Ad Config - Website header

 

Article_top

Националната галерия "Квадрат 500" беше мястото, в което творци, политици, граждани се сбогуваха с художника Светлин Русев. Той почина в събота, малко преди да навърши 85 г., от инфаркт.

Поклонението беше сбогуване с една силна и изключително влиятелна личност в родното изкуство, оценките за която са съвсем нееднозначни. 

„Почивай в мир, Светлине! Ако на поклонението в сряда дойде и Иван Вукадинов – то тогава всичко ти е било простено“, написа художникът Теодор Ушев след смъртта на Светлин Русев. Каквото и да е сторил Русев на Вукадинов, той изглежда му е простил, след като се нареди сред стотиците опечалени на поклонението на Русев в Националната галерия „Квадрат 500“.

Иван Вукадинов

Две опашки се проточиха в сряда по обяд пред Квадрата. Сред дошлите да се сбогуват с художника бяха мнозина прославени имена от изобразителното изкуство – някои от тях близки приятели на покойника, други – в сложни отношения с него, останалите – политици, творци и просто почитатели.

Тялото на Светлин Русев бе положено във фоайето пред екран със словото му за подготвяната до последния му ден изложба. До ковчега на живописеца бе поставена негова работа с Исус. Близките на художника бяха разделени в двата края на помещението – в единия стояха дъщерите му и останалите роднини, в другия се бе наредила разнородна компания, съчетавала интересите на художника в политиката и страстта му към колекционерството, начело с бившия министър на културата Георги Йорданов, председателят на Съюза на колекционерите Валери Стефанов, колекционерът Ангел Симеонов, политикът Румен Петков…

Прощалното слово бе от проф. Десислава Минчева, една от първите студентки на Светлин Русев.

„Светлин Русев беше боец – упорит и последователен – каза Минчева. –Не приемаше поражение, вярваше в каузите си фанатично, не се страхуваше от последиците на крайните си решения и действия. Беше обсебен от изкуството и мисията да му служиш. Прокарваше културни политики, беше активен общественик, вярваше в социалната справедливост, създаде модели, които трудно биха могли да бъдат надградени. Беше човек-мярка, човек-институция. По някакъв начин държеше културния ни свят в равновесие.“

Всичко това бе отразено и в стотиците букети пред портрета му във фоайето, които периодично бяха премахвани, за да не го закриват и в десетките венци, подредени в другия край на залата – от Министерството на културата, от Националната галерия, от Софийска градска, от Нов български университет, от БНР, от БСП, от министър Лиляна Павлова, от омбудсмана Мая Манолова, от Фондация „Ванга“, от „колегите от Фондация „Тракия“… а най-големият бе от колекционера Васил Божков.

Бившият министър Вежди Рашидов, сега председател на парламентарната комисия по култура, изглеждаше искрено опечален от загубата на колегата си.
Емил Стойчев

 

Георги Чапкънов
Валентин Старчев и Павел Койчев

 

Точно в централното фоайе на "Квадрата" преди 3 години Светлин Русев представи лично на първите гости подредената от него галерия.

"Светлин Русев дължи възхода си до голяма степен на Людмила Живкова – той е един от приближените ѝ интелектуалци. Твърдеше, че бил недолюбван от баща ѝ, по думите му дори се е осмелявал да му противоречи в опит да защити паметника на Валентин Старчев „1300 години България“. Тогава Тодор Живков го срязал пред тогавашната върхушка, а от стреса Русев загубил съзнание.

Дали е така – може би все още има живи свидетели на този случай, за да го потвърдят. Но надали след това е останал дълго в немилост, защото живописецът се превръща в една от най-влиятелните фигури в социалистическия арт мениджмънт и единственият от старите влъхви на онзи строй, който продължи да упражнява власт в културата и след идването на демокрацията.

Няма съмнение, че той е един от архитектите на идеята да бъдат обединени Националната галерия и Галерията за чуждестранно изкуство в "Квадрат 500". Затова и сам се заема с комбинацията на двете колекции.

Този факт предизвика бурни реакции в родното арт общество – десетки са непримиримите с ролята на Светлин Русев в българското изкуство в миналото, както и с влиянието на академика в най-важните съвременни арт процеси у нас. Но немалко от възраженията бяха и чисто естетически.

Русев обясни, че е редил галерията на смислов, стилистичен и сюжетен принцип. Някои от критиците му обаче твърдяха, че "Квадратът" не създава усещането за музей. Че художникът е композирал картините без концепция и твърде свободно – сякаш ги е редил по стените в дома си, затова е почувствал в реда на нещата да добави и нещо от своята лична колекция. Други посочваха, че в галерията няма творби на художници, създавани след 1989 г. Всъщност, такива има, но не са много – между тях все пак са рисунките на Христо Явашев с неговото алтер его Кристо. Трети откриваха политически контекст около културното събитие – за тях "Квадратът" е въплъщение на стара идея на Людмила Живкова за обединение на двете сгради в единен музей – и днес той бил нещо като паметник на людмилието", припомни Диляна Димитрова в "Площад Славейков".

 

Папа Жан.
Имаше и присъствие на политици - повечето отдадени на извънпарламентарния си живот. Янаки Стоилов, Румен Петков, Найден Зеленогорски бяха сред хората, дошли да се сбогуват с художника.

 

Велислава Дърева, Георги Първанов

 

Художникът Борис Луканов.
Николай Майсторов.
Красимир Велчев от ГЕРБ.
Бившият министър на културата отпреди 1989 г. Георги Йорданов.

 

 

Националната галерия "Квадрат 500" беше мястото, в което творци, политици, граждани се сбогуваха с художника Светлин Русев. Той почина в събота, малко преди да навърши 85 г., от инфаркт.

Поклонението беше сбогуване с една силна и изключително влиятелна личност в родното изкуство, оценките за която са съвсем нееднозначни. 

„Почивай в мир, Светлине! Ако на поклонението в сряда дойде и Иван Вукадинов – то тогава всичко ти е било простено“, написа художникът Теодор Ушев след смъртта на Светлин Русев. Каквото и да е сторил Русев на Вукадинов, той изглежда му е простил, след като се нареди сред стотиците опечалени на поклонението на Русев в Националната галерия „Квадрат 500“.

Иван Вукадинов

Две опашки се проточиха в сряда по обяд пред Квадрата. Сред дошлите да се сбогуват с художника бяха мнозина прославени имена от изобразителното изкуство – някои от тях близки приятели на покойника, други – в сложни отношения с него, останалите – политици, творци и просто почитатели.

Тялото на Светлин Русев бе положено във фоайето пред екран със словото му за подготвяната до последния му ден изложба. До ковчега на живописеца бе поставена негова работа с Исус. Близките на художника бяха разделени в двата края на помещението – в единия стояха дъщерите му и останалите роднини, в другия се бе наредила разнородна компания, съчетавала интересите на художника в политиката и страстта му към колекционерството, начело с бившия министър на културата Георги Йорданов, председателят на Съюза на колекционерите Валери Стефанов, колекционерът Ангел Симеонов, политикът Румен Петков…

Прощалното слово бе от проф. Десислава Минчева, една от първите студентки на Светлин Русев.

„Светлин Русев беше боец – упорит и последователен – каза Минчева. –Не приемаше поражение, вярваше в каузите си фанатично, не се страхуваше от последиците на крайните си решения и действия. Беше обсебен от изкуството и мисията да му служиш. Прокарваше културни политики, беше активен общественик, вярваше в социалната справедливост, създаде модели, които трудно биха могли да бъдат надградени. Беше човек-мярка, човек-институция. По някакъв начин държеше културния ни свят в равновесие.“

Всичко това бе отразено и в стотиците букети пред портрета му във фоайето, които периодично бяха премахвани, за да не го закриват и в десетките венци, подредени в другия край на залата – от Министерството на културата, от Националната галерия, от Софийска градска, от Нов български университет, от БНР, от БСП, от министър Лиляна Павлова, от омбудсмана Мая Манолова, от Фондация „Ванга“, от „колегите от Фондация „Тракия“… а най-големият бе от колекционера Васил Божков.

Бившият министър Вежди Рашидов, сега председател на парламентарната комисия по култура, изглеждаше искрено опечален от загубата на колегата си.
Емил Стойчев

 

Георги Чапкънов
Валентин Старчев и Павел Койчев

 

Точно в централното фоайе на "Квадрата" преди 3 години Светлин Русев представи лично на първите гости подредената от него галерия.

"Светлин Русев дължи възхода си до голяма степен на Людмила Живкова – той е един от приближените ѝ интелектуалци. Твърдеше, че бил недолюбван от баща ѝ, по думите му дори се е осмелявал да му противоречи в опит да защити паметника на Валентин Старчев „1300 години България“. Тогава Тодор Живков го срязал пред тогавашната върхушка, а от стреса Русев загубил съзнание.

Дали е така – може би все още има живи свидетели на този случай, за да го потвърдят. Но надали след това е останал дълго в немилост, защото живописецът се превръща в една от най-влиятелните фигури в социалистическия арт мениджмънт и единственият от старите влъхви на онзи строй, който продължи да упражнява власт в културата и след идването на демокрацията.

Няма съмнение, че той е един от архитектите на идеята да бъдат обединени Националната галерия и Галерията за чуждестранно изкуство в "Квадрат 500". Затова и сам се заема с комбинацията на двете колекции.

Този факт предизвика бурни реакции в родното арт общество – десетки са непримиримите с ролята на Светлин Русев в българското изкуство в миналото, както и с влиянието на академика в най-важните съвременни арт процеси у нас. Но немалко от възраженията бяха и чисто естетически.

Русев обясни, че е редил галерията на смислов, стилистичен и сюжетен принцип. Някои от критиците му обаче твърдяха, че "Квадратът" не създава усещането за музей. Че художникът е композирал картините без концепция и твърде свободно – сякаш ги е редил по стените в дома си, затова е почувствал в реда на нещата да добави и нещо от своята лична колекция. Други посочваха, че в галерията няма творби на художници, създавани след 1989 г. Всъщност, такива има, но не са много – между тях все пак са рисунките на Христо Явашев с неговото алтер его Кристо. Трети откриваха политически контекст около културното събитие – за тях "Квадратът" е въплъщение на стара идея на Людмила Живкова за обединение на двете сгради в единен музей – и днес той бил нещо като паметник на людмилието", припомни Диляна Димитрова в "Площад Славейков".

 

Папа Жан.
Имаше и присъствие на политици - повечето отдадени на извънпарламентарния си живот. Янаки Стоилов, Румен Петков, Найден Зеленогорски бяха сред хората, дошли да се сбогуват с художника.

 

Велислава Дърева, Георги Първанов

 

Художникът Борис Луканов.
Николай Майсторов.
Красимир Велчев от ГЕРБ.
Бившият министър на културата отпреди 1989 г. Георги Йорданов.

 

Коментари

Е нали го не обичате и го оплюхте

посмъртно, понеже докато беше жив некакси...

Жълтурчета.

.

чиба при путин бе!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?