Кипър е любимо място за съхранение на финансови средства на много чужденци. Редица руски олигарси са собственици на солидни активи на Острова на Афродита. Офшорни сметки там имат и много български граждани. Концесионерът в Национален парк Пирин "Юлен" АД до януари тази година номинално бе собственост на офшорка, регистрирана в Кипър.

През последните дни няколко медии съобщиха, че Централната банка на Кипър е изпратила нареждане до местните финансови институции да закрият сметките на всички офшорни фирми. На сайта на институцията обаче такова съобщение няма.

Всъщност банките в едно от най-известните данъчни убежища, използвано и от български граждани, изискват информация за крайния собственик, включително счетоводен баланс и доказателства за източника на доходите отпреди две години, разказва източник на Клуб Z от фирма за правно консултиране с офис на острова.

Какво е необходимо за откриване на банкова сметка в Кипър?

През април 2016 г. Централната банка на Кипър въвежда директива, която задължава финансовите институции да изискват от корпоративните клиенти пълен пакет от документи по отношение на крайния собственик, както и информация за източниците на финансиране.

Необходим е също счетоводен баланс, в случай че фирмата е открита преди повече от две години, или за последната година, ако фирмата е нова. Една от най-големите местни банки - RCB Bank - отказва да открива банкови сметки, ако не бъде предоставен счетоводен баланс. Задължителна е и срещата с крайния собственик. Това са причините много собственици на офшорни фирми през последните години да се отказват да си открият банкови сметки на острова. С предимство при откриване на банкови сметки се ползват компании, които оперират на острова и имат наети служители.

В края на миналата година RCB е глобена от Централната банка на Кипър заради неспазване на някои от изискванията за прозрачност. Според местни експерти това е сред причините тя да налага едни от най-строгите правила, което води до отдръпване на клиенти.

Защо е затегнат контролът?

Няколко руски издания свързват мнимите нови правила с посещението на зам.-министъра на финансите на САЩ преди месец. Маршъл Билингслий действително е обсъжал с правителството в Кипър мерките, предприети срещу прането на пари, пише в съобщението на американското посолсво в Никозия. Целта на посещението е била потвърждаване на взаимните ангажименти в тази област.

"Жизненоважно е незаконните играчи да знаят, че Кипър не е отворен за техния бизнес", пише в съобщението на посолството ан САЩ.

Всъщност тези изисквания, влезли в сила още през 2016 г., са отговор на изисканията за прозрачност на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

През февруари 2014 г. ОИСР публикува световния стандарт за автоматичен обмен на информация за финансови сметки - общ стандарт за предоставяне на информация (CRS). Той се прилага се чрез двустранни междуправителствени споразумения и чрез присъединяване към многостранно споразумение. България ратифицира многостранното споразумение на 05.02.2016 г. То е ратифицирано и от Кипър.

Изискванията на Работната група за финансово действие (FATF), която прилага стандарта, са страните да могат да идентифицират и проследят активи, да могат при нужда да замразяват банкови сметки дори без съдебно решение.

Факт е обаче, че САЩ като член на ОИСР е сред инициаторите на приемането на правила, които позволяват проследяване на капитали до реалните им собственици.

Ами руският капитал в Кипър?

Банковият и финансов сектор отговаря за 60% от БВП на Кипър, докато туризмът – за 20%. 

"От тези 60% - 15 до 20% от финансовите операции са свързани с руски капитали. Ако си припомним банковата криза в Кипър през 2012-2013 г., по сметките на местните банки е имало около 35 млрд. евро, притежавани от богати руснаци, и около 37 млрд. на руски компании и банки", казва управляващият партньор на HEADS Consulting Александър Базикин, цитиран от "Капитал".

Според "Газета.ру" в Кипър има поне 150 000 сметки на руски граждани и компании, а по време на финансовата криза дори Руската православна църква предложи финансова помощ на Никозия.

Кипър е предпочитана офшорна дестинация заради ниския корпоративен данък и лесния достъп до банковия сектор на Европейския съюз, част от който е и самата страна.

Кипър изпадна в тежка икономическа криза през 2012-2013 г. и получи спасителен заем от Еврогрупата, Еврокомисията, ЕЦБ и МВФ в замяна на затварянето на втората най-голяма банка - Кипърската народна банка. В пика на кризата Кипър получи финансова подкрепа от руското правителство, която според европейски медии е целяла именно да спаси депозиите на руските граждани.