Дали Бойко Борисов ще успее да помогне на Западните Балкани да влязат в ЕС е въпрос твърде спорен. Сигурно обаче е, че през последните няколко седмици Борисов постла червения килим, по който автентичната десница/демократичната общност да се върне отново в голямата политика на бял кон.

С отказа си да изгони руски дипломати, с идеята си да поднови АЕЦ "Белене" и с влизането в надпревара с президента за това кой е най-близък до сърцето на Владимир Путин само за няколко дни Борисов срина граденото с години. Един от най-важните му политически козове досега бе, че той даваше вид на убеден и последователен евроатлантик. Това бе основната причина, поради която резултатът на ГЕРБ на последните парламентарни избори бе 1 147 000 гласа, с около 300 000 повече в сравнение с 840-те хил. гласа, получени на първия тур на президентските избори няколко месеца по-рано. Все още е пресен споменът за гръмкото изявления на Корнелия Нинова за това какво ни е отнела демокрацията и заявките ѝ, че ако стане премиер ще работи за отмяна на санкциите срещу Русия. С тези си изказвания, направени малко преди парламентарния вот тя - волно или неволно - помогна на ГЕРБ да прескочи границата от 1 млн. гласоподаватели, която изглеждаше непостижимо висока летва за партията.

Големият въпрос за автентичната десница/демократичната общност, чиито основен представител е коалицията "Демократична България" е дали ще успее да се възползва в максимална степен от услугата, която ѝ прави Борисов.

Няма никакво значение колко точно хора са се събрали на митинга срещу АЕЦ "Белене" или колко ще се съберат на друг подобни прояви занапред. Известно е, че в България има поне 500 000 избиратели, които биха подкрепили политическа формация, която твърдо отстоява европейското бъдеще на България. При това става дума за хора, които са политически активни. Тези хора, когато не ходят да гласуват, го правят само и единствено, защото са разочаровани от онези, които имат претенцията да ги представляват. А не поради мързел или нехайство за обществените дела.

Единственото, което се очаква от лидерите на "Демократична България" е да дадат ясни гаранции, че те повече в коалиция с Борисов няма да влизат при никакви обстоятелства. Това ще гарантира на формацията не просто влизане в следващия парламент, а и достатъчно солидно присъствие в него, за да може да влияе на бъдещи политически решения в една или друга посока. Автентичната десница/демократичната общност трябва да остави ГЕРБ да направи "правителство на националното съгласие" с БСП. Все по-ясно става, че по най-важния обществен въпрос - европейското бъдеще на България - тези две партии са със сходни позиции. И двете отказват да подкрепят истинска съдебна реформа, чрез която да се премахне унизителният мониторинг, заради който все още не сме пълноправни членове на ЕС. И двете са склонни да превърнат България в мост и канал за комуникация между ЕС и Русия, вместо да гарантират нейното съществуване като неизменна част от Европа.

В този си вид "Демократична България" няма как да очаква собствено управляващо мнозинство. За подобно мнозинство трябва стройна организация и силни структури в цялата страна, каквито тази формация все още няма. С действията си от последните дни обаче Борисов дава шанс на "Демократична България" да се превърне в основен политически играч.

Ще бъде огромна глупост, ако тя не се възползва от този шанс.