Българската държава на практика е безсилна да въздейства по различните казуси с отнети от родителите им деца в Норвегия. 

Това стана ясно от продължението на дискусията по материала на бТВ, излъчен през миналата седмица, в който се разказваше за редица случаи, при които социалните служби в Норвегия извеждат деца от семействата им. Причината е рестриктивното законодателство в скандинавската страна, което позволява едно семейство да бъде подложено на щателни проверки и децата - изведени от него, ако има съмнения и сигнали, че родителите не полагат достатъчно грижи или пък малтретират наследниците си. Според изброените случаи деца са отнемани заради синини на крака, нормални за прохождащи деца, при разводи, по сигнали на съседи. Твърди се, че под ударите на закона можело да попаднат и родители, чиито деца ходели с изцапани дрехи, или такива, които настояват наследниците им да си пишат домашните и да лягат навреме. Изнесената от бТВ статистика сочи, че на 100 деца едно се отнема.

Родители с български паспорти също са попаднали под ударите на това законодателство, а децата им - отнети, както бТВ разказа. Оказа се обаче, че Министерството на външните работи е безсилно.

"Възможностите за консулска защита са силно намалени, почти никакви. Особено когато се касае за такива случаи. Ще инициираме консулски консултации, защото за нас е важно да получим информацията и от отсрещната страна", бе единственото, което можа да каже по случая зам.-министърът на МВнР и бивш депутат от ГЕРБ Георг Георгиев.

Днес в студиото на бТВ гости бяха председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев, Йорданка Бекирска, адвокат по международно право, и Ива Антонова, психолог. По телефона се включи и посланикът ни в Осло Румяна Митрева. 

Силно се съмнявам

Изказванията на представителите на българските институции до голяма степен преповториха тезата на Георг Георгиев - почти нищо не може да се направи. Дипломат номер едно в Норвегия - Митрева, се информирала предимно от тв предаванията, стана ясно от думите ѝ. Ако се случело от посолството да звъннат на норвежките власти с въпрос по даден казус, оттам се позовавали на конфиденциалността на информацията и не я давали.

"Проблемът най-често е, че хората рядко са запознати с правата си и с местните условия и се обаждат, когато вече има съдебно решение. То може да се оспори само с друго съдебно решение или с обжалване", посочи тя. 

И призова възмущаващите се от случаите в социалните мрежи да не нагрубяват норвежката държава. Организираните протести също нямало да помогнат.

"Силно се съмнявам, че протести биха се отразили на решението на съда", посочи.

В един от разказаните случаи българските паспорти на отнетите деца - братче и сестриче, са били взети. По думите на Митрева посолството ни никога не е било уведомявано за такива случаи.

"Практика е, когато се отнемат паспорти на чужди граждани, норвежците да не уведомяват съответните дипломати. Това е практиката в Норвегия", посочи тя. 

И допълни, че единственият начин българският консул да получи някакъв достъп до съдебно заседание по дело за отнемане на дете например е да бъде предварително получено разрешение.

Надеждата е в Страсбург

Харалампиев разказа, че с ръководената от него агенция са се свързали поне 7-8 души от различни краища на Норвегия и не само – от Дания и от Швеция.

"Българите там трябва да знаят, че ако издърпат ушите на децата, има опасност веднага да им ги вземат. Това се разминава много с нашите български традиции, с континенталните изобщо. Проблемът наистина е много сериозен и може би трябва да се вземат мерки на някакво друго ниво", посочи той.

По думите му обаче повечето нашенци не се обаждат навреме, а голяма част от тях са се отказали от българското си гражданство или децата им са норвежки граждани. В допълнение Норвегия не е част от Европейския съюз.

"На късен етап вече трябва да се търсят механизми, свързани с конвенцията за защита на детето – те са сложни и не знам дали биха дали резултат. В момента законодателството не позволява кой знае какви действия, но заедно с други засегнати държави бихме могли да окажем давление, да не го наричаме натиск, върху Норвегия да променят по някакъв начин това", допълни.

Адвокат Йорданка Бекирска обясни, че "националното законодателство е водещо и в случая държавата Норвегия може да прецени за всеки един човек на нейната територия какво е най-добре за детето. Но с оглед на защитата на правата на човека - и в случая правото на личен семеен живот, компетентният съд е в Страсбург". В момента има пет висящи дела срещу Норвегия и още пет, които не са допуснати. Обикновено завършват в полза на Норвегия, допълни Бекирска. И каза в заключение, че според нея само чрез Европейския съд по правата на човека в Страсбург може да се въздейства на Осло.

Не показвай емоции

Бекирска разказа още, че според практиката ѝ случаите на отнемане на деца в скандинавските държави са чести. 

"При най-малките случаи, при които според държавните органи детето не се чувства добре, то следва да бъде изведено от семейството. Впоследствие е давано за осиновяване. Докато тече процесът, живее при приемни родители и в един момент, когато дойде време за гледане на процеса, се установява, че е по-добре детето да остане там, отколкото да се върне при биологичните родители, защото напълно е скъсана връзката", посочи адвокатката.

И допълни: 

"Ако майката се разплаче по време на процеса, тя се възприема като емоционално нестабилна. Ако води много дела и не приема това, което държавата е решила, също се възприема като нещо, което не е в нейна полза."

"Аз съм шокирана. Няма как детето да изгради по-добри връзки в една комерсиална среда. Тези приемни родители са платени, те са обучени да са толерантни и са длъжни да са толерантни. Детето може да изгради диалог, но да изгради по-добра връзка с приемните, отколкото с биологичните си родители, това е абсолютно невъзможно. Отделянето от родителите нанася травма, която се развива в синдром на изоставеното дете после – стават емоционално неспособни хора", възмути се детската психоложка Антонова.