Конституционният съд ще се заеме по същество с казуса със сваления от поста зам.-председател на Народното събрание социалист Валери Жаблянов. Депутатът бе "наказан" от управляващите от ГЕРБ и "Обединени патриоти" заради изречение в партийна декларация на БСП, в което Народният съд бе наречен "неизбежно правосъдие", което бе изтълкувано като оправдание за дейността му.

Изречението "Правят се, че не разбират, че Народният съд от 1945 г. е едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие" се появи в декларация от името на БСП, изпратена до медиите по електронна поща на 13 февруари, вторник. Декларацията бе по повод възмущението на левицата за организирането на т.нар. Луковмарш. Няколко часа по-късно смущаващият пасаж беше заличен в сайта на левицата, а по-късно се разбра, че автор на първоначалния вид на текста е бил именно Жаблянов. 

Макар че позицията на левицата бе партийна, от името на цялото Изпълнително бюро на БСП, авторът й Жаблянов - заради това, че е в ръководството и на Народното събрание, бе "разжалван" от управляващите от ГЕРБ и "Обединените патриоти". Те поискаха оставката на социалиста от парламентарния пост, а след като не я получиха, внесоха проект на решение за предсрочното му освобождаване с мотив "превишаване на права".

След гласуването от БСП закономерно пратиха казуса в Конституционния съд. Основният им мотив бе, че според Конституцията "народните предствители действат в съответствие със своята съвест и убеждения", за каквито се представят действията на Жаблянов. Още при дебатите в зала депутатът от ДПС Йордан Цонев, стар парламентарист, посочи, че народните предствители се ползват с функционален имунитет и аргументите на управляващите за исканата оставка издишат правно.

Конституционният съд пък е решил да допусне казуса за разглеждане по същество - тоест ще се произнесе дали гласуването на ГЕРБ и "Обединени патриоти" за отстраняването на Жаблянов от поста му противоречи на основния закон. Като страни по делото са конституирани самият Жаблянов и Народното събрание - като институция - защото решението е на колективния орган, без значение кой е бил "за" и "против". Двете страни имат месец да предоставят писмени становища. Такива са поискани и от конституционалистите проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Снежана Начева и проф. д-р Георги Близнашки, проф. д-р Пенчо Пенев и проф. д-р Пламен Киров.

Според правилника за дейността на Народното събрание, който има силата на закон, председателят и заместник-председателите могат да бъдат предсрочно освободени:

1. по тяхно заявление;

2. по писмено предложение най-малко на една трета от всички народни представители, когато е налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията или системно превишаване на правата, или системно неизпълнение на задълженията в рамките на тяхната компетентност;

3. по писмено предложение на парламентарната група, образувана от парламентарно представената партия или коалиция, която ги е предложила.

Конституционният съд неотдавна се произнесе, че друго решение на Народното събрание - отказът на ГЕРБ и "Обединените патриоти" да приемат оставката на депутата от ГЕРБ Делян Добрев, е в разрез с Конституцията. Това решение обаче няма правно действие със задна дата - както всички решения на Конституционния съд, затова и Добрев остана народен представител.

Действията на други зам.-председатели на Народното събрание - Веселин Марешки от "Воля" и Явор Нотев от "Обединени патриоти" - първият се появи на Червения площад на 9 май, а вторият - на конференция в незаконно окупирания от Русия украински полуостров Крим, от ГЕРБ определяха като "действия в лично качество".