„Борбата за съвременни културни политики не може да бъде отделена от тази за свобода на словото, за демократична, плуралистична и критична публичност, за силни и независими обществени медии.“

Това се казва в изявление на движение „Реформи в културата“, което бе учредено от десетки интелектуалци навръх 24 май и обяви, че ще се бори за възраждане на традициите, запазване на институциите и културните мрежи, изграждани от десетилетия и срещу подмяната на културните политики от политически и медийни двойници, зад които се крият корупция и лобистки интереси.

„Необходимо е да се подкрепи качествената журналистика, да се развива медийната грамотност, да се противодейства на късогледата комерсиализация, на дезинформацията и антидемократичната пропаганда. Реформите в културата предполагат възможност за плурализъм на стилове и гледни точки, за творческа реализация и свободно изразяване на културните мнозинства и малцинства в България“, се казва още в изявлението на интелектуалците.

Те обявяват, че „културата е първостепенно благо и конституционно право на българските граждани“ и затова тя не е лукс, а необходимост за всяко съвременно общество (пълния текст на документа, наречен „Дванадесет точки“ - по-долу).

Тук можете да видите видео от първата пресконференция на движение „Реформи в културата“, в която участваха културологът проф. Александър Кьосев, издателят Манол Пейков и мениджърът в областта на културата Асен Асенов:

На пресконференцията бе анонсиран първият форум за критически мониторинг на културните политики, който ще се проведе в Пловдив на 16 юни.

А ето и пълния текст на изявлението:

Дванадесет точки
Или какви цели си поставя движението „Реформи в културата“

 

Културата е първостепенно благо и конституционно право на българските граждани. Тя е част от качеството на живот, условие за социалното участие, за кохезия и солидарност в обществото, стимул е за иновации и творчество. Затова за всяко общество тя не е лукс, а е необходимост.

Подкрепата ѝ изисква не просто да се „наливат пари“, а да се създаде визия и да се инвестират стратегически усилия чрез разработване на устойчиви политики и интелигентни управленски инструменти. Те трябва да са зададени с дългосрочен хоризонт и да бъдат базирани на експертиза, а реализацията им може да се случи единствено чрез мерки, насочени към устойчиво поддържане на ценности и права, управление на културни процеси, изграждане на културни компетентности и развитие на публики. Само така може да се изпълни дългът към културния капитал на нацията, собственост и на бъдещи поколения. А уважението към собствените традиции е условие за културно бъдеще и за европейската културна принадлежност на българските граждани.

Принципи и приоритети при осъществяването на тези цели:

• подкрепа на ключовите културни институции, основни „банки“ на националния културен капитал;

• грижа за творческия потенциал на творци и художествени обединения;

• осигуряване на равноправен достъп до култура и демократично включване на гражданите и организациите не само в потреблението, но и в създаването на култура;

• децентрализация, депровинциализация, равноправно участие на различните видове култура;

• присъствие и достъп до българската култура и в най-малките населени места;

• присъствие на българската култура в световните центрове, където се прави литература, изобразително изкуство, театър, танц, кино и пр.;

• информираност за световни културни процеси и явления, своевременен достъп на българските граждани до най-съвременни европейски и световни културни съдържания, участие в световните и европейски културни дебати.

Само при изпълнение на тези условия културата ще намери и своята пазарна реализация. Развитието на пазара за културни продукти е невъзможно без комуникационни канали и обмен, без образователно и публично развити културни компетентности, без традиции на търсене и създаден вкус у образованите публики, без културен обмен.

Постигането на стратегическите цели е неотделимо и от грижата за средата, в която културата съществува. Ето защо борбата за съвременни културни политики не може да бъде отделена от тази за свобода на словото, за демократична, плуралистична и критична публичност, за силни и независими обществени медии. Необходимо е да се подкрепи качествената журналистика, да се развива медийната грамотност, да се противодейства на късогледата комерсиализация, на дезинформацията и антидемократичната пропаганда. Реформите в културата предполагат възможност за плурализъм на стилове и гледни точки, за творческа реализация и свободно изразяване на културните мнозинства и малцинства в България.

Ние не сме удовлетворени от настоящите културни политики, медийно отразяване и финансови инструменти, с които се управлява българската култура. Неудовлетвореността ни е дълбока и засяга почти всичко онова, което се прави (или разрушително не се прави) спрямо художествените гилдии и творците, спрямо публиките, спрямо институциите и организациите – галерии, театри, опери, оркестри, кино-екипи, танцови състави и разнообразни творчески сдружения. Тя се разпростира върху късогледото отношение към книгата, издателското дело, четенето, читалищата, музеите и библиотеките, към филмопроизводството и филморазпространението, към авторското право. За нея допринася и пълното неглижиране на младежката култура и алтернативната художествена сцена в България. Тя се задълбочава и от един от най-болните проблеми: финансовите и строителни схеми, с които се източват средства от недвижимото културно наследство, като едновременно с това се приватизират археологически находки и паметници на културата или „реставрират“ съмнителни старини.

Назряла е необходимост всички тези псевдо-политики за култура да бъдат критично и системно преосмислени. Тук декларираме целите, които си поставяме при това преосмисляне.

Движение „Реформи в културата“ се стреми към:

1. Създаване на дългосрочна национална стратегия за развитието на културата, базирана на научни принципи, статистически данни и изследвания. След създаването й е необходимо цялостно преразглеждане на законовата база на културата.

2. Справедливо финансиране на българската култура според приноса на културните индустрии в икономиката – минимум 1% от БВП за култура, както при всички останали членки на ЕС.

3. Създаване и устойчиво въвеждане на гъвкави съвременни модели и финансови инструменти за подкрепа на културата, утвърдени от международната практика. Ще се работи върху тяхната специфика за всяка една културна област – при подкрепата на национално значими театри, оркестри, хорове и оперни състави, при подкрепата на галерии, архиви и музейни сбирки, при създаване на качествени български филми, при осъвременяване на материалната база и технологичната инфраструктура на културата.

4. Реформа, осъвременяваща библиотечното, музейното и читалищното дело според императивите на дигиталната епоха.

5. Устойчиви и подкрепящи политики към българската книга и четенето и поддържане на специализирана културна периодика. Разработване и утвърждаване на подходящи формати за култура в обществените медии.

6. Създаване на управленски и финансови условия за равноправна културна конкуренция и иновации сред всички членове и екипи на художествените гилдии.

7. Създаване на данъчни стимули за творци, посредници и мецанати.

8. Подкрепа и промислени държавни политики към съвременното изкуство, алтернативната сцена, младежките култури, към културните инициативи на гражданите и сдруженията. Политиките трябва да стимулират гражданско участие и включване, да следват принципите на децентрализация, подкрепяне на иновации и творчески експерименти.

9. Ефективна, устойчива, ресурсно и информационно обезпечена държавна политика за опазване и социализиране на културното наследство, препятстваща корупцията и гарантираща водещата роля на експертите.

10. Политики за развитие на културните компетентности при потреблението на култура, срещу комерсиализацията и деградацията на вкусовете.

11. Тясна обвързаност между политиките за култура и образователната политика, що се отнася до посочените компетентности и особено при възпитанието на базисни човешки ценности, европейска солидарност и автентичен патриотизъм.

12. Прекратяване на изолацията на българската култура. Обмислена стратегия за подкрепяне на международното културно сътрудничество и за представяне на международно културно съдържание пред български публики, за поставяне на важни български събития в календара на европейската и глобална културна сцена.