Това, което прави НАТО най-успешният военен съюз в историята, е сплотеността на неговите членове. Всяка политика, която поставя това на риск, трябва да бъде гледана с критично око.

Установяване на постоянно военно присъствие на САЩ в Полша, както бе поискано от полското правителство, е точно такъв случай. Подобен ход може да бъде предприет само ако се постигне консенсус между всички останали съюзници, че това ще засили възпиращите възможности и ще подобри цялостно сигурността за НАТО.

Това е малко вероятно да се случи и то с основание.

* * *

Като начало, много от нашите съюзници ще погледнат на установяването на американска военна база в Полша – или някъде другаде в Централна или Източна Европа – като ненужна провокация. Това ще даде основание на Москва да твърди, че НАТО е агресор и да отговори по някакъв начин, за да защити суверенитета на Русия.

За разлика от настоящата програма за ротация на военен състав, при която войници идват за определен период и заминават обратно за базите си в САЩ, една постоянна база ще изисква американско оборудване, семейства, училища, магазини и цялата останала прилежаща инфраструктура. Някои биха погледнали на това като на нарушение на Основополагащия договор НАТО – Русия от 1997 г., който определи пътната карта за сътрудничество в сигурността между двете страни. Със сигурност Москва ще погледне така.

Аз съм напълно убеден, че това няма да бъде нарушение. Руснаците погребаха всичко това с инвазията в Украйна и така промениха средата за сигурност, каквато си представяхме при подписването на договора. Но не мисля, че е мъдро да се дава ход на политика, която ще подхрани руските страхове, били те реални или не. Подобен ход може също да създаде допълнителни търкания между съюзниците, които вече са на различни позиции заради оттеглянето на Вашингтон от ядрената сделка с Иран и наложените мита върху стоманата и алуминия.

На второ място, база в Източна Европа не е необходима. Настоящата програма за учения и разполагане – включително и складирането на оборудване за въоръжени бригади – са част от енергичните усилия за осигуряване на адекватно възпиране срещу евентуална руска атака. Инициативата на НАТО за адаптация, която има за цел да осигури по-гъвкави способности за отговор, се очаква да бъде одобрена на срещата през юли в Брюксел.

Разполагането на повече бойни групи за предно присъствие в Естония, Латвия, Литва и Полша в началото на 2017 г., веднага след срещата на НАТО във Варшава, демонстрира реалната воля за възпиране. Скоростта, с която бяха разположени, показа решимостта на НАТО, а техният мултинационален състав – с участие от Италия, Испания и Хърватия – отразява волята на всички в алианса.

Особено важно е решението на Германия да поеме отговорност за водеща нация за бойната група в Литва. Това беше силен знак към Русия, както и към другите съюзници в НАТО. Завръщането на Канада на европейския континент, като отговорник за бойната група в Латвия, бе друго силно стратегическо послание на ангажираност.

Продължаващите подобрения засилиха екипността и ефективността на тези сили. Учението „Саблен удар 18“, което ще се проведе във всичките четири държави и в което ще участват войски от Германия и новопристигналата ротационна въоръжена бригада от САЩ, ще засилят още повече способностите.

Трето, от практическа гледна точка, постоянното разполагане на въоръжена бригада в Източна Европа просто е неприложимо. То ще изисква увеличение на американската армия, което не изглежда вероятно. В противен случай армията на САЩ ще трябва да премести една от съществуващите части от тяхното сегашно разположение в Тексас, Канзас или Колорадо – такъв ход ще срещне силна съпротива от представителите на тези щати в Конгреса. А по силата на решения отпреди 6 години, вече няма въоръжени бригади в Германия, които биха могли да бъдат преместени на изток.

И накрая – армията и европейското командване на САЩ печелят от повишената готовност в резултат на ротацията на бойни части. Един ротационен екип пътува с влак до Бомонт, Тексас, след това продължава с кораб до някое европейско пристанище и след това продължава с влак или конвой до западна Полша.

Това е точно процедурата, която трябва да бъде следвана при истинска криза, и затова е безценен опит. Още повече, че тази бойна група ще прекара девет месеца постоянно в тренировки или в пътуване между полигоните, като така ще извърши точно два пъти повече артилерийска стрелба отколкото би извършила за една типична 12-месечна тренировъчна година. Ползите от всекидневната работа с партньорите от НАТО също са значителни.

Все пак, справедливо е да разгледаме предложението на Варшава. Източните съюзници вярват, че присъствието на американски войски ще засили възпиращия ефект, защото те вярват, че Русия никога няма да нападне и да рискува ответна реакция от американските сили, както и възможността руснаци да убият американци.

Има начини да постигнем този стратегически ефект без да рискуваме единността на алианса. Използването на ротационни сили трябва да бъде разширено и да включва всички страни от източния фланг - от Естония до България, както от Украйна до Грузия. Това, от което наистина има нужда в тези държави, е логистика, противоракетна защита, военна полиция, както и специалисти по разузнаване и комуникации.

Такива има в Резерва и в Националната гвардия на Армията на САЩ. Бих препоръчал увеличаване на логистичните и транспортни способности в Източна Европа, за да се повиши скоростта на отговор и осигуряване на подкрепления в рамките на НАТО. Освен това, бих препоръчал разполагането на елементи на противовъздушна отбрана.

Националната гвардия има партньорски програми във всички от тези страни в Източна Европа. Така че, вече има готови възможности за увеличаване на американското военно присъствие.

Ако Източна Европа иска да подсили възпиращия ефект на НАТО, не пътят това да става с военно присъствие, което носи потенциала да раздели държавите. Много по-добре е да защитаваме единността на алианса и в същото време силите да са в обучени и в готовност, за да се придвижват при нужда.

...

Бен Ходжис е генерал от резерва, бивш командващ на американската армия в Европа от 2014 до 2017 г. Анализът е публикуван в "Политико" под заглавие "Не откривайте военни бази на САЩ в Полша". Преводът и заглавието са на Клуб Z.