщеря си.

"Площад Славейков"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли съживяването на проекта за АЕЦ „Белене“?