Оригиналната карта на Стоакровата гора, из която са се разхождали Мечо Пух и всички останали приятели на Кристофър Робин, ще бъде предложена на търг на „Сотбис“.

Тази вероятно „най-знаменита карта в цялата английска литература“, както я нарече изкуствоведът доктор Филип Ерингтън от аукционната къща, се продава за първи път от много години заедно с още четири илюстрации от книжката за доброто мече, нарисувани от художника Ърнест Шепърд.

Рисунките не са показвани публично в течение на почти половин век, отбелязва Би Би Си. Отчитайки нарастващия през последните години интерес сред колекционерите към изкуството на илюстрацията, експертите предполагат, че те могат да донесат общо между 310 до 440 хиляди лири стерлинги (340-515 хил. евро).

За първи път тази карта е била продадена от „Сотбис“ през 1968 г. за 650 лири, а две години по-късно същата аукционна къща я продава на частен колекционер вече за 1700 лири.

Картата обичайно се разполага във форзаца на книгата за Мечо Пух или на първите ѝ страници. Същата карта фигурира и в анимационния филм на „Дисни“ от 1966 г.

Изкуствоведите споделят мнението, че само тя може да донесе между 113 хиляди и 170 хиляди евро.

На другите рисунки са изобразени прощаването на Кристофър Робин и Мечо Пух, а също магарето Ийори, Зайо и играта на моста.

Авторът на историите за Мечо Пух Алън А. Милн е роден в Лондон през 1882 г. Той е написал доста успешни пиеси, бил е редактор в няколко списания, но в съкровищницата на световната литература влиза като автор на детските книги за плюшеното мече Мечо Пух, чийто прототип е мече играчка на малкия му син Кристофър Робин, на когото е наречен друг персонаж в книгите.

През 1925 г. Милн с жена си и сина си се преместват от Лондон в голяма къща недалеч от градчето Хартфийлд в Източен Съсекс. Край дома им е Ашдаунската гора, описана от Милн в книгите и нарисувана от Ърнест Шепърд.

Милн и Шепърд са работили заедно над четири книжки, излезли с различни заглавия – „Мечо Пух“ (1926), „Къщичка в къта на Пух“ (1928), поемата „Когато бяхме много млади“ (1924) и „Вече сме на шест“ (1927).

Източник "Площад Славейков"