Подкрепа за присъединяване на страните от Западните Балкани към ЕС и висока оценка за дипломатите, организирали срещата на върха ЕС-Западни Балкани в София, но и обяснение защо България не може да е лидер в региона според приетата в столицата ни декларация за Западните Балкани - това съдържа позиция на "Демократична България" за резултатите от форума. 

Според политическото обединение на ДСБ, "Да, България" и "Зелените" в декларацията за Западните Балкани от София не се споменява думата "присъединяване" - за разлика от документа от Солун отпреди 15 години, посветен на отношенията между ЕС и страните от региона. Освен това в декларацията на преден план са изведени приоритети като съдебната реформа и върховенството на правото, свободата на медиите, енергийната независимост.

"Това са области, в които България не просто не може да бъде лидер не само в ЕС, а дори и на Балканите. По-лошо, все повече изостава дори и от съседите си, чийто застъпник иска да бъде. Вместо да сме част от решението на тези проблеми за целия регион, ние сме все по-сериозен източник на негативи, недоверие и скептицизъм, че балканските страни могат да бъдат европейски", пише в документа на "Демократична България".

Ето пълния текст на декларацията на политическото обединение:

"Демократична България" подкрепя присъединяването на Западните Балкани към Европейския съюз и поздравява българските дипломати, които стоят зад организацията на  Срещата на високо равнище в София. В усилията си да върне в европейския дневен ред въпросът за интеграцията на балканските ни съседки правителството стъпи върху принципната и далновидна външна политика в региона на  правителствата на СДС през 1991-1992 г.и на ОДС през 1997-2001 г., които запазиха България встрани от кървавите конфликти в бивша Югославия.

Не сме забравили, че благодарение на проевропейските сини правителства България бе първата страна в света,  признала независимостта на Република Македония и Босна Херцеговина през януари 1992 г. и успя да се опази от най-лошите последствия от кризата в Косово няколко години по-късно.

Софийската декларация за Западните Балкани за съжаление не съдържа конкретни ангажименти за присъединяване на страните от Западните Балкани към ЕС в обозримо бъдеще. За разлика от подобен документ на последната подобна среща, състояла се преди 15 години в Солун, думата "присъединяване" тук отсъства.

В анекса проектите за развитие на физическата и дигитална инфраструктура в региона не са подплатени с допълнителна безвъзмездна финансова помощ  от страна на ЕС. Изброява се един списък от приоритети, чието постигане би трябвало да доведе до реална европейска перспектива за съседите ни “един хубав ден”.

Така стигаме до реалния критерий за успех: може ли страната ни да превърне този протоколен и необвързващ документ в траен приоритет и да бъде лидер в неговата реализация и на Балканите изобщо?

Самото съдържание на документа дава отговор на този въпрос. В него на преден план стоят съдебната реформа и върховенството на правото, общата политика по сигурността, опазването на границите, енергийната независимост, свободата на медиите, дигитализацията. Това са области, в които България не просто не може да бъде лидер не само в ЕС, а дори и на Балканите. 

По-лошо, все повече изостава дори и от съседите си, чийто застъпник иска да бъде. Вместо да сме част от решението на тези проблеми за целия регион, ние сме все по-сериозен източник на негативи, недоверие и скептицизъм, че балканските страни могат да бъдат европейски. В сегашното си състояние България не само не може да бъде лидер, но и не можа да си осигури нито присъединяване към Шенгенското споразумение, нито сваляне на мониторинга върху нереформираната ни съдебна система. Напоследък с неясни мотиви дори отказваме да се включим към Европейския банков съюз, който би стабилизирал банковата ни система - като ни предпази от скандали, подобни на този с фалита на КТБ.

През последните дни и месеци  видяхме огромния потенциал на българското членство в ЕС. България е на масата, на която се взимат решенията в клуба на най-проспериращите демократични страни и ако знае как да използва това обстоятелство, може да извлече огромни позитиви за себе си и региона. За да бъде истински, а не само протоколен лидер на Балканите, страната ни трябва да бъде в ядрото на Европейския съюз, а не в периферията му, където ни поставя отказът на управляващите и на всички партии на статуквото да извършат необходимите реформи. Време е за промяна!