Ad Config - Website header

 

Article_top

Болничните легла в националната здравна карта са увеличени със 608 спрямо първоначалното предложение, съобщи здравният министър Кирил Ананиев, след като правителството одобри картата на днешното си заседание.

В мандатите на Бойко Борисов това е четвърта карта, макар и не всички да стигнаха до МС. Приетият от предишния кабинет документ, предложен от здравния министър Петър Москов, беше отменен от съда.

В днешната са заложени 33 421 легла спрямо 32 873 в първоначалното предложение. Според Ананиев така всъщност пресметнати при 70% заетост леглата са били с 13 повече от предвидените в картата на Москов.

Осигуряваме поне един престой в болница на 45% от българските граждани, заяви Ананиев.

Според изготвен анализ, през 2017 г. за осъществяване на медицинските дейности в 28-те административни области са били необходими общо 24 723 легла - което означава, че одобреният проект на национална здравна карта предвижда с 8698 повече легла за активно лечение, за които НЗОК ще сключва договори с болниците.

Още при подготовката си, която тече от пролетта насам, картата предизвика бурни реакции сред пациентските организации и лекарското съсловие.

Проектът отчита около 5800 излишни легла в болниците, за които НЗОК няма да заплаща, ако предложенията бъдат одобрени. Най-голямото намаление е предвидено за хирургичните легла  - с 2500 по-малко от досегашните. С 2000 по-малко ще са терапевтичните, а със 700 - в гинекологията.

Българският лекарски съюз (БЛС) поиска с писмо до премиера, здравния министър и председателя на здравната комисия в 44-ото НС документът да бъде преработен, за да се гарантира достъпна болнична помощ във всички областни градове.

От здравното министерство обясниха, че картата е съставена на база на данните от статистиката за отчетената м.г. дейност на болниците по специалности, но от БЛС обясниха, че тази дейност е била лимитирана от бюджета.

В България функционират малко 345 болнични заведения, от които 321 болници с 49 589 легла, една трета от които частни, по данни на статистиката от м.г. Любопитното е, че въпреки намалението на лекари, специалисти и медицински сестри, броят на болничните легла продължава да расте. Още преди няколко години Световната банка предупреди в доклад за свръхконцентрацията на болнични легла в София, Пловдив и още няколко големи градове и прекомерното им разрастване.

Според зам.-министъра на здравеопазването Бойко Пенков на места в страната има огромен резерв от легла с идеята ако се появи инвеститор, да може да усвои тези легла.

"През цялото време включително Българският лекарски съюз казват, че в България има твърде много болници. Тази здравна карта е инструментът, с който това да се прекрати. Ако някой, да кажем, иска да направи болница в "Младост”, комисията ще му каже, че няма нужда от тази болница, защото нуждите в София са покрити", поясни Пенков.

Според д-р Венцислав Грозев, председател на БЛС, новата здравна карта ощетява някои региони в страната.

 

Болничните легла в националната здравна карта са увеличени със 608 спрямо първоначалното предложение, съобщи здравният министър Кирил Ананиев, след като правителството одобри картата на днешното си заседание.

В мандатите на Бойко Борисов това е четвърта карта, макар и не всички да стигнаха до МС. Приетият от предишния кабинет документ, предложен от здравния министър Петър Москов, беше отменен от съда.

В днешната са заложени 33 421 легла спрямо 32 873 в първоначалното предложение. Според Ананиев така всъщност пресметнати при 70% заетост леглата са били с 13 повече от предвидените в картата на Москов.

Осигуряваме поне един престой в болница на 45% от българските граждани, заяви Ананиев.

Според изготвен анализ, през 2017 г. за осъществяване на медицинските дейности в 28-те административни области са били необходими общо 24 723 легла - което означава, че одобреният проект на национална здравна карта предвижда с 8698 повече легла за активно лечение, за които НЗОК ще сключва договори с болниците.

Още при подготовката си, която тече от пролетта насам, картата предизвика бурни реакции сред пациентските организации и лекарското съсловие.

Проектът отчита около 5800 излишни легла в болниците, за които НЗОК няма да заплаща, ако предложенията бъдат одобрени. Най-голямото намаление е предвидено за хирургичните легла  - с 2500 по-малко от досегашните. С 2000 по-малко ще са терапевтичните, а със 700 - в гинекологията.

Българският лекарски съюз (БЛС) поиска с писмо до премиера, здравния министър и председателя на здравната комисия в 44-ото НС документът да бъде преработен, за да се гарантира достъпна болнична помощ във всички областни градове.

От здравното министерство обясниха, че картата е съставена на база на данните от статистиката за отчетената м.г. дейност на болниците по специалности, но от БЛС обясниха, че тази дейност е била лимитирана от бюджета.

В България функционират малко 345 болнични заведения, от които 321 болници с 49 589 легла, една трета от които частни, по данни на статистиката от м.г. Любопитното е, че въпреки намалението на лекари, специалисти и медицински сестри, броят на болничните легла продължава да расте. Още преди няколко години Световната банка предупреди в доклад за свръхконцентрацията на болнични легла в София, Пловдив и още няколко големи градове и прекомерното им разрастване.

Според зам.-министъра на здравеопазването Бойко Пенков на места в страната има огромен резерв от легла с идеята ако се появи инвеститор, да може да усвои тези легла.

"През цялото време включително Българският лекарски съюз казват, че в България има твърде много болници. Тази здравна карта е инструментът, с който това да се прекрати. Ако някой, да кажем, иска да направи болница в "Младост”, комисията ще му каже, че няма нужда от тази болница, защото нуждите в София са покрити", поясни Пенков.

Според д-р Венцислав Грозев, председател на БЛС, новата здравна карта ощетява някои региони в страната.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията