Ad Config - Website header

 

Article_top

На 4 май се провалиха плановете за инвестиции на китайската енергийна компания CEFC China Energy в руския държавен петролен гигант „Роснефт“. Това се случи 8 месеца след съобщението за сделката. Невъзможността за обединение показва строгите ограничения на потенциала на енергийното сътрудничество между Китай, който се намира в процес на поглъщане на CEFC, и Русия. Също така изглеждат мъгляви и перспективите да по-широк политически съюз ежду двете страни.

Пекин започна да разглежда „Роснефт“ по-скоро като инструмент в ръцете на руската държава, отколкото като традиционна петролна компания. И Китай има слаб интерес към някакви значителни икономически отношения там, където двете страни не са обвързани с политически приоритети. Макар Китай активно да търси нови политически и икономически партньори по целия свят, изглежда, руското ръководство прекалено рисковано инвестира в политиката.

„Роснефт“ полага малко усилия, за да скрие политическата си мотивация и статута на голям вътрешнополитически играч, пазен през цялата епоха на Владимир Путин. Когато ЮКОС – най-голямата руска петролна компания, бе конфискувана през 2004 г., след като олигархът Михаил Ходорковски изпадна в немилост, активите й в краянй сметкабяха предадени на „Роснефт“. В резултат „Роснефт“контролираше 16 на сто от вътрешното производство на петрол. Днес от компанията твърдят, че добиват близо 40 процента.

Откакто Игор Сечин бе назначен за генерален директор през май 2012 г., „Роснефт“ става все повече инструмент на външната политика. Преди това Сечин отговаряше за енергийната политика на Русия в качеството си на вицепремиер. Предвестник на плановете му за „Роснефт“ станаха преговорите с „Бритиш петролеум“ (БП) за работата на компанията в Русия, а също така главната му роля в развитието на руско-венецуелското сътрудничество. В продължение на година след назначаването му за шеф на „Роснефт“ Сечин ръководеше процеса за купуването на руските активи на БП, в резултат на което петролната компания получи 19,75 процента от акциите на самата „Роснефт“. Сечин е приветстван в Лондон и мнозина в Москва разглеждаха сделката като начин за изграждане на общи интереси на Русия и Запада.

Само година по-късно Сечин се оказа в западните санкционни списъци, тъй като отношенията между Русия и Запада се развалиха след анексирането от Москва на Крим и нахлуването в Украйна. Същата геополитическа промяна доближи Русия към Китай. През май 2014 г. Руският президент Владимир Путин замина за Китай, където, както се твърди, прие китайското искане за цени по 30-годишно споразумение за износ на газ.

Променящите се геополитически стремежи на Русия съвпаднаха със старта на инициативата „Един пояс – един път“ на китайския президент Си Цзинпин, целяща да помогне на развитието на инвестициите и търговията с десетки страни. Това позволява да се използва икономическата тяга на Китай за засилване на влиянието и  задълбочаването на политическите връзки на Москва. „Роснефт“, която наскоро одобри удвояване на доставките за Китай в рамките на една от най-големите сделки в историята на петролния пазар, изглеждаше готова да извлече полза от това. Същевременно малко известната дотогава CEFC започна свой собствен поход към световните пазари, като вероятно получаваше сигнали за одобрение от Пекин.

Последвалите събития са доказателство, че CEFC следва плана за реализация на инициативата „Един пояс – един път“, като инвестира на места, стратегически значими за китайската държава. Първият сериозен опит за международна експанзия на CEFC бяха големи инвестиции в Чехия. Основателят на компанията Йъ Цзянмин дори бе назначен за съветник на чешкия президент Милош Земан, който през 2015 г. активно се опитваше да подобри отношенията с Пекин. На практика Йъ действаше по учебника на „Роснефт“. Китайската държавна холдингова компания CITIC тогава се съгласи да купи чешките активи на CEFC, макар те да са далеч от главния й бизнес.

Иор Сечин превърна "Роснефт" в инструмент на външната политика.

Изглежда, CEFC изпълняваше външнополитическите цели на Пекин чред още една гръмка сделка, когато през май 2016 г. Се съгласи да придобие 51 на сто от KMG International – дъщерната компания на казахстанския държавен енергиен гигант „КазМунайГаз“. В Казахктан гледаха на тази сделка като на изключително вана за страната, която страда от икономически спад и където Си стартира програмата „Един пояс – един път“. Твърди се, че CITIC обсъжда възможността да купи дялове от крайбрежна петролна концесия в Абу Даби, в която вече вложи пари ържавното предприятие China National Petroleum Corp.

Всичко това повдига въпроса защо бе допуснато плановете за инвестиции в „Роснефт“ да пропаднат, макар те също явно да са в духа на програмата „Един пояс – един път“. Когато през септември 2017 г. бе обявено за сделката на стойност 9,1 милиарда долара, това се превърна в нов връх в разширяващото се руско-итайско енергийно партньорство. Голямото отразяване в медиите след ареста на Йъ Цзинмин в края на февруари, а също така слуховете за сериозния срив на компанията са съсредоточени върху значителния размер на дълговете, които тя натрупа. Дълговете на CEFC могат да бъдат наречени огромни, но руската държавна банка ВТБ предостави по-голямата част от финансирането, макар че това би могъл да направи и Пекин.

Пекин също така явно би искал да задълбочи петролните си връзки с Москва. През 2016 г. Русия измести Саудитска Арабия като главен доставчик на петрол за Китай. Лъвският пай в тези доставки е на „Роснефт“. Няколко дни преди отменянето на сделката бе съобщено, че отделният петгодишен договор за доставка на петрол между „Роснефт“ и CEFC, съгласуван през ноември 2017 г., ще бъде коригиран, но ще остане в сила. Оказа се обаче, че преките инвестиции на CEFC в „Роснефт“ са нещо прекалено.

В краяна сметка за провала на сделката със CEFC са виновни геополитическите машинации на „Роснефт“. Сечин се съгласи дългът на компанията да бъде раздут, тъй като се стремеше да неутрализира цената на американските санкции , като продължи мисията си по запазването като приоритетна задача гоненето на потенциална геополитическа отплата в замяна на финансовия риск.

Макар готовността на Пекин да продължи финансирането на режима във Венецуела вероятно да се е изпарила, 
„Роснефт“ удвои усилията си в тази насока. Само през септември 2017 г. „Роснефт“ се съгласи да предостави кредити за милиарди на Иракски Кюрдистан – по-малко от месец преди референдума за независимост. Обратно – Китай избягваше открито въвличане във вътрешните конфликти на Ирак. Освен това ефективното поглъщане от „Роснефт“ на индийската компания „Есар ойл“, завършило през юни 2017 г., превръща петролния гигант в съюзник на Делхи. Това може в крайна сметка да донесе на Москва политически дивиденти, а делът на CEFC вероятно е бил недостатъчен, за да повлияе на вземането на решения в Русия по отношение на един от основните конкуренти на Пекин.

Често цената на геополитическите машинации на „Роснефт“ се плаща от партньорите. Нейните акционери не видяха възвръщаемост на фона на възстановяването на цените на петрола, съпоставима с други петролни компании, дори такива, чийто бизнес също е съсредоточен в Русия. Миналия месец шефът на БП Боб Дъдли са пошегува, че би посъветвам по-младата си версия да избягва Русия, макар компанията му да е много голям акционер в „Роснефт“. Пекин, изглежда, се вдлуша в това предупреждение.

Девет години, след като Игор Сечин даде началото на първата двустранна комисия за руско-китайско енергийно сътрудничество, машинациите му показаха, че това сътрудничество има граници. Докато Китай и Русия сега описват отношенията си като „стратегическо партньорство“, сривът в работата на CEFC показва, че нещата са все още далече от съюз.

--------

* Авторът е анализатор на политическите рискове, базиран в Лондон. Статията е публикувана във „Форин полиси“.

 
Централата на "Роснефт" в Москва. Снимка Уикипедия

На 4 май се провалиха плановете за инвестиции на китайската енергийна компания CEFC China Energy в руския държавен петролен гигант „Роснефт“. Това се случи 8 месеца след съобщението за сделката. Невъзможността за обединение показва строгите ограничения на потенциала на енергийното сътрудничество между Китай, който се намира в процес на поглъщане на CEFC, и Русия. Също така изглеждат мъгляви и перспективите да по-широк политически съюз ежду двете страни.

Пекин започна да разглежда „Роснефт“ по-скоро като инструмент в ръцете на руската държава, отколкото като традиционна петролна компания. И Китай има слаб интерес към някакви значителни икономически отношения там, където двете страни не са обвързани с политически приоритети. Макар Китай активно да търси нови политически и икономически партньори по целия свят, изглежда, руското ръководство прекалено рисковано инвестира в политиката.

„Роснефт“ полага малко усилия, за да скрие политическата си мотивация и статута на голям вътрешнополитически играч, пазен през цялата епоха на Владимир Путин. Когато ЮКОС – най-голямата руска петролна компания, бе конфискувана през 2004 г., след като олигархът Михаил Ходорковски изпадна в немилост, активите й в краянй сметкабяха предадени на „Роснефт“. В резултат „Роснефт“контролираше 16 на сто от вътрешното производство на петрол. Днес от компанията твърдят, че добиват близо 40 процента.

Откакто Игор Сечин бе назначен за генерален директор през май 2012 г., „Роснефт“ става все повече инструмент на външната политика. Преди това Сечин отговаряше за енергийната политика на Русия в качеството си на вицепремиер. Предвестник на плановете му за „Роснефт“ станаха преговорите с „Бритиш петролеум“ (БП) за работата на компанията в Русия, а също така главната му роля в развитието на руско-венецуелското сътрудничество. В продължение на година след назначаването му за шеф на „Роснефт“ Сечин ръководеше процеса за купуването на руските активи на БП, в резултат на което петролната компания получи 19,75 процента от акциите на самата „Роснефт“. Сечин е приветстван в Лондон и мнозина в Москва разглеждаха сделката като начин за изграждане на общи интереси на Русия и Запада.

Само година по-късно Сечин се оказа в западните санкционни списъци, тъй като отношенията между Русия и Запада се развалиха след анексирането от Москва на Крим и нахлуването в Украйна. Същата геополитическа промяна доближи Русия към Китай. През май 2014 г. Руският президент Владимир Путин замина за Китай, където, както се твърди, прие китайското искане за цени по 30-годишно споразумение за износ на газ.

Променящите се геополитически стремежи на Русия съвпаднаха със старта на инициативата „Един пояс – един път“ на китайския президент Си Цзинпин, целяща да помогне на развитието на инвестициите и търговията с десетки страни. Това позволява да се използва икономическата тяга на Китай за засилване на влиянието и  задълбочаването на политическите връзки на Москва. „Роснефт“, която наскоро одобри удвояване на доставките за Китай в рамките на една от най-големите сделки в историята на петролния пазар, изглеждаше готова да извлече полза от това. Същевременно малко известната дотогава CEFC започна свой собствен поход към световните пазари, като вероятно получаваше сигнали за одобрение от Пекин.

Последвалите събития са доказателство, че CEFC следва плана за реализация на инициативата „Един пояс – един път“, като инвестира на места, стратегически значими за китайската държава. Първият сериозен опит за международна експанзия на CEFC бяха големи инвестиции в Чехия. Основателят на компанията Йъ Цзянмин дори бе назначен за съветник на чешкия президент Милош Земан, който през 2015 г. активно се опитваше да подобри отношенията с Пекин. На практика Йъ действаше по учебника на „Роснефт“. Китайската държавна холдингова компания CITIC тогава се съгласи да купи чешките активи на CEFC, макар те да са далеч от главния й бизнес.

Иор Сечин превърна "Роснефт" в инструмент на външната политика.

Изглежда, CEFC изпълняваше външнополитическите цели на Пекин чред още една гръмка сделка, когато през май 2016 г. Се съгласи да придобие 51 на сто от KMG International – дъщерната компания на казахстанския държавен енергиен гигант „КазМунайГаз“. В Казахктан гледаха на тази сделка като на изключително вана за страната, която страда от икономически спад и където Си стартира програмата „Един пояс – един път“. Твърди се, че CITIC обсъжда възможността да купи дялове от крайбрежна петролна концесия в Абу Даби, в която вече вложи пари ържавното предприятие China National Petroleum Corp.

Всичко това повдига въпроса защо бе допуснато плановете за инвестиции в „Роснефт“ да пропаднат, макар те също явно да са в духа на програмата „Един пояс – един път“. Когато през септември 2017 г. бе обявено за сделката на стойност 9,1 милиарда долара, това се превърна в нов връх в разширяващото се руско-итайско енергийно партньорство. Голямото отразяване в медиите след ареста на Йъ Цзинмин в края на февруари, а също така слуховете за сериозния срив на компанията са съсредоточени върху значителния размер на дълговете, които тя натрупа. Дълговете на CEFC могат да бъдат наречени огромни, но руската държавна банка ВТБ предостави по-голямата част от финансирането, макар че това би могъл да направи и Пекин.

Пекин също така явно би искал да задълбочи петролните си връзки с Москва. През 2016 г. Русия измести Саудитска Арабия като главен доставчик на петрол за Китай. Лъвският пай в тези доставки е на „Роснефт“. Няколко дни преди отменянето на сделката бе съобщено, че отделният петгодишен договор за доставка на петрол между „Роснефт“ и CEFC, съгласуван през ноември 2017 г., ще бъде коригиран, но ще остане в сила. Оказа се обаче, че преките инвестиции на CEFC в „Роснефт“ са нещо прекалено.

В краяна сметка за провала на сделката със CEFC са виновни геополитическите машинации на „Роснефт“. Сечин се съгласи дългът на компанията да бъде раздут, тъй като се стремеше да неутрализира цената на американските санкции , като продължи мисията си по запазването като приоритетна задача гоненето на потенциална геополитическа отплата в замяна на финансовия риск.

Макар готовността на Пекин да продължи финансирането на режима във Венецуела вероятно да се е изпарила, 
„Роснефт“ удвои усилията си в тази насока. Само през септември 2017 г. „Роснефт“ се съгласи да предостави кредити за милиарди на Иракски Кюрдистан – по-малко от месец преди референдума за независимост. Обратно – Китай избягваше открито въвличане във вътрешните конфликти на Ирак. Освен това ефективното поглъщане от „Роснефт“ на индийската компания „Есар ойл“, завършило през юни 2017 г., превръща петролния гигант в съюзник на Делхи. Това може в крайна сметка да донесе на Москва политически дивиденти, а делът на CEFC вероятно е бил недостатъчен, за да повлияе на вземането на решения в Русия по отношение на един от основните конкуренти на Пекин.

Често цената на геополитическите машинации на „Роснефт“ се плаща от партньорите. Нейните акционери не видяха възвръщаемост на фона на възстановяването на цените на петрола, съпоставима с други петролни компании, дори такива, чийто бизнес също е съсредоточен в Русия. Миналия месец шефът на БП Боб Дъдли са пошегува, че би посъветвам по-младата си версия да избягва Русия, макар компанията му да е много голям акционер в „Роснефт“. Пекин, изглежда, се вдлуша в това предупреждение.

Девет години, след като Игор Сечин даде началото на първата двустранна комисия за руско-китайско енергийно сътрудничество, машинациите му показаха, че това сътрудничество има граници. Докато Китай и Русия сега описват отношенията си като „стратегическо партньорство“, сривът в работата на CEFC показва, че нещата са все още далече от съюз.

--------

* Авторът е анализатор на политическите рискове, базиран в Лондон. Статията е публикувана във „Форин полиси“.

Коментари

Бобо's picture
Бобо
Бобо

Бизнес в и с Русия във

Бизнес в и с Русия във времената на Цар Ботокс Първи е оксиморон .....

Да, да, да. Голем аналлизатор.

Защо ли Китай, който е все още с най-голям износ към Щатите, се притеснява от отношения с държава, която е забранила на търговските си партньори да имат вземане-даване с Русия?

Защо ли Европа наскоро възкреси законодателстово, което да блокира опитите на САЩ да налагат външна политика чрез търговия?

Трудни въпроси... за не много умните агитпропчици.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията