Нямам илюзия вече - нищо. Даже по-малко от нищо. Това е резултатът от вчера.

Най-лошото е - ние сме се разделили на русофили и русофоби, но нито едните, нито другите познават днешната Русия. Мислят я през призмата на своите комплекси и предубеждения. 

С Русия днес не става чрез раболепие. С Русия днес не става с дилетантство. С Русия днес не става с ентусиазъм. С Русия днес не става с крайно нереалистична преценка за важността на нашата държава и собствената ни раздута от официозните медии лична значимост.

Отдавна не бях изпитвал такава болка - да ни накажат с откровено незачитане и с показване на мястото ни в ъгъла на голямата политика, не геополитиката...

Болката ми е за отношението към България.

Трудно е човек да сдържа емоциите си, когато става дума за подобно отношение към България.

Казах как не става днес с Русия.

А как става?

С Русия днес става с ясна европейска съюзническа позиция - смисълът на членството в ЕС не е да се доберем до шведската маса, за да усвояваме европейските пари ударно и несъвсем по предназначение. Смисълът на членството ни в ЕС е да имаме по-силен глас - съюзническия, обединения, почтения, последователния, равноправния.

С Русия днес става с консолидирано около ясни цели общество - което не плаща данък на стари нагласи и нови илюзии, а знае, осъзнава своите национални интереси.

С Русия днес става само чрез опиране на професионализма, на науката и експертите, на знаещите и можещите, на познаващите българските приоритети и геостратегическите подводни камъни и геополитическите мини със забавено действие.

С Русия днес става със стратегическо, визионерско, мислещо дългосрочно, високоинтелигентно, надзъртащо отвъд хоризонта лидерство.

Иначе резултатът от отношенията с нея ще бъде като вчера. Нищо. Даже по-малко от нищо. Много по-малко от нищо, но от сърце!

Коментарът е от профила на Николай Слатински във фейсбук. Заглавието е на редакцията.