Ad Config - Website header

 

Article_top

Това не беше подновяване на брачните клетви, защото голямата церемония никога не се е случвала. Имаше двама партньори, които декларираха, че все още искат да бъдат сгодени - въпреки че единият се прави на трудно достъпен.

Преди 15 години лидерите на ЕС казаха на партньорите си от Западните Балкани на среща на върха в Солун, че си принадлежат и че техните страни един ден ще могат да станат част от съюза. Но само една от тези държави - Хърватия - стана член на ЕС, докато другите продължават да вехнат в очакване.

Днес, притеснен от растящото влияние на Русия, Турция и други държави върху неговия южен фланг, ЕС върна региона обратно в дневния ред и организира среща в българската столица в четвъртък, за да се опита да поднови отношенията си с шестте балкански държави.

Сбирката приключи с топли думи от председателя на Европейския съвет Доналд Туск, председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и българския министър-председател Бойко Борисов, за задълбочаване на връзките с и в региона, който беше потопен във войни и граждански вълнения през 90-те години на миналия век, а сега се бори с корупцията, организираната престъпност и слабостта на демократичните институции.

Но френският президент Еманюел Макрон направи скептична забележка като настоя, че ЕС трябва да се фокусира върху собственото си реформиране преди да се впуска в нови приключения, свързани с разширяването си. А бойкотът на испанския премиер Мариано Рахой на срещата заради присъствието на нея на Косово, която Мадрид и още четири други държави от ЕС не са признали като държава, беше припомняне на другите разделения в региона.

Ето и петте основни извода от софийската среща:

1. Бъдеще членство в ЕС? Всичко е в перспектива

Заключителната декларация на срещата изрази "недвусмислена подкрепа" на "европейската перспектива" на Западните Балкани. Фразата нарочно е мъглява.  Текстът от Солун твърдеше, че "бъдещето на Балканите е в ЕС", но подобно ясно твърдение вече няма универсална подкрепа сред страните членки на съюза. Някои държави не са убедени, че всички страни от региона принадлежат на техния клуб. Те се страхуват и от негативна реакция от избирателите си, тъй като опозицията срещу разширяването нарасна значително през последните 15 години.

Някои лидери отидоха още по-далече от официалния текст. Ангела Меркел, която е като герой за Западните Балкани, говореше за "ясна перспектива за членство", а австрийският премиер Себастиан Курц за "прогрес" на страните по пътя към Европейския съюз. Но Макрон предпочете да говори за "привързване" на Западните Балкани към Европа.

2. Тирана и Скопие оставени да се потят

Европейската комисия предложи да започнат разговори за членство за Албания и Македония, но ключови лидери от ЕС не бяха склонни да подкрепят това виждане в София.  

Решението ще се вземе по време на друга среща на върха в Брюксел през юни, но и двете държави кандидатки за членство трябва да направят много неща за това време, за да имат шанс. Македония трябва да разреши дългия спор за името си с Гърция, а Албания е под натиск да действа по-решително срещу организираната престопъност и нелегалните мигранти.

Албанският премиер Еди Рама изрази раздразнението си, че към условията за еврочленството са били добавени нови изисквания преди преговорите да са успели въобще да стартират. "Процесът става все по-труден и все по-непредсказуем за страните", каза той. Но все пак въпреки скептичните забележки на Макрон и някои от другите лидери, Рама каза, че е "енергизиран" за албанските възможности след срещата.

След като разговаря с гръцкия си колега Алексис Ципрас, македонският премиер Зоран Заев обяви, че двете държави се надяват, че ще постигнат решение за спора за името преди юни.

"Но това зависи и от двете страни", добави той. "Зависи от много други участници - президентите на страните, лидерите на опозицията, други политически лидери и накрая гражданите на двете държави."

3. Никой скоро няма да се присъедини към ЕС

Юнкер предизвика почуда миналата година, когато предположи, че Сърбия и Черна гора, които започнаха преговорите си за еврочленство, ще се присъединят към съюза през 2025 г. Евробюрократите казаха, че това е дата, към която да се стремят политическите лидери в Западните Балкани, за да получат стимул да възродят усилията за реформи. Но датата не се прие добре от много от правителствата на държавите членки, според които така се създават нереалистични очаквания в региона.

На въпрос какво мисли за 2025 г., Меркел отговори директно: "Не мисля нищо за тази дата", каза тя на пресконференция.

"Членството трябва да бъде базирано на фактологичен прогрес. Не става дума за времеви хоризонт, а за това какво е било постигнато - по отношение на върховенството на закона, борбата с корупцията и други условия като граничните спорове", добави тя.

4. Главоблъсканицата около Косово остава

Като говорим за териториални диспути... По ирония на съдбата, една от държавите от региона, които създава най-много главоболия на Запада, не би съществувала без западната намеса. Бомбардировките на НАТО през 1999 г. сложиха край на репресиите на сърбите над етническото албанско мнозинство там и помогнаха да се стигне до обявяването на независимостта на Косово през 2008 г., но Белград продължава да разглежда Косово като своя провинция ренегат, като затова получава подкрепата на Русия и Китай, които осуетиха приемането на държавата в ООН. 

Фактът, че пет държави от ЕС не признават Косово, прави международните срещи още по-внимателни. В декларацията от София шестте балкански държави са описани като "партньори", за да не се дразнят тези, които не приемат Косово като самостоятелна държава. На срещата лидерите на Западните Балкани не бяха представени като премиери или президенти по същите причини.

ЕС ясно е дал да се разбере, че нито Косово, нито Сърбия имат шансове за влизане в съюза, докато не решат проблемите помежду си. Но това е много костелив орех. Много сърби гледат на Косово не само като част от територията на страната си, но и като люлка на тяхната нация. Сръбският президент Александър Вучич ще срещне силна националистическа съпротива, ако се съгласи да признае независимостта на Косово.

5. Сори, Бойко, не е Словакия

Домакинът на срещата Борисов тръгна срещу нагласите на Запада срещу Балканите. Той отбеляза, че ако страните от Западните Балкани бяха една държава, БВП щеше да е около 96 млрд. евро - същият като на Словакия, а населението щеше да е по-малко от това на Румъния.

"Това много страшно ли е? Това ли заплашва ЕС?", попита той на финалната пресконференция.

Но дори и Туск, който е показал, че се интересува силно от региона, почувства, че е нужно да отбележи, че близката история на Западните Балкани е доста по-мрачна и сложна от тази на Словакия. 

"Когато става дума за проблеми на глава от населението, Западните Балкани са много по-големи от например Германия или Франция, взети заедно", каза Туск.

Материалът е публикуван в "Политико".

 

Това не беше подновяване на брачните клетви, защото голямата церемония никога не се е случвала. Имаше двама партньори, които декларираха, че все още искат да бъдат сгодени - въпреки че единият се прави на трудно достъпен.

Преди 15 години лидерите на ЕС казаха на партньорите си от Западните Балкани на среща на върха в Солун, че си принадлежат и че техните страни един ден ще могат да станат част от съюза. Но само една от тези държави - Хърватия - стана член на ЕС, докато другите продължават да вехнат в очакване.

Днес, притеснен от растящото влияние на Русия, Турция и други държави върху неговия южен фланг, ЕС върна региона обратно в дневния ред и организира среща в българската столица в четвъртък, за да се опита да поднови отношенията си с шестте балкански държави.

Сбирката приключи с топли думи от председателя на Европейския съвет Доналд Туск, председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и българския министър-председател Бойко Борисов, за задълбочаване на връзките с и в региона, който беше потопен във войни и граждански вълнения през 90-те години на миналия век, а сега се бори с корупцията, организираната престъпност и слабостта на демократичните институции.

Но френският президент Еманюел Макрон направи скептична забележка като настоя, че ЕС трябва да се фокусира върху собственото си реформиране преди да се впуска в нови приключения, свързани с разширяването си. А бойкотът на испанския премиер Мариано Рахой на срещата заради присъствието на нея на Косово, която Мадрид и още четири други държави от ЕС не са признали като държава, беше припомняне на другите разделения в региона.

Ето и петте основни извода от софийската среща:

1. Бъдеще членство в ЕС? Всичко е в перспектива

Заключителната декларация на срещата изрази "недвусмислена подкрепа" на "европейската перспектива" на Западните Балкани. Фразата нарочно е мъглява.  Текстът от Солун твърдеше, че "бъдещето на Балканите е в ЕС", но подобно ясно твърдение вече няма универсална подкрепа сред страните членки на съюза. Някои държави не са убедени, че всички страни от региона принадлежат на техния клуб. Те се страхуват и от негативна реакция от избирателите си, тъй като опозицията срещу разширяването нарасна значително през последните 15 години.

Някои лидери отидоха още по-далече от официалния текст. Ангела Меркел, която е като герой за Западните Балкани, говореше за "ясна перспектива за членство", а австрийският премиер Себастиан Курц за "прогрес" на страните по пътя към Европейския съюз. Но Макрон предпочете да говори за "привързване" на Западните Балкани към Европа.

2. Тирана и Скопие оставени да се потят

Европейската комисия предложи да започнат разговори за членство за Албания и Македония, но ключови лидери от ЕС не бяха склонни да подкрепят това виждане в София.  

Решението ще се вземе по време на друга среща на върха в Брюксел през юни, но и двете държави кандидатки за членство трябва да направят много неща за това време, за да имат шанс. Македония трябва да разреши дългия спор за името си с Гърция, а Албания е под натиск да действа по-решително срещу организираната престопъност и нелегалните мигранти.

Албанският премиер Еди Рама изрази раздразнението си, че към условията за еврочленството са били добавени нови изисквания преди преговорите да са успели въобще да стартират. "Процесът става все по-труден и все по-непредсказуем за страните", каза той. Но все пак въпреки скептичните забележки на Макрон и някои от другите лидери, Рама каза, че е "енергизиран" за албанските възможности след срещата.

След като разговаря с гръцкия си колега Алексис Ципрас, македонският премиер Зоран Заев обяви, че двете държави се надяват, че ще постигнат решение за спора за името преди юни.

"Но това зависи и от двете страни", добави той. "Зависи от много други участници - президентите на страните, лидерите на опозицията, други политически лидери и накрая гражданите на двете държави."

3. Никой скоро няма да се присъедини към ЕС

Юнкер предизвика почуда миналата година, когато предположи, че Сърбия и Черна гора, които започнаха преговорите си за еврочленство, ще се присъединят към съюза през 2025 г. Евробюрократите казаха, че това е дата, към която да се стремят политическите лидери в Западните Балкани, за да получат стимул да възродят усилията за реформи. Но датата не се прие добре от много от правителствата на държавите членки, според които така се създават нереалистични очаквания в региона.

На въпрос какво мисли за 2025 г., Меркел отговори директно: "Не мисля нищо за тази дата", каза тя на пресконференция.

"Членството трябва да бъде базирано на фактологичен прогрес. Не става дума за времеви хоризонт, а за това какво е било постигнато - по отношение на върховенството на закона, борбата с корупцията и други условия като граничните спорове", добави тя.

4. Главоблъсканицата около Косово остава

Като говорим за териториални диспути... По ирония на съдбата, една от държавите от региона, които създава най-много главоболия на Запада, не би съществувала без западната намеса. Бомбардировките на НАТО през 1999 г. сложиха край на репресиите на сърбите над етническото албанско мнозинство там и помогнаха да се стигне до обявяването на независимостта на Косово през 2008 г., но Белград продължава да разглежда Косово като своя провинция ренегат, като затова получава подкрепата на Русия и Китай, които осуетиха приемането на държавата в ООН. 

Фактът, че пет държави от ЕС не признават Косово, прави международните срещи още по-внимателни. В декларацията от София шестте балкански държави са описани като "партньори", за да не се дразнят тези, които не приемат Косово като самостоятелна държава. На срещата лидерите на Западните Балкани не бяха представени като премиери или президенти по същите причини.

ЕС ясно е дал да се разбере, че нито Косово, нито Сърбия имат шансове за влизане в съюза, докато не решат проблемите помежду си. Но това е много костелив орех. Много сърби гледат на Косово не само като част от територията на страната си, но и като люлка на тяхната нация. Сръбският президент Александър Вучич ще срещне силна националистическа съпротива, ако се съгласи да признае независимостта на Косово.

5. Сори, Бойко, не е Словакия

Домакинът на срещата Борисов тръгна срещу нагласите на Запада срещу Балканите. Той отбеляза, че ако страните от Западните Балкани бяха една държава, БВП щеше да е около 96 млрд. евро - същият като на Словакия, а населението щеше да е по-малко от това на Румъния.

"Това много страшно ли е? Това ли заплашва ЕС?", попита той на финалната пресконференция.

Но дори и Туск, който е показал, че се интересува силно от региона, почувства, че е нужно да отбележи, че близката история на Западните Балкани е доста по-мрачна и сложна от тази на Словакия. 

"Когато става дума за проблеми на глава от населението, Западните Балкани са много по-големи от например Германия или Франция, взети заедно", каза Туск.

Материалът е публикуван в "Политико".

Коментари

Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Словакия и западните балкани

си приличат като мистерия и мистрия. Или като локум и локомотив. Но Бойко от намеци не разбира. Та европейските лидери започнаха "право куме, та в очи".
Artur Schopenberg's picture
Artur Schopenberg
Schopenberg

Поне от срещата в София научихме нещо важно

Журналистите навсякъде в свободния свят се опитват да остроумничат на гърба на други безнаказано, но платено. Нашите са друг случай. Пишат квот им каже собственика.

Но за западните. Струва им се безопасно да ръсят простотии по наш адрес. Не трябва да ги приемаме сериозно. Но сериозно трябва да приемаме ясните си недъзи в Съдебната власт. Без справедливост един хляб няма да сме сигурни, че е от жито.

:)

"Нашите са друг случай" - https://i0.wp.com/vevesti.bg/wp-content/uploads/2016/05/PLT2016-2166.jpg

Няма нищо, казано от Андрю,

което да не беше коментирано в предишните няколко седмици - "голямата инициатива" на Мутрата се оказа малко кейтъринг.

Ясно е, че на слугите няма да им дадат друго, освен да послугуват, в лъскава ливрея, според разбиранията им за "лъскаво".

Което "европейските" ни "граждани" го разбират, както го разбираха, когато гледаха посещенията на Леонид Илич, Юрий Владимирович, Константин Устинович и Михаил Сергеевич.

Back in the EUSSR.

Бойко си избрал тема на

Бойко си избрал тема на председателство, разбирши.
Ясно де, не е той, той чеп за зеле не знае да сложи, ама наште дипломати са ...

От твоето изказване мога да направя две заключения:

Първото е, че Бойко не е.....(или дипломат, или наш) и второто е, че нашите дипломати могат да слагат чепове за зеле!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли съживяването на проекта за АЕЦ „Белене“?