Между Доналд Тръмп и Ким Чен Ун има нещо много общо, докато двамата се подготвят за първата в историята американско-севернокорейска среща на върха следващия месец в Сингапур: и единият, и другият претендира, че цялата заслуга е негова.

В страната, където няма Twitter, но има много фалшиви новини, севернокорейците получават информация, доста различна от тази за американските медийни потребители, относно това какво е накарало двамата лидери да седнат на масата за преговори - и какво ще се опитат да постигнат.

Това, което севернокорейците чуват е, че Ким държи всички козове. Той е гениален стратег, чиято смела ядрена политика е отворила вратите за мирни преговори с Юга. И най-после е успял да принуди лидера на най-могъщата държава в света да признае новия статут на тяхната страна.

Посланието идеално пасва на това, което севернокорейците чуват постоянно: че техните лидери по същество са безпогрешни.

Да не се създават прекалено високи очаквания!

Но за разлика от някои привърженици на Тръмп, които вече започнаха да говорят за възможна Нобелова награда, севернокорейските медии изключително внимават да не създадат прекалено високи очаквания за конкретни отстъпки от Тръмп или да разкрият позициите на властта, които може да се наложи да бъдат оттеглени или преформулирани, ако разговорите не минат по план.

Медиите в Северна Корея дори направиха първото официално съобщение за срещата на върха с Тръмп едва миналата седмица. 

Новината дойде на 10 май - денят след посещението на американския държавен секретар Майк Помпео в Пхенян. Вестникът на севернокорейската управляваща партия публикува на първа страница снимка на Ким, който се ръкува с него.

Тази седмица медиите се върнаха към темата, като предупредиха, че хардлайнери като новият съветник на Тръмп за националната сигурност Джон Болтън развалят атмосферата на разведряване, твърдейки, че Пхенян трябва едностранно да се откаже от ядрените оръжия, преди да може да започне каквото и да било смекчаване на търговските санкции.

Често заявяваната позиция на Северна Корея е точно обратната: че предварително условие за денуклеаризацията е прекратяването на "враждебната политика и ядрените заплахи" на Вашингтон.

Като оставим настрана предпазливостта при отразяването на новината за срещата с Тръмп, севернокорейските медии бяха доста категорични в намеците, че се случва нещо голямо.

Те вдигнаха много шум (макар че по-голяма част от света вече беше видяла новината) за срещата на Ким с китайския президент Си Дзинпин и по-късно за срещата му с южнокорейския президент Мун Дже Ин на южната страна на демилитаризираната зона през април. Освен това многократно подчертаваха, че страната е в процес на пренасочване по "новата стратегическа линия" на Ким.

"Северна Корея вече гъмжи от слухове и изгаря от любопитство"

Начинът, по който научава за това събитие севернокорейският народ, свикнал да вижда във Вашингтон корена на всичките си проблеми, несъмнено е доста по-сложен и нюансиран. До голяма степен поради липсата на свободни и силни медии, Пхенян е разсадник за слухове.

Можем с доста голяма сигурност да предоложим, че дори и при наличието на само откъслечни информации, страната вече практически гъмжи от слухове и изгаря от любопитство как се променят отношенията с Вашингтон, поне в средите на по-образованото заможно градско население.

Средностатистическите севернокорейци имат основателни причини да ги е грижа

Повече, отколкото мнозинството американци, средностатистическите севернокорейци имат основателни причини да ги е грижа. Ако срещата на върха мине добре, вдигането на икономическите санкции ще улесни живота им по осезаеми и съществени начини, като повече и по-евтини стоки в магазините и облекчени ограничения върху това какво могат да правят и да говорят.

Ако срещата не мине добре, те току-виж понесли тежки последици, като дефицит на храни и горива, повишени работни норми или дори подготовка за военен конфликт. 

Държавните медии, разбира се, не са единственият им източник на информация. Повечето от новините, достигащи до широката публика, вероятно изтичат чрез йерархията на управляващата партия. След това те се спускат до по-широката членска маса, за която се смята, че наброява около 7 милиона души, преди да разпространят до останалото население официално или чрез частни разговори и други заобиколни начини.

Отстъпка или победа?

Този процес се задейства с пълна пара миналия месец, когато Ким свика съвещание на Централния комитет на партията и обяви решението да спре ядрените тестове и изстрелването на междуконтинентални балистични ракети. Извън Северна Корея, съобщението беше масово отразено като голяма отстъпка преди срещата на върха. Не така обаче беше представено от Ким пред партията.

Внушението на Ким беше, че под неговото ръководство страната само за пет години е завършила разработването на ядрените си оръжия. Той нарече това "победа", която означава, че вече няма нужда от опити, и която отваря възможност за страната да пренасочи вниманието си към икономическия растеж.

Северна Корея, заяви той, никога няма да използва ядрено оръжие, нито да разпространява ядрено оръжие или ядрена технология, "освен ако има ядрени заплахи и ядрени провокации" срещу нея. Той добави, че севернокорейските ядрени оръжия са "мощен скъпоценен меч за защита на мира", гарантиращ, че идните поколения ще "могат да водят най-достойния и щастлив живот на света".

С други думи, посланието на Ким към собствения му народ засега звучи доста като обратното на денуклеаризация.

А това е позиция, за която Тръмп вероятно няма да иска да си припише заслугата, ако Ким реши да я донесе със себе си в Сингапур.

*Коментар на кореспондента на Асошиейтед прес Ерик Талмидж. Преводът е на БТА.