"Можем да го приемем като обикновено съвпадение. Можем обаче и да си помислим, че това е твърде ясен сигнал: в понеделник и вторник българският президент Румен Радев беше на държавно посещение при руския си колега Владимир Путин. Официалната цел: двустранните отношения да бъдат поставени върху нова основа. И само ден след това - студен душ от Брюксел за София по една тема, която е главен приоритет за българското правителство", пишат авторите на "Ди Велт" Аня Етел и Франк Щокер. 

По-нататък те обясняват за какво точно става дума:

"В доклада си за конвергенцията, публикуван в сряда, Европейската централна банка (ЕЦБ) стига до извода, че всички членки на ЕС, които досега не са в еврозоната, все още не изпълняват критериите за това. Включително и България. Но влизането в еврозоната е цел на правителството в София, което в момента държи и председателството на ЕС."

В дългосрочен план има "сериозни съмнения"

"Ди Велт" припомня, че още в началото на българското европредседателство премиерът Бойко Борисов ясно е формулирал тази цел и цитира думите му: "Ние сме си написали домашните и сме готови за влизане в т.нар. чакалня за еврозоната".

"Но тъкмо за това България не е готова, констатира сега ЕЦБ. Вярно, че страната отдавна и без усилие изпълнява формалните критерии. Инфлацията и дългосрочните лихвени нива възлизат на 1,4% и с това остават далеч под препоръчителното равнище от 1,9% и 2,2%. Освен това и през 2018 година страната имаше бюджетен излишък, а общата ѝ задлъжнялост възлиза на 23,3% спрямо БВП, което е доста по-добре от съотношението в почти всички членки на еврозоната. Но по т.нар. меки показатели България доста изостава от изискванията", посочва "Ди Велт". Авторите на статията обясняват, че това са факторите, които не се измерват в твърди стойности: независимостта на Централната банка, избуяващата корупция, състоянието на финансовия надзор.

По-нататък в статията четем: "Но дори и блестящите на пръв поглед числа на България отдавна вече получават не само похвали. В дългосрочен план имало "сериозни съмнения" доколко България наистина ще спазва горната граница на инфлацията. Особено, когато цената на труда се качи след присъединяването към еврото. С други думи: в момента, когато България - днес на последно място по доходи в ЕС - започне да наваксва това изоставане, блестящите числа могат да изчезнат."

По същата тема "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" добавя: "Във връзка с България еврокомисарят по валутните въпроси Пиер Московиси каза в Брюксел, че страните-кандидатки се нуждаят не само от номинална, но и от реална конвергенция спрямо еврозоната. Това била една от най-важните поуки от последните десетилетия, добави Московиси, намеквайки за преждевременното приемане на Гърция в еврозоната. "Страни, които искат да въведат еврото, трябва да положат интензивни усилия за повишаване на производителността, за покачване на инвестициите, подобряване на заетостта и борба срещу неравенствата", отбеляза французинът."

Страхът от нарастващото руско влияние

Вестник "Ди Велт" анализира по следния начин позицията на българското правителство:

"София обаче очевидно не желае да приеме отказа. И правителството сръчно използва страховете на ЕС от нарастващото влияние на Москва. В началото на март в интервю за "Ди Велт" финансовият министър Владислав Горанов каза: "При приемането на Балтийските държави в еврозоната беше отчетен и аргументът, че по този начин се притъпява руското влияние." Горанов припомни още, че неговата страна не се е присъединила към Вишеградските държави - неофициалния блок на Полша, Унгария, Чехия и Словакия, който в рамките на ЕС често заема общи, антилиберални позиции. С тези думи той намекна, че това положение може да се промени."

В края на статията авторите отбелязват, че на този фон в сряда в София е пристигнала делегация на ЕЦБ, която "очевидно иска да обясни лично своите съмнения и същевременно да намери начин да ги прогони през следващите месеци".

"Дойче веле"