Когато преди десет дни вицепремиерът Валери Симеонов и министърката на туризма Николина Ангелкова анонсираха законови изменения, свързани с разписването на изрична забрана за т.нар. диво къмпиране и налагането на санкции, те обосноваха това си намерение с "тоновете отпадъци", които любителите на палатките генерирали по плажовете. Създадената в миналия мандат на Ангелкова работна група от НПО, експерти, представители на общините и др., която трябваше да разреши веднъж завинаги спорния въпрос с къмпирането, не стигна до консенсусни текстове.

"Когато става въпрос за опазване на природата, те са на първа страница и във водещите новини, но когато самите те трябва да опазват съответните плажове, които си постигнаха със закона да не бъдат концесионирани, по обратния начин се действа. Резултатът е отчайващ, тонове боклуци, почистване за сметка на общините", заяви Валери Симеонов от Варна по адрес на екоактивистите в подкрепа на намереннията на Ангелкова да забрани дивото къмпиране.

Оказва се обаче, че по темата за сметосъбирането е имало постигнат консенсус в рамките на работната група. Има изготвено предложение за изменение в Закона за управление на отпадъците, подкрепено и от Националното сдружение на общините в България (НСОРБ). Друг е въпросът, че това не са проблеми от компетенцията на министъра на туризма, а трябва да се отнесат към министъра на околната среда и водите.

Сега в закона е записано, че ако физическо лице изхвърли отпадък на нерегламентирано за това място, се наказва с глоба с 300 лева до 1000 лева, а при повторно нарушение - от 600 лева до 2000 лева. Консенсусно е било прието "когато нарушението е извършено в зона А от черноморското крайбрежие или на отстояние до 25 метра от бреговете на реките и водните басейни, виновното лице се наказва с предвидената от закона глоба в двоен размер". Предложено е било и поне половината от средствата от наложените глоби, "когато наказателните постановления са наложени от общината, да се разходват за проекти и обекти за управление на отпадъци или покриване на разходи свързани с контрола и събирането на глоби от нарушителите", показва документът, с който Клуб Z разполага.

"Така общините ще разполагат с повече ресурс, в т.ч. да назначават инспектори, които да следят за нарушители и съответно да ги глобяват", смятат от сдружение "Да спасим Карадере".  

Така че консенсус по този въпрос е имало. Но текстът не е приет. Участници в срещите разказват, че тихомълком е отпаднал от финалните предложения.

Спорно е и дали публичното говорене на представители на държавата и общините не се разминава с реалните данни. Така например екоактивистката Мария Кавлакова, която от години почива свободно на Корал, поиска справка от общините Бяла и Царево за количествата отпадъци, които те са извозили през 2015 г. от прилежащите им плажове Карадере и Корал. Според изказвания на кметовете на общините, те са извозили съответно 160 т и 130 т смет. Но официалните данни показват десетки пъти по-малки количества.

В документите от община Бяла пишеше, че извозените от Карадере отпадъци за цялата 2015 г. са 13,98 тона. На Карадере няма поставени контейнери, а почиващите там традиционно сами изхвърлят боклука в най-близките кофи на входа на гр. Бяла и с. Горица. За сравнение годишното количество битови отпадъци за общината е 1502,55 тона. Така отпадъците от Карадере са 1% от общото количество отпадъци в община Бяла.

Според информацията от община Царево, извозеният боклук от плаж Корал за възможно най-широкия летен сезон - от май до септември 2015 г., е 23 тона. Общото количество боклук за същия период, извозено от с. Лозенец - най-близкото до Корал населено място, е 760 тона. Отпадъците от района на Корал са 3% от общото количество отпадъци на с. Лозенец.