Над 300 камери по пътищата на страната, които се поддържат от Агенция "Пътна инфраструктура" с цел измерване и следене на трафика, правят не само това, а и заснемат скоростта на движение, координатите на преминаване, часа и дата, както и  регистрационния номер на всеки автомобил. Така в АПИ знаят с точност кога и накъде всеки е пътувал с личния си автомобил през последните пет години. Въпросните данни се съхраняват безсрочно, а достъпът до тях е неясно регламентиран.

За това алармират от "Демократична България" и настояват за промени в законодателството, защото според обединението съхранението на данните, което се случва без ясни законови правила и регламент, е нарушение на неприкосновеността на личното пространство, а това е основно гражданско право в демократичните държави.

Става дума не за камерите за контрол на скоростта и залавяне на нарушители на КАТ, а за тези, които са монтирани, да следят самия трафик. Тези камери по пътищата са обозначени със знак "Автоматичен преброителен пункт"

"Няма закон, който да позволява на АПИ да събира тези данни, нито да ги съхранява толкова време. Освен в разрез със здравия разум, това е и доста спорна практика съгласно новия общ регламент относно защитата на данните (GDPR)", твърдят от "Демократична България". 

Проверката на обединението е показала, че въпросните данни се съхраняват по начин, "който не предоставя информация кой, кога и по каква причина е използвал данните, а при евентуален пробив в системата и изтичане на информация, данните биха могли да станат всеобщо достояние".

"Какво би могъл да направи с тази информация престъпник, който знае, че всяка сряда около 9 ч сутринта пътувате от Плевен до Монтана и се връщате в петък? Или собственик на транспортна фирма, който получи всички данни за маршрутите на конкуренцията?", питат от политическата формация и съобщават, че са изготвили специален законопроект, който да огранити тези практики.

Самият текст е бил изпратен до Агенция "Пътна инфраструктура" и Народното събрание. В съобщението си за инициативата от "Демократична България" изреждат мерките, които включва предложението им. А именно: 

- съхраняване на данните във вид, неизползваем за неоторизирани лица;

- ограничаване и регламентиране на достъпа до събираната информация;

- задължително писмено известяване на всеки гражданин, когато за негов автомобил е извършено търсене в базата данни;

- изтриване на събраната информация не по-късно от 6 месеца след заснемането.

Казусът с данните от камерите на АПИ, чиято система за контрол на трафика бе изграждана в периода 2007 - 2013 г., стана общоизвестен след съвместно разследване на "Капитал" и Асен Генов. Според разследването въпросната събирана информация се е оказала достъпна по всяко време за трима служители на АПИ и неизвестен брой служители на МВР, ДАНС и прокуратурата.

"Единственото предназначение на АУЗПТ (автоматично устройство за записване на пътния трафик) е заснемането на моментна снимка, която впоследствие се трансформира в текстов вид и служи за определяне на вида и маршрута на движение на МПС. Камерите не правят и не съхраняват видеозаписи. След обработка снимката се изтрива завинаги от системата. Информацията, получена от АУЗПТ, се съхранява на сървър като електронна база данни безсрочно", казват от АПИ в отговор на заявление по Закона за достъп до обществена информация.