Ad Config - Website header

 

Article_top

Огромната, непрекъснато нарастваща разлика между богати и бедни се превръща в главен проблем на 21-ти век, твърдят много наблюдатели и леви икономисти.

Все повече хора по света се гневят срещу тази отваряща се ножица, а сред младите поколения се надига съпротива.

От несправедливото разпределение на богатството печелят и какви ли не популистки партии, които предлагат нереалистични рецепти за решаване на проблема. Той обаче не може да се реши толкова бързо – поне в икономическия си аспект. А има и морален…

Кой е свръхбогат?

Доклад на институтa към швейцарската банка "Креди Сюис" от 2017 разкрива, че най-богатият един процент от човечеството притежава половината от световното богатство. Подобна тенденция се наблюдава и в Германия: около 1/3 от всички доходи отиват при най-богатите хора в държавата.

Такова разпределение на материалните блага е неморално, твърди германският философ Кристиан Нойхойзер в книгата си "Богатството като морален проблем". Според Нойхойзер един човек е богат тогава, когато месечният му доход е два до три пъти по-висок от средния за страната, в която живее. Хората, чиито доходи надвишават средния четири или пет пъти, са твърде богати, смята германският философ. Тяхното свръхбогатство води до неравенство между различните социални слоеве в обществото и накърнява достойнството на по-бедните, твърди Нойхойзер.

С богатите е опасно да се караш

"Представете си, че се спречкате с милиардера Бил Гейтс и той пожелае да Ви навреди. Помислете колко много са начините, по които може да го направи. За щастие Гейтс изглежда добър човек. Въпреки това не би било разумно да противоречите на свръхбогатите", с горчивина казва Нойхойзер в интервю за швейцарското обществено радио и телевизия.

Философът вярва, че заради материалните си притежания, богатите имат неограничена политическа власт:

"Да вземем, например, двете партии в САЩ. Те са доминирани от милионери и милиардери".

Милиардер е и сегашният президент на Съединените Щати Доналд Тръмп.

Пред швейцарското обществено радио и телевизия Нойхойзер изказва и предположението, че огромната разлика между имащи и нямащи едва ли ще се заличи, дори ако свръхбогатите даряват половината от приходите си за благотворителност:

"За да се постигне финансово равенство, даренията трябва да бъдат толкова големи, колкото е разликата", смята той.

Може да има за всички, но въпреки това е нечестно

Според Нойхойзер, да си твърде богат е морален проблем, дори когато най-бедните в едно общество разполагат с достатъчно, за да преживяват. Затова свръхбогатството трябва да бъде забранено, смята той. Ако превърнем в числа неговото твърдение, ще се окаже, че брутният месечен доход в Германия не бива да надвишава 11 000 евро, а този в България – 3000 лв.

Правилно ли е това? Във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" Фридман Бибер пише, че философът Нойхойзер не взима в предвид различните видове материално богатство. Така например заможни наследници, чийто месечен доход надвишава предложената от Нойхойзер горна граница, попадат в една и съща категория с лекари, чиято заплата е също толкова висока. Бибер смята още, че разбирането за това дали един човек е богат, не бива да се определя спрямо средния за страната доход.

"Средният доход в държава като Норвегия е в пъти по-висок от този в Хаити. Как въвеждането на горна граница спрямо тези толкова различни суми би спомогнало за постигане на финансово равенство между хората в Норвегия и Хаити", пита Фридман Бибер.

Богатство и морал - въпроси без отговор

Въпреки това въпросите, които повдига Нойхойзер, са важни за днешния материален свят, признава Бибер. Особено убедителна според него е тезата, че неравностойното разпределение на материалните блага има негативни последствия, дори когато никой в обществото не живее в крайна бедност. Трябва обаче да се търси по-ефективно решение на проблема от онова, предложено в "Богатството като морален проблем", смята Бибер.

Засега въпросът "Морално ли е да си богат" така и си остава без отговор. А може би просто е неправилно формулиран?

Дойче веле

Ключови думи
 
Снимка Клуб Z

Огромната, непрекъснато нарастваща разлика между богати и бедни се превръща в главен проблем на 21-ти век, твърдят много наблюдатели и леви икономисти.

Все повече хора по света се гневят срещу тази отваряща се ножица, а сред младите поколения се надига съпротива.

От несправедливото разпределение на богатството печелят и какви ли не популистки партии, които предлагат нереалистични рецепти за решаване на проблема. Той обаче не може да се реши толкова бързо – поне в икономическия си аспект. А има и морален…

Кой е свръхбогат?

Доклад на институтa към швейцарската банка "Креди Сюис" от 2017 разкрива, че най-богатият един процент от човечеството притежава половината от световното богатство. Подобна тенденция се наблюдава и в Германия: около 1/3 от всички доходи отиват при най-богатите хора в държавата.

Такова разпределение на материалните блага е неморално, твърди германският философ Кристиан Нойхойзер в книгата си "Богатството като морален проблем". Според Нойхойзер един човек е богат тогава, когато месечният му доход е два до три пъти по-висок от средния за страната, в която живее. Хората, чиито доходи надвишават средния четири или пет пъти, са твърде богати, смята германският философ. Тяхното свръхбогатство води до неравенство между различните социални слоеве в обществото и накърнява достойнството на по-бедните, твърди Нойхойзер.

С богатите е опасно да се караш

"Представете си, че се спречкате с милиардера Бил Гейтс и той пожелае да Ви навреди. Помислете колко много са начините, по които може да го направи. За щастие Гейтс изглежда добър човек. Въпреки това не би било разумно да противоречите на свръхбогатите", с горчивина казва Нойхойзер в интервю за швейцарското обществено радио и телевизия.

Философът вярва, че заради материалните си притежания, богатите имат неограничена политическа власт:

"Да вземем, например, двете партии в САЩ. Те са доминирани от милионери и милиардери".

Милиардер е и сегашният президент на Съединените Щати Доналд Тръмп.

Пред швейцарското обществено радио и телевизия Нойхойзер изказва и предположението, че огромната разлика между имащи и нямащи едва ли ще се заличи, дори ако свръхбогатите даряват половината от приходите си за благотворителност:

"За да се постигне финансово равенство, даренията трябва да бъдат толкова големи, колкото е разликата", смята той.

Може да има за всички, но въпреки това е нечестно

Според Нойхойзер, да си твърде богат е морален проблем, дори когато най-бедните в едно общество разполагат с достатъчно, за да преживяват. Затова свръхбогатството трябва да бъде забранено, смята той. Ако превърнем в числа неговото твърдение, ще се окаже, че брутният месечен доход в Германия не бива да надвишава 11 000 евро, а този в България – 3000 лв.

Правилно ли е това? Във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" Фридман Бибер пише, че философът Нойхойзер не взима в предвид различните видове материално богатство. Така например заможни наследници, чийто месечен доход надвишава предложената от Нойхойзер горна граница, попадат в една и съща категория с лекари, чиято заплата е също толкова висока. Бибер смята още, че разбирането за това дали един човек е богат, не бива да се определя спрямо средния за страната доход.

"Средният доход в държава като Норвегия е в пъти по-висок от този в Хаити. Как въвеждането на горна граница спрямо тези толкова различни суми би спомогнало за постигане на финансово равенство между хората в Норвегия и Хаити", пита Фридман Бибер.

Богатство и морал - въпроси без отговор

Въпреки това въпросите, които повдига Нойхойзер, са важни за днешния материален свят, признава Бибер. Особено убедителна според него е тезата, че неравностойното разпределение на материалните блага има негативни последствия, дори когато никой в обществото не живее в крайна бедност. Трябва обаче да се търси по-ефективно решение на проблема от онова, предложено в "Богатството като морален проблем", смята Бибер.

Засега въпросът "Морално ли е да си богат" така и си остава без отговор. А може би просто е неправилно формулиран?

Дойче веле

Коментари

i l's picture
i l
ivanll

...

Явно човек без работа. Размишлява над това как хората взимат повече от него, само че не размишлява над това че и хората работят повече от него. Масово хората като изкарат малко повече пари и почват да си купуват всякакви скъпи играчки - техника, коли и каквото още се сетиш. В следващият момент се чудят защо тъпчат на едно място, докато някой техен познат е започнал бизнес с допълнителните пари. Големият проблем е в правителствата помагащи на престъпници да стават милионери и милиардери, и в следващият момент за да симулират дейност вдигат данъците на работещите за да преразпределяли.

Герберастчето горе поставя добър въпрос.

Работят ли повече тези, които получават повече?

Например, работи ли повече някой средностатистически депутат, който влачи поне 3500 чисти, от един средностатистически телефонист от трудовия колектив на кол-център, който я прибира хиляда и две-триста, я не?

Работи ли повече някой, наследил огромна сума, за която не е направил нищо, от дюнераджията срещу нас, който едва свързва двата края с тежък труд?

Работи ли някой, който е награбил за безпари половината фармацевтика на соца, защото е имал пари за подкуп на един мургав Иван, повече от служителите си?

Работи ли Стокиращата Марийка, която взима 2-300 хиляди евра, повече от съседа ми водопроводчик, който с труд заработва 2-3000 лева като оправя чуждата канализация? Тук отговорът е очевидно не - за нея със сигурност знаем, че нищо не е свършила като еврокомисар.

Отговорът е очевиден и за другите - не.

Балзак го е казал много отдавна, зад всяко голямо богатство има голямо престъпление.

У нас, в страната на беззаконието, зад всяко голямо, средно, а в много случаи и малко богатство има престъпление.

Затова не се обичаме и затова не живеем в общество, а в кочина.

На какво се дължи свръхбогатството?

Наскоро мой познат критикува свръхбогатите хора в света и обясни колко е нечестно да са толкова богати. Направи го през ... Facebook, която е на един от тези богаташи и използвайки компютър с Windows OS (създадена от друг от тези най-богати хора). Еми нали точно затова и Бил Гейтс, и Цукърбърг, и Джеф Безос са толкова богати - защото огромен брой хора им използват продуктите и услугите. Това е принципът в нормалния свят. Богатството е право - пропорционално на това колко хора ползват продуктите ти, слушат музиката ти, четат книгите ти, гледат ти изпълненията на футболния терен. Това е съвсем естествено. А че в България нещата са изкривени е друг въпрос.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията