Диабет, бъбречна недостатъчност и втори инсулт доведоха до смъртта на основателя и президент на компаниите ProSoft и ProMobile Юлиян Генов. Бизнесменът е преподавал и управление на човешките ресурси в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и в Нов български университет, автор е на множество книги, сред които "Защо толкова малко успяваме" предизвика сериозна полемика. 

Роден на 5 юли 1951 г., Генов завършва Немската гимназия в София, после Техническия университет, стипендиант на фондация "Отворено общество". Специализирал в Германия, Великобритания, Австрия, САЩ. През 1990 г. създава компанията "ПроСофт", която е една от водещите в бранша на родния пазар. 

Преди години в интервю по повод книгата си "Защо толкова малко успяваме" Генов казва:

"Немалко правим, за да успяваме толкова малко. Манталитетът ни е такъв, че непрекъснато си пречим. Хора, които живеят с ниска самооценка, с ниско самочувствие, не могат да допуснат и другите около тях да успяват. А защо е ниската самооценка и ниското самочувствие - защото така възпитаваме децата си. "Кой си ти, бе, та да имаш собствено мнение", "Каквото ти кажа аз, това ще правиш"...

Нормално е някъде далеч в миналото хората да не са имали много висока самооценка. По-лошото е, че много упорито препредаваме чрез начина си на възпитание и чрез образованието - "Клас стани, клас мирно".

Намаляват се оценките заради това, че едно дете е по-буйно и по-непослушно. Т.е. ние, съзнавайки го или не, чрез образованието и чрез възпитанието вкъщи прекършваме, така да се каже, гребена на малките деца. И само в относително редки случаи, по изключение ,успяват въпреки всичко да надделеят над този натиск на конформизъм към послушание, към прекланяне на главицата. Знаете колко такива мъдрости има: "Не си вдигай главата, защото ще те отнесе ветрилникът", "Не си ти този, който ще оправи света", "Не се опитвай да си надскочиш боя".

Властта в нашето общество, дали тя е в семейството, в училището или в живота, извън училище вече, когато хората напуснат своите семейства, в общия случай се изразява безпринципно. И това е един от най-големите недъзи в нашето общество. Но ако ние не можем да си правим илюзията, че можем да променим политиката толкова бързо, ако дори и учителите е трудно да променим и да им променим начина на мислене, пита се човек - трябва ли да възпитава вкъщи децата си по същия начин. И именно целта на тази книга е хората да знаят и да спрат да възпитават децата си по този начин.