Ad Config - Website header

 

Article_top

България е сред държавите в ЕС с най-ниски резултати в областта на цифровизацията за тази година, показват данни, представени днес от Европейската комисия. Изследването отчита състоянието на достъпа до бърз интернет, уменията за работа в мрежата, равнището на употреба на интернет, цифровизацията на търговията, електронно управление и здравеопазване.

Данните показват, че нашата страна, Гърция и Румъния заемат последните три места, като с най-слаби показатели са румънците. България е на 26-о място от 29, като се отчитат "леки подобрения на резултатите" спрямо миналата година. България отбелязва напредък за последната година по отношение на свързаността и предоставянето на цифрови услуги. Подобрили са се цифровите обществени услуги, което води до увеличение на броя на потребителите на електронното управление. 

Основните предизвикателства пред България са свързани с много ниското равнище на цифровите умения и на внедряването на цифрови технологии в деловата дейност. Нашата страна показва леко увеличение при повечето показатели за свързаността, но по-бавно, отколкото останалите в ЕС. Общото покритие с наземни широколентови съобщителни мрежи у нас обхваща 95 на сто от домакинствата (97 на сто в ЕС). Разпространението на широколентов достъп до интернет е нараснало до 59 на сто (75 на сто в ЕС).

Покритието с мобилен сигнал от четвърто поколение изостава (72 на сто) от средното за ЕС (91 на сто). При разпространението на мобилния широколентов достъп до интернет се отчита подобрение (87 на сто), което се доближава до средното за ЕС (90 на сто). България отбелязва значителен напредък при покритието със свръхбърз широколентов интернет (74,6 на сто при 58 на сто в ЕС). Нашата страна остава в групата на държавите с много бавно развитие в областта на свързаността, пише в документа.

ЕК препоръчва допълнителни усилия за намаляване на цените на интернета у нас и отбелязва, че страната ни изостава от развитието на мобилните мрежи от четвърто поколение. България отбелязва бавен напредък при уменията в областта на цифровите технологии и е сред държавите в ЕС с най-ниски показатели. Едва 62 на сто от българите на възраст 16-74 години ползват интернет. Българските цифрови специалисти са 2,7 на сто от всички работещи в страната и това е с процент по-малко от средния дял в ЕС.

При използването на интернет в България се наблюдават значителни различия в зависимост от извършваните онлайн дейности. Българите използват интернет най-вече за връзка по телефон и за видеоразговори - 85 на сто са използвали интернет през последните три месеца за това (най-високата стойност в ЕС). Равнището на използване на социалните мрежи у нас е сред най-високите в ЕС. 
Българските потребители далеч не използват пълните възможности на електронната търговия. През миналата година делът на потребителите, които са поръчали стоки и услуги по интернет (27 на сто), е сред най-ниските в ЕС (при среден дял от 68 на сто). Броят на българите, използвали онлайн банкиране, също е особено нисък - 5 на сто.

Българските дружества въвеждат цифровите технологии в дейността си бавно, а инвестициите в цифровизацията на икономиката са ограничени. Данните показват, че миналата година едва 12-13 на сто от българските дружества са били цифровизирани, като под 10 на сто от тях ползват социалните мрежи или услуги в облак. Делът на малките и средните дружества, които продават онлайн (7,1 на сто), също е много под средното за ЕС (17,2 на сто).

България отбелязва бавен напредък при електронното управление. Броят на ползващите електронното управление е нараснал в сравнение с миналата година и днес отговаря на средния за ЕС. По отношение на цифровите обществени услуги за дружествата се наблюдава значително подобрение, в сравнение с предходните години. България същевременно остава под средното равнище в ЕС по въпроса с електронното здравеопазване. Комисията препоръчва ускорено въвеждане на електронната самоличност, за да се повиши доверието в потребителите на цифрови услуги.

БТА

 

България е сред държавите в ЕС с най-ниски резултати в областта на цифровизацията за тази година, показват данни, представени днес от Европейската комисия. Изследването отчита състоянието на достъпа до бърз интернет, уменията за работа в мрежата, равнището на употреба на интернет, цифровизацията на търговията, електронно управление и здравеопазване.

Данните показват, че нашата страна, Гърция и Румъния заемат последните три места, като с най-слаби показатели са румънците. България е на 26-о място от 29, като се отчитат "леки подобрения на резултатите" спрямо миналата година. България отбелязва напредък за последната година по отношение на свързаността и предоставянето на цифрови услуги. Подобрили са се цифровите обществени услуги, което води до увеличение на броя на потребителите на електронното управление. 

Основните предизвикателства пред България са свързани с много ниското равнище на цифровите умения и на внедряването на цифрови технологии в деловата дейност. Нашата страна показва леко увеличение при повечето показатели за свързаността, но по-бавно, отколкото останалите в ЕС. Общото покритие с наземни широколентови съобщителни мрежи у нас обхваща 95 на сто от домакинствата (97 на сто в ЕС). Разпространението на широколентов достъп до интернет е нараснало до 59 на сто (75 на сто в ЕС).

Покритието с мобилен сигнал от четвърто поколение изостава (72 на сто) от средното за ЕС (91 на сто). При разпространението на мобилния широколентов достъп до интернет се отчита подобрение (87 на сто), което се доближава до средното за ЕС (90 на сто). България отбелязва значителен напредък при покритието със свръхбърз широколентов интернет (74,6 на сто при 58 на сто в ЕС). Нашата страна остава в групата на държавите с много бавно развитие в областта на свързаността, пише в документа.

ЕК препоръчва допълнителни усилия за намаляване на цените на интернета у нас и отбелязва, че страната ни изостава от развитието на мобилните мрежи от четвърто поколение. България отбелязва бавен напредък при уменията в областта на цифровите технологии и е сред държавите в ЕС с най-ниски показатели. Едва 62 на сто от българите на възраст 16-74 години ползват интернет. Българските цифрови специалисти са 2,7 на сто от всички работещи в страната и това е с процент по-малко от средния дял в ЕС.

При използването на интернет в България се наблюдават значителни различия в зависимост от извършваните онлайн дейности. Българите използват интернет най-вече за връзка по телефон и за видеоразговори - 85 на сто са използвали интернет през последните три месеца за това (най-високата стойност в ЕС). Равнището на използване на социалните мрежи у нас е сред най-високите в ЕС. 
Българските потребители далеч не използват пълните възможности на електронната търговия. През миналата година делът на потребителите, които са поръчали стоки и услуги по интернет (27 на сто), е сред най-ниските в ЕС (при среден дял от 68 на сто). Броят на българите, използвали онлайн банкиране, също е особено нисък - 5 на сто.

Българските дружества въвеждат цифровите технологии в дейността си бавно, а инвестициите в цифровизацията на икономиката са ограничени. Данните показват, че миналата година едва 12-13 на сто от българските дружества са били цифровизирани, като под 10 на сто от тях ползват социалните мрежи или услуги в облак. Делът на малките и средните дружества, които продават онлайн (7,1 на сто), също е много под средното за ЕС (17,2 на сто).

България отбелязва бавен напредък при електронното управление. Броят на ползващите електронното управление е нараснал в сравнение с миналата година и днес отговаря на средния за ЕС. По отношение на цифровите обществени услуги за дружествата се наблюдава значително подобрение, в сравнение с предходните години. България същевременно остава под средното равнище в ЕС по въпроса с електронното здравеопазване. Комисията препоръчва ускорено въвеждане на електронната самоличност, за да се повиши доверието в потребителите на цифрови услуги.

БТА

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?