53 на сто от българите дават "категорично добра оценка" на демокрацията. През 2008 г. техният дял е бил едва 26 на сто, т. е. положителната оценка към тази ценност в период на 10 години се е увеличила два пъти.

Само с 2 на сто за 10 години обаче са намалели хората, които искат силна ръка. 60 на сто продължават да мечтаят за лидера, който ще реши всичките проблеми.

Същевременно нараства усещането за гордост от това да си български гражданин - едва 16 на сто от анкетираните не споделят това мнение.

Това показват данните от Петата вълна на европейското изследване на ценностите, което отчита промените в нагласите в период от 10 години. То се извършва всяко десетилетие, за да се видят как се променят ценностните оценки на европейците. Проучването се извършва в България за четвърти път. То е осъществено от "Алфа рисърч" сред 1560 души в периода между 11 ноември 2017 г. и 9 януари 2018 г. Партньор в поручването от българска страна е Нов български университет. Европейското изследване обхваща 47 страни, днес бяха представени данните за България, както и коментирани от политолози, социолози, култоролози, икономисти, антрополози. 

Демокрацията остава харесвана, но нерационализирана ценност, отчитат анализаторите. 

От 16 на 6 на сто пада процентът на хората, които смятат, че демокрацията е лоша и много лоша система.

"Българите разбират все по-добре какво представлява демокрацията", отчете политологът Даниел Смилов. "От друга страна обаче, доверието в ключови демократични институции продължава да бъде на ниско ниво, няма голяма положителна промяна спрямо 2008 г. ", допълва той.

"С изключение на негативното отношение към съдебната система и отчасти към парламента, българският гражданин е променил своето отношение към институциите в две основни измерения. Първо, за десет години той умерено е повишил доверието си към публичните институции, второ - неговите мнения са се преместили отчетливо от по-крайните положителни или негативни оценки към по-умерените възможности за оценка", смята Огнян Минчев.

Освен това остават силните тежнения за експериментиране със силния водач или експертност.

Политологът Евгений Дайнов се поздравява с Александър Йорданов

Спрямо 2008 г. изглежда, че центристите са се стопили, преминали са повечето вдясно или вляво.

За 80 на сто от българите законите трябва да се спазват, но съдебната система не може да гарантира това и затова и доверието в нея остава много ниско.

Най-антиевропейските партии според разбиранията на техните електорати са БСП и ДПС, привържениците им не приемат европейската си идентичност - резлутатите са под средните проценти за близост до Европа.

Данните за европейските ценности на българите бяха представени от водещи анализатори - сред тях са националният програмен директор на Европейското изследване на ценностите проф. Георги Фотев, както и политологът Огнян Минчев.  Снимка Веселин Боришев

Според коментара на Румяна Коларова данните показват - парадоксално, че "Обединени патриоти" се оказват с най-космополитен електорат - това е отговорът за "чувство за близост до света".

Българите все повече ценят свободното си време, сочи още изследването.

Антоний Гълъбов и Красен Станчев
Филип Димитров, бивш премиер и настоящ конституционен съдия, в диалог с Румяна Коларова, преподавател по политология и за кратко служебен министър на образованието.

Нараства гордият патриотизъм, това върви с растяща ксенофобия и желание за силен лидер, коментира култорологът Александър Кьосев.

Сериозен спад има в желанието на родителите да се внуши на децата алтруизмът като ценности - има 20 на сто спад спрямо 2008 г.  Въображението също отстъпва като качество, което българите искат да имат техните наследници.Нарастват показателите на патриархалните добродетели - трудолюбие, постоянство, отговорност.

"Губят се дистантните абстрактни връзки", смята още Кьосев.