Ad Config - Website header

 

Article_top

Най-големите бизнес организации – Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), излязоха с обща позиция по предложението за "рестартиране" на АЕЦ "Белене".

Обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), представителите на бизнеса настояват за "ясна и еднозначна декларация, че ще бъдат пресечени всякакви възможности за "иновации" и прилагане на схеми за непазарни приходи“.

АОБР предупреждава, че енергийният министър Теменужка Петкова говори само, че няма да има държавни гаранции и няма да има дългосрочни договори за изкупуване на произведената електроенергия, но не споменава нищо за "изрична забрана на преференциално ценообразуване; възможни доплащания на ценови разлики и/или премии; корпоративни гаранции от държавните дружества в енергетиката“.

Всъщност, гореизложените изисквания едва ли изчерпват възможните непазарни начини за ощетяване на данъкоплатците – корпоративни и физически лица.

Следователно, осланяйки се на добронамереността както на законодателната, така и на изпълнителната власт, настояваме за ясна и еднозначна декларация, че ще бъдат пресечени всякакви възможности за „иновации“ и прилагане на схеми за непазарни приходи“, се казва в позицията.

    АОБР предлага и свой сценарий за реализиране на АЕЦ "Белене" в четири стъпки:

    1. Държавата апортира в публично дружество досегашните материални и нематериални активи, включващи инженеринг, лицензионни права, площадка, извършени строителни работи, както и цялото получено или предстоящо да бъде получено оборудване, на което България е законен собственик;

    2. Прави се проспект за публично предлагане на емисия акции на това публично дружество на фондовата борса в обем, обезпечаващ набирането на достатъчен капитал за осъществяване на инвестиционната програма – така по възможно най-прозрачен и пазарен начин ще бъде оценена икономическата състоятелност на проекта;

    3. Публичното дружество, в което след увеличението на капитала участват съответните инвеститори – стратегически, институционални, както вероятно и по-дребни такива (ако бизнес публиката наистина смята, че проектът е рентабилен), довършва изграждането на обекта АЕЦ „Белене“, като е твърде вероятно да има необходимост от ангажиране и на дългов капитал;

    4. Като инвеститор и оператор на инсталацията АЕЦ "Белене", публичното дружество реализира произведената електроенергия на енергийната борса – от първия до последния мегаватчас на пазарни цени.

    Предлагаме ви цялата позиция на АОРБ:

    ДО НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ

    ОТ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

    УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

    През последните дни общественото мнение в България е силно възбудено от предложението за „рестартиране“ на АЕЦ „Белене“. На 7 юни 2018 г. предстои Народното събрание да вземе изключително отговорно решение по въпроса за връщането на този проект в дневния ред на българската енергетика и при какви условия да стане това или, респективно - за продължаване на мораториума.

    Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) нееднократно е изразявала позицията се по отношение разработването и реализацията на нови енергийни проекти – това е приемливо при категоричното условие да стане изцяло на пазарен принцип, без ангажименти както за гарантирани количества, така и за преференциални цени.

    Министър Петкова анонсира, че проектът АЕЦ „Белене“ ще се осъществява при „пазарни условия“, но като такива тя огласява до момента само две изисквания:

    - да няма държавни гаранции по осъществяването на проекта;

    - да няма дългосрочни договори за изкупуване на произведената електроенергия.

    Не откриваме публично заявена изрична забрана на:

    - преференциално ценообразуване;

    - възможни доплащания на ценови разлики и/или премии;

    - корпоративни гаранции от държавните дружества в енергетиката, например Български енергиен холдинг, Национална електрическа компания, АЕЦ Козлодуй.

    Всъщност, гореизложените изисквания едва ли изчерпват възможните непазарни начини за ощетяване на данъкоплатците – корпоративни и физически лица. Следователно, осланяйки се на добронамереността както на законодателната, така и на изпълнителната власт, настояваме за ясна и еднозначна декларация, че ще бъдат пресечени всякакви възможности за „иновации“ и прилагане на схеми за непазарни приходи.

    Прозрачност, пазарност, икономическа състоятелност – това са базови принципи, които могат да обезпечат дългосрочната устойчивост на един проект. Отчитайки тези принципи, направените инвестиции до момента, както и мащаба на проекта АЕЦ „Белене“, един успешен сценарий за реализация може да включва следните стъпки:

    1. Държавата апортира в публично дружество досегашните материални и нематериални активи, включващи инженеринг, лицензионни права, площадка, извършени строителни работи, както и цялото получено или предстоящо да бъде получено оборудване, на което България е законен собственик;

    2. Прави се проспект за публично предлагане на емисия акции на това публично дружество на фондовата борса в обем, обезпечаващ набирането на достатъчен капитал за осъществяване на инвестиционната програма – така по възможно най-прозрачен и пазарен начин ще бъде оценена икономическата състоятелност на проекта;

    3. Публичното дружество, в което след увеличението на капитала участват съответните инвеститори – стратегически, институционални, както вероятно и по-дребни такива (ако бизнес публиката наистина смята, че проектът е рентабилен), довършва изграждането на обекта АЕЦ „Белене“, като е твърде вероятно да има необходимост от ангажиране и на дългов капитал;

    4. Като инвеститор и оператор на инсталацията АЕЦ „Белене“, публичното дружество реализира произведената електроенергия на енергийната борса – от първия до последния мегаватчас на пазарни цени.

    Това, според нас, е реалистичната схема, по която би могъл да се осъществи проектът АЕЦ „Белене“ – воден от икономическа логика и прагматизъм – без идеологеми, геополитически интерпретации, патетична фразеология и търсене на политически дивиденти. В същото време, като отчитаме заявените официални намерения да се стартира процедура за избор на стратегически инвеститор, считаме, че предварителните условия за водене на преговори с потенциалните кандидати следва да включват като основни изисквания - осигуряването на прозрачност, реализация на проекта на пазарен принцип и други приложими условия, част от които са посочени по-горе.

    Считаме, че е необходима публична дискусия с участието на всички заинтересовани страни, а не разпространяване на неистинска информация – за цената на електроенергията, произведена от АЕЦ „Белене“, за обема на бъдещото електропотребление, за липсата на алтернативи.

    С аргумента, че такава била цената на електроенергията, произвеждана от АЕЦ „Козлодуй“, в публичното медийно пространство смело се коментират цени на произведената от бъдещата АЕЦ „Белене“ електроенергия в интервала между 25 и 50 евро за мегаватчас. Теза, която определяме като несъстоятелна и неадекватна на наличната информация – за сравнение, проектът Hinkley Point C, Великобритания заявява цена от 92,50 британски паунда за мегаватчас, при договор за 35-годишен период. През 2019 г. се очаква в Беларус да заработи нова АЕЦ, цените на която са от порядъка на 110 евро за мегаватчас. Проектът Akkuyu, Турция предполага цена от 124 щатски долара за мегаватчас, а разчетите за проекта на разширяване с два нови блока Paksi, Унгария са в горната граница на интервала 80-110 евро за мегаватчас.

    Националният статистически институт системно разработва и публикува енергийни разчети, в т.ч. общ енергиен баланс, първично енергийно потребление, енергийна интензивност на икономиката. Анализът им недвусмислено показва подобряване на енергийната ефективност – за сравнение, при 0,470 тона нефтен еквивалент за 1000 евро БВП през 2012г., същият показател за 2016 г. е 0,423. Същият извод можем да направим и за електроинтензивността – докато през 2012 г. за 1000 евро БВП са били вложени над 820 киловатчаса, през 2016 г. използваната електроенергия е 765 киловатчаса. Впрочем, нетното електропотребление в страната (отчитайки нетното производство и физическия внос, приспадайки загубите в електропреносната мрежа, нуждите от регулиране на електроенергийната система и физическия износ) през последните години е устойчиво в интервала 31-32 тераватчаса (данни на ЕСО, КЕВР и НЕК), при 3-4 процентен икономически растеж годишно. Естествено, налице е значителен нереализиран потенциал за подобрения в това отношение.

    Съществуват алтернативни възможности – както в сферата на енергопроизводство, така и по отношение на енергопотреблението и енергийната ефективност. Сред примерите – новите поколения ВЕИ вече генерират електроенергия със значително по-ниски цени в сравнение с близкото минало, нарастващото потребление на природен газ неминуемо ще замести част от консумираната понастоящем електроенергия (тенденция сред битовите абонати), разработват се интелигентни мрежови решения, оптимизиращи двупосочната електросвързаност, значителен е технологичният напредък и при възможните решения за ефективно съхранение на електроенергия и балансирано електропотребление при оптимална електрогенерация.

    При реализация на проекта "Белене" следва да бъдат елиминирани всички рискове, свързани с доминиращите "нашенски" разбирания за качество и контрол на изпълнение, продукт на корупционната среда и политическа намеса, включително във чисто технически въпроси. Необходими са допълнителни гаранции за ефективно прилагане на нормите за възлагане на поръчки с висока обществена значимост и разходване на значими средства, за високо качество на изпълнение, за обективна оценка на технологията на реакторите, и управление на риска на най-високото достижимо равнище, приемливо за цялото ни общество, за европейските ни партньори и съседи.

    Не на последно място, гласуването на решение относно мораториума от Народното събрание следва да протече паралелно с обсъждането на Стратегията за устойчиво енергийно развитие до 2030 г., чието изготвяне бе възложено на Министерството на енергетиката.

    С УВАЖЕНИЕ,

    /п/

    Димитър Бранков
    Зам.-председател на БСК
    По поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ

    Ключови думи
     

    Най-големите бизнес организации – Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), излязоха с обща позиция по предложението за "рестартиране" на АЕЦ "Белене".

    Обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), представителите на бизнеса настояват за "ясна и еднозначна декларация, че ще бъдат пресечени всякакви възможности за "иновации" и прилагане на схеми за непазарни приходи“.

    АОБР предупреждава, че енергийният министър Теменужка Петкова говори само, че няма да има държавни гаранции и няма да има дългосрочни договори за изкупуване на произведената електроенергия, но не споменава нищо за "изрична забрана на преференциално ценообразуване; възможни доплащания на ценови разлики и/или премии; корпоративни гаранции от държавните дружества в енергетиката“.

    Всъщност, гореизложените изисквания едва ли изчерпват възможните непазарни начини за ощетяване на данъкоплатците – корпоративни и физически лица.

    Следователно, осланяйки се на добронамереността както на законодателната, така и на изпълнителната власт, настояваме за ясна и еднозначна декларация, че ще бъдат пресечени всякакви възможности за „иновации“ и прилагане на схеми за непазарни приходи“, се казва в позицията.

      АОБР предлага и свой сценарий за реализиране на АЕЦ "Белене" в четири стъпки:

      1. Държавата апортира в публично дружество досегашните материални и нематериални активи, включващи инженеринг, лицензионни права, площадка, извършени строителни работи, както и цялото получено или предстоящо да бъде получено оборудване, на което България е законен собственик;

      2. Прави се проспект за публично предлагане на емисия акции на това публично дружество на фондовата борса в обем, обезпечаващ набирането на достатъчен капитал за осъществяване на инвестиционната програма – така по възможно най-прозрачен и пазарен начин ще бъде оценена икономическата състоятелност на проекта;

      3. Публичното дружество, в което след увеличението на капитала участват съответните инвеститори – стратегически, институционални, както вероятно и по-дребни такива (ако бизнес публиката наистина смята, че проектът е рентабилен), довършва изграждането на обекта АЕЦ „Белене“, като е твърде вероятно да има необходимост от ангажиране и на дългов капитал;

      4. Като инвеститор и оператор на инсталацията АЕЦ "Белене", публичното дружество реализира произведената електроенергия на енергийната борса – от първия до последния мегаватчас на пазарни цени.

      Предлагаме ви цялата позиция на АОРБ:

      ДО НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ

      ОТ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

      УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

      През последните дни общественото мнение в България е силно възбудено от предложението за „рестартиране“ на АЕЦ „Белене“. На 7 юни 2018 г. предстои Народното събрание да вземе изключително отговорно решение по въпроса за връщането на този проект в дневния ред на българската енергетика и при какви условия да стане това или, респективно - за продължаване на мораториума.

      Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) нееднократно е изразявала позицията се по отношение разработването и реализацията на нови енергийни проекти – това е приемливо при категоричното условие да стане изцяло на пазарен принцип, без ангажименти както за гарантирани количества, така и за преференциални цени.

      Министър Петкова анонсира, че проектът АЕЦ „Белене“ ще се осъществява при „пазарни условия“, но като такива тя огласява до момента само две изисквания:

      - да няма държавни гаранции по осъществяването на проекта;

      - да няма дългосрочни договори за изкупуване на произведената електроенергия.

      Не откриваме публично заявена изрична забрана на:

      - преференциално ценообразуване;

      - възможни доплащания на ценови разлики и/или премии;

      - корпоративни гаранции от държавните дружества в енергетиката, например Български енергиен холдинг, Национална електрическа компания, АЕЦ Козлодуй.

      Всъщност, гореизложените изисквания едва ли изчерпват възможните непазарни начини за ощетяване на данъкоплатците – корпоративни и физически лица. Следователно, осланяйки се на добронамереността както на законодателната, така и на изпълнителната власт, настояваме за ясна и еднозначна декларация, че ще бъдат пресечени всякакви възможности за „иновации“ и прилагане на схеми за непазарни приходи.

      Прозрачност, пазарност, икономическа състоятелност – това са базови принципи, които могат да обезпечат дългосрочната устойчивост на един проект. Отчитайки тези принципи, направените инвестиции до момента, както и мащаба на проекта АЕЦ „Белене“, един успешен сценарий за реализация може да включва следните стъпки:

      1. Държавата апортира в публично дружество досегашните материални и нематериални активи, включващи инженеринг, лицензионни права, площадка, извършени строителни работи, както и цялото получено или предстоящо да бъде получено оборудване, на което България е законен собственик;

      2. Прави се проспект за публично предлагане на емисия акции на това публично дружество на фондовата борса в обем, обезпечаващ набирането на достатъчен капитал за осъществяване на инвестиционната програма – така по възможно най-прозрачен и пазарен начин ще бъде оценена икономическата състоятелност на проекта;

      3. Публичното дружество, в което след увеличението на капитала участват съответните инвеститори – стратегически, институционални, както вероятно и по-дребни такива (ако бизнес публиката наистина смята, че проектът е рентабилен), довършва изграждането на обекта АЕЦ „Белене“, като е твърде вероятно да има необходимост от ангажиране и на дългов капитал;

      4. Като инвеститор и оператор на инсталацията АЕЦ „Белене“, публичното дружество реализира произведената електроенергия на енергийната борса – от първия до последния мегаватчас на пазарни цени.

      Това, според нас, е реалистичната схема, по която би могъл да се осъществи проектът АЕЦ „Белене“ – воден от икономическа логика и прагматизъм – без идеологеми, геополитически интерпретации, патетична фразеология и търсене на политически дивиденти. В същото време, като отчитаме заявените официални намерения да се стартира процедура за избор на стратегически инвеститор, считаме, че предварителните условия за водене на преговори с потенциалните кандидати следва да включват като основни изисквания - осигуряването на прозрачност, реализация на проекта на пазарен принцип и други приложими условия, част от които са посочени по-горе.

      Считаме, че е необходима публична дискусия с участието на всички заинтересовани страни, а не разпространяване на неистинска информация – за цената на електроенергията, произведена от АЕЦ „Белене“, за обема на бъдещото електропотребление, за липсата на алтернативи.

      С аргумента, че такава била цената на електроенергията, произвеждана от АЕЦ „Козлодуй“, в публичното медийно пространство смело се коментират цени на произведената от бъдещата АЕЦ „Белене“ електроенергия в интервала между 25 и 50 евро за мегаватчас. Теза, която определяме като несъстоятелна и неадекватна на наличната информация – за сравнение, проектът Hinkley Point C, Великобритания заявява цена от 92,50 британски паунда за мегаватчас, при договор за 35-годишен период. През 2019 г. се очаква в Беларус да заработи нова АЕЦ, цените на която са от порядъка на 110 евро за мегаватчас. Проектът Akkuyu, Турция предполага цена от 124 щатски долара за мегаватчас, а разчетите за проекта на разширяване с два нови блока Paksi, Унгария са в горната граница на интервала 80-110 евро за мегаватчас.

      Националният статистически институт системно разработва и публикува енергийни разчети, в т.ч. общ енергиен баланс, първично енергийно потребление, енергийна интензивност на икономиката. Анализът им недвусмислено показва подобряване на енергийната ефективност – за сравнение, при 0,470 тона нефтен еквивалент за 1000 евро БВП през 2012г., същият показател за 2016 г. е 0,423. Същият извод можем да направим и за електроинтензивността – докато през 2012 г. за 1000 евро БВП са били вложени над 820 киловатчаса, през 2016 г. използваната електроенергия е 765 киловатчаса. Впрочем, нетното електропотребление в страната (отчитайки нетното производство и физическия внос, приспадайки загубите в електропреносната мрежа, нуждите от регулиране на електроенергийната система и физическия износ) през последните години е устойчиво в интервала 31-32 тераватчаса (данни на ЕСО, КЕВР и НЕК), при 3-4 процентен икономически растеж годишно. Естествено, налице е значителен нереализиран потенциал за подобрения в това отношение.

      Съществуват алтернативни възможности – както в сферата на енергопроизводство, така и по отношение на енергопотреблението и енергийната ефективност. Сред примерите – новите поколения ВЕИ вече генерират електроенергия със значително по-ниски цени в сравнение с близкото минало, нарастващото потребление на природен газ неминуемо ще замести част от консумираната понастоящем електроенергия (тенденция сред битовите абонати), разработват се интелигентни мрежови решения, оптимизиращи двупосочната електросвързаност, значителен е технологичният напредък и при възможните решения за ефективно съхранение на електроенергия и балансирано електропотребление при оптимална електрогенерация.

      При реализация на проекта "Белене" следва да бъдат елиминирани всички рискове, свързани с доминиращите "нашенски" разбирания за качество и контрол на изпълнение, продукт на корупционната среда и политическа намеса, включително във чисто технически въпроси. Необходими са допълнителни гаранции за ефективно прилагане на нормите за възлагане на поръчки с висока обществена значимост и разходване на значими средства, за високо качество на изпълнение, за обективна оценка на технологията на реакторите, и управление на риска на най-високото достижимо равнище, приемливо за цялото ни общество, за европейските ни партньори и съседи.

      Не на последно място, гласуването на решение относно мораториума от Народното събрание следва да протече паралелно с обсъждането на Стратегията за устойчиво енергийно развитие до 2030 г., чието изготвяне бе възложено на Министерството на енергетиката.

      С УВАЖЕНИЕ,

      /п/

      Димитър Бранков
      Зам.-председател на БСК
      По поръчение на АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ

      Коментари

      За първи път

      нещо положително от всичките тези организации (АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ) за страната. До сега единствено бяха известни с лютата битка, която водеха за не покачването на МРЗ (минималната работна заплата) с повече от 1.5 лв., поради опасността да не фалират техни членове. Да пази бог държава с такива бизнесмени и работодатели…

      Най

      Следвайте ни

       
       

      Още по темата

      Още от категорията

      Анкета

      Трябва ли България да приеме еврото?